Държавата не издържа теста за бежанците – миналото правителство проспа рисковете, а настоящото не отговаря на важни въпроси. Това заяви в интервю пред Йовка Йовчева за Дарик председателят на ВМРО Красимир Каракачанов.
С аргумента, че организацията му предлага конкретни мерки за справяне със ситуацията, той отхвърли обвиненията, че по темата за бежанците се говори популистки и основно се насаждат страхове сред българите. Турция насочва сирийските бежанци към България, което не е случайно, смята Каракачанов.
Освен поставянето на ограждения на границата с Турция, ВМРО настоява онези нелегални имигранти, които не са от Сирия, да бъдат връщани в собствените им държави. А сирийските граждани, които идват – да подписват още на границата, че в определен срок след края на конфликта в държавата им ще напуснат България.
На 23 октомври бе отбелязана 120-годишнината от създаването на ВМРО. Тя беше възстановена като политическа организация през 1990 г. В Централния военен клуб в София тържествения концерт, организиран от ВМРО, беше предшестван от представяне на три нови книги, издадени съвместно от Фондация ВМРО и издателство „Захари Стоянов“. Премиера имаше книгата на Симеон Радев „Македония и Българското възраждане“ – том. І и ІІ.
Вдигате ли рейтинг тези дни, не толкава заради юбилея, тази година стават 120 години от създаването на организацията, но заради едни горещи теми, които обикновено носят дивиденти на формация като вашата? А и гласът ви се чува в тези дебати – бежанците, мораториумът върху забраната за продажба на земеделска земя.
Дали вдигаме рейтинг не е най-важното. Важното е да се чува това, което говорим, защото има някои неща, които трябва да се правят в обществения живот, без значение дали ти вдигат или ти свалят рейтинга. Човек трябва да прави смислени неща, които са в полза на цялата нация, в полза на държавата България, на националния интерес. Това, че ставаме на 120 години показва едно нещо – че ВМРО е една от малкото стари , исторически организации, които реално съществуват на обществената сцена. Имаше много други. Помните след 10 ноември.
Правеше се опит да се възстановят стари политически партии.
Исторически партии. Къде са старите социалдемократи – една традиционна за България партия? Просто няма. Демократическата, радикалдемократическата, консервативни движения. Няма ги. Защо? Може би, защото конюнктурата ги отвя. Докато ВМРО в своята дълга 120 годишна история никога не е променяла своята посока на движение. Да, търсили сме различни партньори в исторически план. Говоря за голямата политика. Някой път, примерно в периода около Илинденското въстание, България е търсила помощта и партньорството на Русия. След това при решаването на българските проблеми около Първата световна война – съюзничеството на Германия. Но ВМРО в своята 120 годишна история не се е отклонявала от основната си цел – защита на българщината, изграждането на една силна, духовно силна и могъща българска държава, защита на българския дух и интерес. И това ни е съхранило през всичките тези 120 години. Да, сигурно сме правили и грешки, няма как. За 120 години много грешки сме правили. И в историческия период, може би и в съвременния период. Но ако погледнем последните 23-24 години откакто беше възстановена организацията ВМРО през 1990 година, на 5 и 6 януари се случи това, до ден днешен ние продължаваме да устояваме едни принципи. Ние сме единствената формация, която не си е сменяла приоритетите. Не искам да давам примери. Всички ги виждаме. Ето примерно сегашната управляваща коалиция. Помните, че 1990 година БСП искаше забраната на ДПС, обявяваха ги за антиконституционни, а вече втори мандат са в коалиция и управляват заедно. В чии интерес? Видно е, но българският интерес не е защитен за пореден път. Да не говорим за другите.
Те и вас ви ухажваха преди Тройната коалиция да стане факт.
Те ни ухажваха, само че ние имахме много ясни принципи. ДПС във властта, и ние заедно с тях – това са две несъвместими неща. Така че, когато в обществения живот и политическата дейност ти спазваш определени принципи, хората го оценяват.
23 години откакто е възстановена организацията, защо патриотизмът, който иначе е близък на сърцето на българите като идея, като послание...
Повече на маса, за съжаление.
Реално патриотизмът не можа да стане част от политическия терен, да налага дневен ред, да играе сериозна роля в управлението?
Ще бъда безкрайно откровен. Първо, защото обществото ни в началото беше рязко поляризирано: сини – червени, комунисти – антикомунисти, ляво – дясно. И това не беше случайно. До ден днешен. След това се разделихме на монархисти – републиканци, след това на какво ли не. Моделът, който беше създаден в България след 10 ноември, не беше проектиран като модел, който да консолидира и обединява нацията, а беше създаден като такъв, който да разделя нацията. Основните политически играчи и сценаристите им имаха една простичка цел – когато накараш българите да се мразят и ги разделиш на групи, на комунисти – антикомунисти, на монархисти, републиканци и на всякакви други…
Лесно им натискаш копчето на избори.
Лесно натискаш копчето. Ти си парцелираш един електорат, хората се мразят долу помежду си. Имаше и има все още случаи на глупава битова конфронтация дори между роднини. Докато в същото време големите играчи, тези, които ги настройваха и ги разделяха, си провеждаха далаверката, пълнеха си джобовете, грабейки всички български граждани. Това е едното. Второто нещо, което е, чисто политически говорим, когато имаш пари, правиш избори, купуваш медии, чрез медиите лансираш каквото си искаш, измисляш герои. България е пълна през последните 15 години с измислени герои. Не искам да говоря с имена, все пак не е редно в политиката. Измислени герои – от мутра ти го правиш едва ли не Робин Худ. Не, мутрата си остава мутра. От крадец ти го правиш едва ли не най-чистият политик. Всичко това минава през медиите. Тук също е ролята на медиите. Медиите ги лансираха всички тези неудачници, които бяха абсолютно медийни продукти, абсолютни измишльотини, които идваха във властта не да решават обществения и национален интерес, а да решават личните си икономически интереси или интересите на определени групи, които днес, от няколко години, модерно ги наричаме олигархия. Другото нещо, което е. Нека да вземем образователната система. Ако човек види какво учат нашите деца, ще изпадне в потрес. Вътре можеш да намериш примерно уроци за хомосексуализма, за това да бъдеш толерантен към обратните, към гейове и всякакви други. Но вътре няма да намериш обяснение за какво се е борил Левски и Ботев. В учебника по история за Левски и Ботев има две каренца. В урока „Разпадане на османската империя в края на 19 век“ има две каренца с клишета. Ти не можеш да разбереш онези хора, които са дали живота си за България, в името на една национална, патриотична идеология. Ти не можеш да прочетеш нищо за онези истински творци на България, за строителите на онази България, която беше станала шеста-седма икономика в Европа, която беше държава на духа.
Тоест не възпитаваме в патриотизъм?
Ние не възпитаваме в нищо. А истината е, че ако ти не възпиташ младите поколения в един дух на отговорност, родолюбието е отговорност, то не е крясък. Защото национализмът, патриотизмът не е да кажеш: Циганите ще ги направим на сапун. Има цигански проблем, огромен в България. Само че този проблем не може да бъде решен нито с кастрация, нито с изселване на Сатурн, както призоваваха някои политици. Този проблем може да бъде решен със социални мерки, когато тези хора ги научиш, че законът е еднакъв за всички, че както българинът, когато си остъкли терасата незаконно и дойде общината да му я събори, така може да събори и незаконното циганско гето под същата тази тераса. Трябва да има равен закон. Това е патриотизмът. Това нещо трябва да се възпитава. То няма как да стане от само себе си. Защото човек е едно обществено животно. Не съм го измислил аз. И това обществено животно трябва да го възпиташ. Ако не го възпиташ… И фактът, че 23 години възпитаваме българските поколения и вижте – ние сме на първо място по детска престъпност, по сексуални увреждания, стерилитети, които са следствие на сексуални отношения в ранна възраст, без контрол и без медицински надзор. Ние сме на първо място по неграмотност в Европа.
Демографската картина да не отваряме.
Да, но това се възпитава в училище. И когато ти на едно дете от най-ранна възраст му обясняваш, ако щеш от детската градина, кое е добро, кое е лошо, кое е справедливо, кое е несправедливо. Кои са героите на днешното младо поколение? Вижте ги! В клипове на разни певци се пропагандира дрогата. Идеалът на младите момиченца е да станат мутреси, да си намерят някоя мутра с мерцедес или със супер луксозна кола. Младите момчета искат да стават мутри. Това е проблемът.
Две важни теми. Говорихме за грешна политика. Става дума за бежанците. Не наливате ли масло в огъня по тема, която очевидно ще бъде тест и за държавата, и за обществото ни в новата българска история? Къде е границата на това да кажеш истината и да създадеш истерия?
Ние казваме истината и даваме рецепти как да бъде решен проблемът. Защото първо, ако започнем да гледаме реално на нещата, тестът държавата не го издържа. Защото конфликтът в Близкия изток е от 3-4 години – Египет, Тунис, Мароко, Либия. Предишното българско правителство не направи абсолютно нищо, с което да предвиди, че въпреки докладите и на чужди разузнавателни служби, въпреки докладите на ДАНС, че има опасност от подобна имиграционна вълна, въпреки факта, че съседна Гърция до миналата година беше наводнена с 400-500 000 африканци и араби, преди да издигне стената. Всичко това се виждаше. Какво правеше предишното правителство? Външният министър вместо да формулира адекватна външна политика на България, той се заигра в разни чужди схеми и покани в България така наречената сирийска опозиция, част от които са откровени фундаменталисти. Един – двама от тях бяха издирвани за тероризъм и ислямски фундаментализъм. Абсолютно проспаха нещата. Сега какъв е проблемът? Всички говорят за бежанците. Аз казвам, че половината от тези близо 10 000 души вече не са бежанци, защото бежанец е онзи, който бяга от военен конфликт. И ако приемем, че в Сирия има такъв, а то има гражданска война. И ако приемем, че сирийските граждани бягат от военен конфликт…
Те отиват в Турция.
Те отиват в Турция и после в България. Тук има няколко въпроса, за които трябва да говорим откровено, а правителството мълчи. Не мога да разбера защо. Ето какви са проблемите. Първо, от тези 10 000 човека в България, около 50%, може би малко повече, са от Сирия. Тези хора да кажем, че са бежанци. Те бягат от военен конфликт. Останалите 5 000 човека от тези 10 000 не са от Сирия. Това са африканци, алжирци, афганистанци и всякакви други. От Кот д’Ивоар, където ти дойде на ума. Тези хора не бягат от военен конфликт. И вижте какво се случва. До миналата седмица ми е статистиката, която сега ще ви кажа. По данни на полицията нито един сириец не е извършил нарушение и престъпление. В същото време алжирците са номер едно, африканците също. Дребни престъпления, засега дребни. Но целта на тези хора не е да бягат от военен конфликт и да се спасят в България, а след това да се върнат, каквато може би е целта на по-голямата част от тези сирийци. Тяхната цел е да продължат на запад. Само че, за да преминеш от Турция в България, каналджията ти взема между 1000 и 3000 евро. От България, за да продължиш до Западна Европа, трябва да отделиш поне още толкова.
Ако не и повече.
Ако не и повече. Грубо казано трябва да отделиш някакви хиляди евро. Те ги нямат. И как могат да ги набавят – извършвайки някакво престъпление. И те го правят вече, започвайки впоследствие да продават дрога, да вършат други престъпления и така нататък. Това е проблем. И не можем да си затваряме очите пред този проблем. Другият проблем – 400-500 нелегално преминали границата.
Гърция сложи стена.
Гърция сложи стена. Обаче сложи стената малко късно, защото Гърция се дестабилизира. Тези хора, една голяма част от тях, търсейки си работа, намирайки си работа на половината от цената на заплатата в Гърция, оставиха без работа други гърци. Появиха се крайни течения в тяхното общество, появиха се и неофашистите, влязоха в парламента, започнаха граждански размирици и Гърция се дестабилизира. Добре, ние трябва да сме много глупави, за да повтаряме грешките на Западна Европа и на нашите съседи. Да погледнем Западна Европа. Там имаме цели градове, които вече са гета. Предградията на Париж са негърско – арабски гета, в които това население не работи, живее само от социални помощи, не желае дори да работи, занимава се с бандитизъм – палежи , убийства. Добре, ние искаме това да се случи в България ли? Ето тези въпроси задаваме и даваме рецептата. Първото нещо, което трябва да се направи – да възстановим телените заграждения, кльона, както е популярно да се казва на зелената граница.
Вече се заговори за това.
Заговори се. Трябва да се направи. След това тези хора, които са от Сирия и идват в България, в момента, в който пристигнат и им се дава статут на бежанец, да разписват по един документ, че еди-какво си време, да кажем два – три месеца след края на войната, те ще се приберат или ще напуснат България в посока своята родина. Къде ще отидат – това е техен проблем. Онези, които са нелегално преминали, нямат статут на бежанци и нямат никакво основание да претендират за този статут, вместо да стоят в България и да се чудят как да избягат на запад и от там да ни ги върнат обратно пак на нас, защото ние сме страната, която ги е регистрирала като нелегални имигранти, така се случва. Справка Румъния. Преди една седмица ни върна 16 такива, след като ги осъди обаче за нелегално преминаване на границата. Тези хора, тези държави – и Афганистан, и Алжир имат посолства в България. Пасаван, тъй като те си късат документите, пасаван е временно удостоверение за самоличност, на самолета и обратно. Ние трябва да сме много наивни, за да допуснем да се случат тези нередности, които се случиха в Западна Европа и в съседните ни държави като Гърция. Втори проблем – Турция съвсем целенасочено ги насочва към нашата граница. Не можем и за това да си затваряме очите. Видно е от видео наблюдението как цели колони от тези бегълци…
Но мисля, че е крайно да се твърди, че това е политика на Турция, за да ислямизира България, а по-скоро те не могат да се справят с проблема. И при тях са много.
Не съм далеч от мисълта, че това е така. Защо? Турция 10 години се управлява от едно ислямистко правителство. Официалната доктрина на Турция е неосманизмът. Давутоглу – външният министър на Турция е завършил ислямския университет. Аз само изброявам фактите, а нека всеки сам да си прави изводи.
Надявам се това да не създава у хората не само истерия, но и някакви теории на конспирациите, които вадят хора все по-масово на протести.
Това не е теория на конспирацията. Това е част от голямата политика. Защо мислим толкова наивно, че в света нещата са се променили от 2000 години. Не са се променили. Големите държави, тогавашните и сегашните, се борят за завладяване на световните ресурси. Войната в Ирак беше война за петрола на Ирак, войната в Сирия, която искаха някои държави, включително Турция, беше за газта. Не става въпрос за морал, става въпрос за интереси. Много често в световната история, за да дестабилизираш една държава, подгонваш една маса хора към нея и те я дестабилизират. Така че аз не съм наивен, но искам и българските управляващи, които сме избрали, да не бъдат наивни.
