Красимир Каракачанов – вицепремиер по обществения ред и сигурността и министър на отбраната, в интервю за предаването „Неделя 150“ по БНР (със съкращения)
Водещ: По темата за ученията, на които присъствахте заедно с президента Радев. Изключително мащабно – „Сейбър Гардиън“: военни от 22 държави, 25 000 души, в България, в Румъния, в Унгария. Обаче в същото време Русия ще отговори след някой друг ден с едно още по-мащабно учение със 100 000 войници и офицери. Имаме ли нужда от това нещо, г-н Каракачанов?
Красимир Каракачанов: Българската армия винаги е участвала в международни учения. Още от времето на Варшавския договор участва в международни големи учения. Тогава помните – имаше едно учение, „Щит“, което се провеждаше през година. Те не бяха по-малко мащабни от тези, които в момента се провеждат по линия на НАТО или по линия на партньорството, което имаме със САЩ, Румъния, Гърция и много други държави.
Водещ: Въпросът е, че в общ план това учение демонстрира силата на НАТО по Източния му фланг, не е въпросът само България да провежда учение.
Красимир Каракачанов: Това учение, както много правилно отбелязахте, се проведе в три страни – Унгария, Румъния и България. На фона на това учение, имаш и учение на военноморските сили, което също беше международно – „Бриз 2017“, в което учение участваха румънски, английски, турски, гръцки морски плавателни съдове. Това са си традиционни учения. Примерно учението „Бриз“ се провежда всяка година, то е учение на военноморските сили, международно. Учението „Сейбър Гардиън“, за което говорите, е наистина много голямо учение, на територията на три страни. То започна преди един месец на територията на Унгария, на Румъния, на България и включваше страни не само от НАТО, така че това не е изяло натовско учение. В него участваше примерно Македония, Сърбия. На стрелбите примерно в Шабла на 18 юли имаше украинци, грузинци, сърби, румънци и т.н.
Водещ: Как Ви се стори Българската армия, как изглежда Българската армия, г-н Каракачанов? Понеже се изписа доста за това, че например не може да изпълнява изцяло конституционните си задължения.
Красимир Каракачанов: Това са поредните политически спекулации. Определено…
Водещ: Не са спекулации – служебният кабинет изготви такъв доклад.
Красимир Каракачанов: Аз го оттеглих обаче, както Ви е известно.
Водещ: Вие – да.
Красимир Каракачанов: Защото не смятам, че Българската армия не е в състояние да изпълнява своите конституционни задължения – първо. И второ – да, трудности има и това са трудности, свързани с недооценяването на ролята и значението на Българската армия, и то не от вчера и от днес, а от 25-26 години насам. Защото ако погледнете какво се случва, 25 години Българската армия постоянно се намира в някакви реформи, съкращава се личният ѝ състав, не се закупува нова техника, не се ремонтира наличната материална база, с която примерно се провеждат учения или трябва да работят и да живеят българските военнослужещи. Има едно отношение към социалния статус на българските военнослужещи. Да, такива проблеми има и те са от четвърт век, за съжаление. И в един момент се случва така, че когато говорим за модернизация на Българската армия, се оказва, че трябва да извадим страшно много пари. В конкретния случай първата част от проектите за модернизация на авиацията, на флота, на пехотата, т.е. закупуване на нов изтребител, ремонтиране или изграждане на нови кораби или изграждане или закупуване на нова бронирана машина – първата част от тази програма е 3 млрд. 520 млн. лева. И това се случва, защото хронично 20 години нищо не е модернизирано и нищо ново не е закупувано за Българската армия. Напротив, унищожавано е, не е поддържано и е гледано пренебрежително. Ето затова се случват тези неща. Истината обаче е, че аз лично смятам, че ние имаме ресурс с много по-малко средства в настоящия момент ние да отремонтираме или да поддържаме нашите отбранителни способности, нашата техника. Ремонтирайки изтребителите МиГ-29, ние имаме възможност вместо осем, да вдигнем във въздуха 15, но това означава ремонт и модернизация. Ние имаме възможност да модернизираме част от бронираните машини и те да бъдат много по-ефикасни, ако се наложи. От друга страна, трябва задължително да модернизираме и двете фрегати, които имаме, защото откакто сме ги закупили, почти нищо не сме правили по тях.
Водещ: Чакайте сега, г-н Каракачанов. Да не би да казвате, че ще се отложат проектите за модернизация, за закупуването на нови кораби, самолети и бронирана машина за армията?
Красимир Каракачанов: Не, не казвам това. Казвам, че не може само да се вглеждаме в това какво ново трябва да купим, а трябва много внимателно, абсолютно, както се казваше, в ролята на добър стопанин да видим техниката, с която разполагаме, какво по тази техника може да бъде модернизирано и използвано ефикасно. И тъй като говорихме за ученията, въпреки че от 1988 г. в България не са вкарвани нови зенитно-ракетни комплекси – 1988 г., това са близо колко години вече…
Водещ: Близо 30.
Красимир Каракачанов: Близо 30 години. При положение, че нови самолети не са доставяни също от 1988 г., бронираната ни техника е от нивото на средата на 80-те години – над 30 години. Въпреки всичко това, въпреки недоимъка, както се казва, в Българската армия, българските военни се представиха много по-добре от някои представители на партньорски армии, в които и заплащането е по-високо, и техниката е много по-модерна. Така че въпросът е двустранен, не е въпросът само в нова модерна техника, скъпа, а въпросът е и в това как мотивираш и стимулираш собствените си военнослужещи.
Водещ: Е, никой не се съмнява, че Българската армия има мотивация и българският войник има дух. Това не вярвам някой, който поне бегло е запознат с историята, да има съмнения по въпроса. Но не е в това проблемът. Проблемът е, че когато работиш със самолети на 40 години, това просто те поставя в по-неизгодна позиция, в сравнение с колегите ти.
Красимир Каракачанов: Точно така е. Затова са и тези проекти за модернизация във видовете въоръжени сили – и във флота, и в авиацията, и в пехотата. Точно затова са тези проекти за модернизация. Но в същото време не трябва да се подценява и това, което имаме като въоръжение, защото то въобще не е за изхвърляне. В годините назад са направени изключително много глупости, да не ги нарека престъпления, с унищожение на авиация – изтребители, бомбардировачи, които, извинявайте, най-малкото, което можехме да направим, е да ги позатегнем и да ги продадем на изгодни цени. Всичко това се е случвало в годините – унищожаване на ракетни комплекси, унищожаването на пехотна техника. Всичко това е било някаква инерция, която е нанесла много сериозни щети върху отбранителните способности на армията. А сега говорим отново за нови, нови и нови. Така е, ние трябва да модернизираме техниката, но трябва много внимателно да се грижим и да поддържаме това, което съществува, защото в края на краищата и за това, което имаме, и за това, което ще закупим или ще изградим, парите ги дава българският данъкоплатец и не може абсолютно безотговорно да се подхожда. Това, че ще купуваме техника, не означава, че трябва да зарежем окончателно и да унищожим старата.
Водещ:Да, обаче и президентът Радев на въпросните учения каза, че България закъснява, има опасност да закъснее решително или, как се изрази, да закъснее много фатално с модернизацията на армията си.
Красимир Каракачанов: Няма да закъснее фатално с модернизацията си. За съжаление 25 години тези проблеми са пренебрегвани и не са отделяни необходимите средства, а напротив, е намаляван бюджетът за издръжка на армията и за закупуване на нова техника или поддържане на съществуващата. Пак казвам, концепцията е да се поддържа във възможно най-високото ниво съществуващата техника, това означава да се отделят и то неголеми средства за нейната модернизация и поддръжка, и в същото време да се намери най-изгодното решение за закупуване или изграждане на нова. Тъй като самолети ние не сме правили последните 50-60 години и ще трябва да ги закупим. Тук въпросът е какъв точно самолет купуваме, при какви условия и на какви цени, какво въоръжение, с какъв срок на годност и т.н. Това е въпрос на едни преговори, които тепърва ще започнат, ако парламентът през септември гласува новата схема, която съм предложил в Министерски съвет, а именно, да се търси един разсрочен режим на плащане, а не да платим всичко за пет години, защото това означава тези 3 милиарда 520 милиона българският данъкоплатец да ги изсипе за пет години. Това са много пари. След което ще трябва да дадем още толкова за втората част от модернизацията и още милиард и половина за въоръжение на тази техника. Така че предложението, което аз съм направил, е основно да се заложи на това да разработим проектите за патрулните многофункционални кораби за флота и бронираната машина, те да бъдат изградени с максималното участие на българския военно-промишлен потенциал, тоест на българската икономика. За да може парите, които българският данъкоплатец отделя за отбрана и сигурност, да бъдат пари, които ще се въртят, казано най-образно, в българската икономика. Тези пари на българския данъкоплатец да създават икономика в България, да създават работни места, да дават заплати на български граждани, а не да направим една покупка и парите да отидат някъде в чужбина, да подпомагат чужди икономики. Казвам го най-елементарно, за да бъда разбран от всички ваши слушатели. Това обаче е процес, който не може да бъде решен ей така за два дена, или с един прибързан подпис от страна на министъра, или решение на Министерски съвет. Така че предложението е цялата нова техника, която ще се закупува или ще се изгражда в България, процесът на нейното изграждане да бъде по-дълъг – от 8, до 10-12 години, може и повече, въпрос на преговори и разговори е. За да може тези пари, които се отделят за отбрана, да не бъдат прекалено много изсипани в един и същи момент, да бъдат на по-малки части в по-дълъг период от време, за да могат да не бъдат усетени толкова като средства, които са необходими в други сфери. Защото, от една страна, българските пенсионери настояват за по-високи пенсии; лекари, учители, инфраструктурни проекти, пътища, мостове, жп линии и т.н. – всичко това струва пари.
Водещ: Разбрах Ви, господин Каракачанов. Само че имаше един любопитен, не знам дали това е всъщност правилното определение, един момент в ученията, в който една турска фрегата или нейният екипаж, по-скоро, отказа да се построи на палубата, както е прието и както правят останалите НАТО-вски военни и се чудя дали пък няма нещо общо с вас, с вашето говорене спрямо Турция? Изяснихте ли случая?
Красимир Каракачанов: Моето говорене не е спрямо Турция, моето говорене е за това как България да се държи достойно и да не позволява на който и да било, било на изток, било на запад, било на юг или на север, да се бърка във вътрешните работи на България. Аз съм човек, който не си променям политическите убеждения, не си променям мнението като ветропоказател. Това, което аз съм говорил по отношение на турската политика спрямо България, са тези, които споделям и до ден днешен. Не е това причината за турската… то не е подводница, а…
Водещ: Фрегата, фрегата казах.
Красимир Каракачанов: Фрегата да. Защото имаше и турска подводница в учението. Така че действително това е един доста неприятен факт. Не мога да ви кажа каква е причината. Обяснението, което беше получено, тъй като командващият на нашите военноморски сили поиска обяснение от турския си колега, обяснението е, че това бил новият им протокол – капитанът на фрегатата само той да отдава чест, а не да се строява целият екипаж, което, честно казано, на мен не ми изглежда сериозно като обяснение.
Водещ: Добре, а как Ви звучи, отново като си говорим за Турция, как Ви звучи този списък със 77 български граждани, на които е забранено да влизат в Турция заради тероризъм. Разбрах от госпожа Нейнски, посланика ни в Турция, че страната ни е поискала информация, само че до този момент не е получила. Така ли е?
Красимир Каракачанов: Така е към днешна дата. Тези 77 човека можем да гадаем какви са. Най-вероятно са хора, които са критикували събитията в Турция или имат някакво отношение към тези теми. Възможно е да са някакви политически опоненти. Можем само да гадаем. Но начинът, по който това се случва, начинът, по който бяха призовани на съд българските гранични полицаи и то от турския съд в Одрин, честно казано, не издава деликатност и добри намерения или добри отношения, които Турция развива спрямо България. Това, честно казано, трябва да се коригира.
Водещ: Въпросът е, господин Каракачанов, дали сред тези 77 души турското разузнаване не е установило хора, свързани с терористични организации, за които пък нашите служби да нямат информация?
Красимир Каракачанов: Аз мога да Ви кажа, по отношение на терористичните опасности, вече го казвам в качеството ми на вицепремиер, отговарящ за сигурността, нашите служби за сигурност работят много усърдно и са достатъчно компетентни. Ако наистина става въпрос за хора, които могат да предизвикат проблеми, свързани с тероризъм, атентати на територията на България, за мен е необяснимо защо турската страна, след като знае за тези хора, не ни информира кои са те. Това е другият въпрос, който трябва да бъде зададен. След като тези хора са терористи, не е ли редно Турция като наш добър съсед да ни информира кои са тези хора, за да може ние да вземем съответните мерки и ако тези хора наистина се занимават с подобна дейност, да бъдат неутрализирани – задържани, профилактирани, ако щете, съдени. Много въпросителни има. Честно казано, това поведение за мен не е обяснимо.
Водещ: Сигурно имате някакво обяснение за себе си защо турските власти действат по този начин.
Красимир Каракачанов: Вижте, нещата се обясняват – от една година и малко след опита за преврат в Турция, виждате, че в Турция текат процеси, които мисля, че са ясни за всички. Така че най-вероятно това са хора, които в някакъв момент са изразявали критики към управлението в Турция – така си го обяснявам аз. Защото за мен не е логично, ако тези хора наистина са свързани с реална терористична дейност или представляват заплаха, ами те ако са на територията на България тези хора, те са заплаха и за цели Европейски съюз. А в същото време Турция продължава да настоява да бъде поканена за членство в Европейския съюз, да започнат активни преговори и т.н.
Водещ: Ако това са хора, които са опасни за властта в Турция, понеже са я критикували, то, дето се казва, нищо чудно и вашето име да е в този списък.
Красимир Каракачанов: Нищо чудно, разбира се. Като видим списъка ще разберем кои са. Но, понеже Вие направихте това предположение, приличам ли Ви на терорист?
Водещ: Не, на мен не ми приличате. Въпросът е какво смятат турските служби и оттам какви са отношенията между партньори, би трябвало да са партньорски българските и турските тайни служби, нали така? Би трябвало да обменят информация, особено що се отнася до тероризъм, а турските са на първа линия, както се казва, най-близо до конфликта в Близкия Изток. Въпросът е дали ни казват всичко, което ни касае.
Красимир Каракачанов: Така е. И затова казах, че за мен това поведение е необяснимо. Квалифицираш някого като терорист и в същото време, говорим за български граждани все пак, да отбележим, квалифицираш някого като терорист и не го идентифицираш. Не казваш: тези, тези и тези 70 и няколко български граждани ние имаме съмнение в тях. За да могат българските институции да проверят тези хора наистина ли се занимават с подобна дейност, представляват ли някаква заплаха за България, за Турция или за Европейския съюз, или въобще за света.
Водещ: Вашето ведомство направило ли е постъпки за получаването на подробен списък с тези имена или само на Външно министерство е задача това?
Красимир Каракачанов: Доколкото знам Външно министерство е направило необходимите постъпки. В подобна ситуация Външно министерство е институцията, която комуникира с чужди държави.
Водещ: А кажете българските служби, понеже Вие сте, както споменахте вече, вицепремиер, отговарящ за сигурността, българските служби, с оглед на постоянно променящата се обстановка по отношение на бежанците и мигрантите, имат ли информация за хора, които са свързани с терористични организации, които са минавали, минават или искат да влязат в България?
Красимир Каракачанов: Имало е такава информация и българските служби са действали изключително надеждно и бързо. И то в добър синхрон както със западните ни партньори, така и с Турция включително.
Водещ: Това са хора, които са влезли в България или които не са били допуснати, искали са да влязат, но не са били допуснати?
Красимир Каракачанов: Това са хора, за които е имало съмнение. Някои хора, които са влезли нелегално в България под формата на нелегални имигранти; други, които са преминавали през територията на България или са се опитали да влязат на територията на България. Чужди граждани. Не става въпрос за български граждани.
Водещ: Тази информация от българските служби ли е или е подадена от турските партньори?
Красимир Каракачанов: Не. Вие помните примерно, че имаше информация, подадена от френските служби преди около половин година за едно лице – френски гражданин от арабски произход, за което имаше съмнение, че се занимава с подобна дейност. Той беше задържан на българо-сръбската граница, ако не ме лъже паметта. По този начин се случват нещата. От друга страна, за лица, които са съмнителни или ние имаме данни, тези лица се задържат, информират се партньорските служби и т.н. Има си процедура, която работи, функционира нормално.
Водещ: Кажете сега, господин Каракачанов, това не е точно във Вашия ресор, но този прословут договор за добросъседство с Македония, защо толкова е необходимо да го подпишем?
Красимир Каракачанов: Необходимо е да го подпишем, защото крайно време е отношенията между България и Македония да минат в един друг режим, един друг порядък.
Водещ: То това ако не дойде от политиците, една подписана хартия дали ще бъде достатъчна?
Красимир Каракачанов: Един договор не е само една хартия. Един договор означава ангажимент. И в този договор за добросъседство…
Водещ: Тя, Македония, и досега има ангажименти към войнишките паметници, доколкото си спомням, и т.н., ама май не се спазват много.
Красимир Каракачанов: В този договор има и други ангажименти, които са свързани със сигурността на България, с ненамесата в българските вътрешни работи. Има ангажименти, които са свързани с това да се честват общи дати, събития и личности от общата ни история между България и Македония. Има ангажименти към това да бъде направена една комисия, двустранна, от двете страни, която на базата на автентични документи и факти да прави преценка на историята, а не тя да бъде интерпретирана, както наблюдаваме, че се случва в последните 20 години от нашите съседи – да бъде интерпретирана, бих добавил дори и фалшифицирана. Така че този договор има за цел да вкара в едни нормални релси отношенията между България и Македония и то най-вече да коригира до голяма степен някои рецидиви от различни политици в Македония. Защото за последните 25 години България винаги е била добронамерена към Македония. Ще започна да изброявам някои факти. Още 1991 година, когато Македония обяви своята независимост с името Република Македония, беше наложено ембарго от страна на Гърция. България помогна на Македония с 10 милиона долара безвъзмездна помощ. Впоследствие, когато започнаха гражданските конфликти в Македония с албанците, българските правителства подпомогнаха Македония с военна техника, с международна легитимация и т.н. Най-малкото, което е, България беше първата страна в света, която призна Република Македония и това до голяма степен спести на Македония събития и жертви, каквито се случиха в Босна, в Херцеговина, в Хърватска, в Косово. Защото бързото признаване от страна на България и категоричната ѝ позиция, вследствие на което, благодарение на тогавашния президент Желев, и Русия призна, президентът Елцин – руският президент призна Македония. Това бяха все фактори, които допринесоха за това войната в бивша Югославия да не се разпространи на територията на Македония. И това спести и жертви, и ресурси, и доста неприятности на нашите съседи.
Водещ: Кажете, признаваме ли македонския език с този договор за добросъседство, защото това изглежда препъни-камъка, потенциалния, на този етап?
Красимир Каракачанов: Не признаваме никакъв език, защото няма нито един международен документ или конвенция, която да задължава страните да признават официални езици и нации. Езици и нации не се признават с договори. Така че в този договор е записано, че договорът се подписва на езиците според Конституцията на двете държави, официалните езици според конституциите на двете държави. Това е записано. Ние не може да искаме някой да си промени Конституцията. Те са обявили за свой официален език. Ако те утре, примерно, променят официалния си език според тяхната Конституция, това е тяхно право. Така че не признаваме езици, не признаваме националности. Още повече, в този договор много ясно е фиксирано, че нито една от двете страни няма териториални претенции, няма да финансира, поощрява или подпомага групи от хора, организации или дейности, които са свързани със сепаратистка дейност и т.н.
Водещ: А защо, как си обяснявате тази яростна опозиция на ВМРО-ДПМНЕ в Македония срещу този договор?
Красимир Каракачанов: Партията ВМРО-ДПМНЕ в Македония отдавна няма нищо общо с идеите на ВМРО, и то по-точно от 2002 година насам няма подобни неща. Партията ВМРО-ДПМНЕ е партията, която от 2002 година насам много активно се опитва да налага някаква нова национална идентичност, крадейки от историята на България, на Гърция и т.н. Виждате, че това предизвика конфликти между Македония и Гърция, заради претенциите им към Александър Македонски, античната история и т.н. Естествено, като гледате политическата ситуация в България, виждате как опозицията в България се държи по същия начин – не признава нищо, отрича всичко. И това е една обща българска черта, която наблюдаваме и в Македония. Както е казал Гоце Делчев още в далечната 1896 година: „Какво да правим, като сме си българи – колкото капи, толкова капитани“. Всеки иска да командва, всеки иска да е главен и не признава нищо друго.
Водещ: Въпросът е, че те искат признаване, в договора да бъде записано признаване на македонско малцинство в България, господин Каракачанов.
Красимир Каракачанов: Няма такова нещо в договора. Като човек, който е участвал и в разговорите, и в изработването на договора, такова нещо няма нито в договора, нито е поставено от тяхна страна, за да бъдем обективни.
Водещ: Склонна ли е България на отстъпки от това, което пише сега в проекта?
Красимир Каракачанов: Не. България е предложила вариант, който е съобразен с международните норми, международното право и най-вече с принципите на добросъседтво и ненамеса във вътрешните работи на чужди държави. Фактът, че България първа призна Македония преди 25 години, е показателен в това отношение. Но България няма да позволи и не позволява трети страни, било съседни или по-далечни, да се бъркат в нашите вътрешни работи, да предявяват някакви малцинствени претенции или да поставят измислени въпроси за езици, малцинства и т.н., поради една много проста и ясна причина – българската Конституция не предвижда колективни малцинствени права. Българската Конституция залага върху универсалните човешки права, тоест индивидуалното право на всеки гражданин, без разлика от етническа, религиозна принадлежност, между възраст, пол и т.н. Това е универсалното човешко право, индивидуалните човешки права. Колективни права българската Конституция не предвижда.
Водещ: И накрая само да ви върна на българската политика, господин Каракачанов, понеже тук през последната седмица – десетина дена, депутатите от Обединените патриоти гласуваха, ако не ме лъже паметта, два пъти срещу идеи и позиции на най-голямата партия ГЕРБ. И се чудя това някакъв признак за разкол ли е или пак ще кажете, че това са нормалните разногласия в една коалиция?
Красимир Каракачанов: Не бих ги нарекъл дори разногласия, нормалните различия в мнения и становища по повод на един или друг законопроект. Нещата, по които ние имаме общо съгласие, са описани в Програмата за управление. Още в преговорите, както си спомняте, стана ясно, че по някои въпроси ние ще останем на различно мнение. Един от тези въпроси беше т.нар. мажоритарен вот. И, както виждате, ние си запазихме това право и сме си отстоявали нашите убеждения в тази посока. В конкретните случаи най-вероятно става въпрос за липса на достатъчно синхрон между двете парламентарни групи. Така го обяснявам аз.
Водещ: Добре, благодаря Ви. Красимир Каракачанов, вицепремиер и министър на отбраната, в „Неделя 150“.
