Основният въпрос, за който трябва да бъде поздравено и българското правителство, е поканата към Македония за членство в НАТО. Това е успех преди всичко за българската балканска политика и политиката на нашето външно министерство.
Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов пред журналисти след Срещата на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на НАТО в Брюксел.
България е направила национални планове за постигане на 2% от БВП като разходи за отбрана към НАТО до 2024 г. , каза още министърът на отбраната.
Президентът Тръмп направи заседанието много интересно. Истината е, че той е прав в едно отношение – че има страни, които са постигнали 2% и други страни, като България, които са направили свои национални планове за постигане на 2% от БВП до 2024 година. Проектите ни за модернизация са именно част от този план. Има и страни, които смятат, че трябва да се движат с по-бавни темпове. В края на краищата всички сме заинтересувани НАТО, като военно-политически съюз, да има своите възможности и потенциал, допълни Каракачанов.
През втория ден от срещата държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО проведоха съвместно заседание с президентите на Украйна и Грузия. На него бяха обсъдени мерките на Алианса за подпомагане на отбранителната реформа на страните, както и актуални въпроси от областта на партньорските взаимоотношения. Беше отбелязана и десетата годишнина от учредяването на Комисията НАТО – Грузия.
Форумът завърши със заседание във формат „Страни-участници в мисията на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан“. Държавните и правителствени ръководители разгледаха продължаващите усилия, включително финансов ангажимент на Алианса за подпомагане на силите за сигурност на Афганистан, както и перспективите за усилване на мисията с оглед постигане на трайна стабилност в страната.
В рамките на срещата бе проведена специална церемония, на която бе отправена покана към Република Македония за започване на преговори за присъединяване към Алианса. Поканата стана възможна след успешно проведените преговори между Скопие и Атина за името на страната, но съществено значение за цялостния процес има и подписаният „Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония“.