Красимир Каракачанов, заместник-председател на Народното събрание от Патриотичния фронт, пред в. „БАНКЕРЪ“
интервю на Елизабет Дафинова
Проблемът на българските партии е, че те гледат на политиката като на едно съревнование за власт и пари.
Самата идея за обединение се харесва на хората. На тях им е омръзнало да гледат през последните 25 години само разединение и противопоставяне.
Г-н Каракачанов, веднага след края на вота казахте, че парите спечелиха изборите. Че това отвратило хората и че повече не може така. Някои смятат, че еврофондовете ги спечелиха, други – държавната машина. Кой спечели изборите?
– На много места не спечелиха хората. Вярно, има доста свестни кметове, които бяха избрани или преизбрани. Но на много места спечелиха кандидати благодарение на това, че са от една или друга партия, която може да застане финансово-административно и силово зад тях. Както една част от хората се отвращават от купуването на гласове, така друга част от населението на България си продава гласа с удоволствие, без да мисли, че с тези 30-40-50 лв. ще поживее един-два дни, след което четири години нищо добро няма да се случи. Но аз като казах, че така повече не може да продължава, имах предвид не само купуването на гласове. Така повече не може да продължава да се живее в България.
В България няма сигурност, няма ясна политика и перспектива кое как ще се развива, поне за 10 години напред, няма работеща администрация, няма работа за хората.
За сметка на това пък има циганизация, висока смъртност, висока заболеваемост на хората, лошо образование, лошо здравеопазване, ниски пенсии и доходи. Това повече не може да продължава, на парче от избори до избори. И всеки, който вземе властта, да се стреми да замазва положението и да трупа пари, за да спечели следващите избори. За голяма част от политиците изборите станаха нещо като състезание, но не на идеи и кой ще свърши по-добра работа. А състезание помежду им – да си отчитат резултатите и, разбира се, докопвайки се до властта, да трупат пари.
Държавата, ако не са го разбрали хората, е пред срив. И политически, и икономически, започва да губи своята идентичност. Демографската криза ни унищожава, ние изчезваме като нация. Според всички световни статистики и на ООН, и на Световната банка, и на ЦРУ, ако щете – 2045 г. българите ще бъдат малцинство в собствената си държава. Затова казвам, че така повече не може да продължава – на парче, битка за кокала, демагогия, празни приказки и нищоправене.
ВМРО поднесе приятна изненада на тези избори, представи се много добре, удвои общинските си съветници на много места, включително и в София. Как го постигнахте?
– Ние от много години говорим едни неща, които за съжаление се случват. От 1997 г., откакто ВМРО е активно на политическата сцена, не е променило позициите и приоритетите си, не прави конюнктурни ходове и поставя въпросите ясно и директно пред всички хора. И ако преди 10 години, когато започнахме да говорим за демографската криза, много хора не вярваха и бяха скептични, а някои от медиите дори ни се присмиваха, сега виждаме, че от последните една-две години всички се надпреварват да говорят за това. Но хората помнят кой пръв заговори за демографската криза, кой предлагаше концепции и решения на тази проблеми.
Когато преди десетина години говорехме за циганизацията и че социалната политика е сбъркана и стимулира раждаемостта в гетата, а не в нормалните образовани семейства, много от медиите ни наричаха ксенофоби, расисти, фашисти… Но се оказа, че всъщност е точно така.
Преди три години ние заговорихме за изграждане на ограда по границата, тъй като вече се появиха първите наченки, че разпадащият се Близък изток започва да се преселва и процесите, които се случват в Гърция и в Европа, няма да подминат България. Тогава говорихме, че България трябва да изгради защитни съоръжения на границата с Турция, да усили охраната, да въведе мобилни групи и видеонаблюдение. Много хора казваха, че ние нарочно дразним турците, че искаме да се скараме с Турция, че това не е необходимо. Но се оказа, че сме били прави. Хората виждат това.
За цената на тока водим битка с монополите вече 10 години. Хората забелязват и оценяват това – че не си променяме политиката, когато сме в парламента и когато сме извън него правим и говорим едно и също. И нещо друго: на повечето места ние издигнахме хора, които са известни с подобни идеи и инициативи в дадените общини или в национален мащаб. Хората ги познават, харесват ги и ги подкрепиха.
Вашите партньори от НФСБ се представиха по-слабо. Това ще се отрази ли на отношенията ви и на коалицията?
– Не, няма да се отрази. Те са нова партия, тепърва си правят структурите, изграждат си кадрите – нещо, което ние правим 17-18 години. Този резултат донякъде беше предизвестен, но ние имаме много общи неща, които и сега, и в бъдеще можем да развиваме.
ВМРО чувства ли се лидер в националистическото пространство? Още повече че „Атака“ залязва.
– Какво значи лидер? Как се чувстваш ти няма никакво значение, важното е да вършиш работа. Както казах, проблемът на българските партии е, че те гледат на политиката като на едно съревнование за власт и пари. Всеки се тупа по гърдите колко е по-велик от другия и забравя, че всъщност има смисъл от партиите, ако те служат на България и на хората, които гласуват за тях, а не служат на партийните си лидери и техните активи и ръководства.
Можеше ли да се очаква, че ако двете партии от Патриотичния фронт се бяха явили заедно на вота, щяхте да имате по-висок резултат, или това не е сигурно?
– Ако се бяхме явили заедно, щяхме да направим много по-добър резултат, отколкото направихме на парламентарните избори. Гледам как стоят нещата просто аритметично. Ако бяхме се явили заедно в София и бяхме застанали зад кандидатурата на Ангел Джамбазки, щяхме да имаме общо шест общински съветници. Сега ВМРО има трима, НФСБ има нула. Ако се бяхме явили заедно в Стара Загора, сега щяхме да имаме четири общински съветници, а в момента са 2:1.
Самата идея за обединение се харесва на хората. Идеята, че политиците се обединяват около една кауза или дадена личност, се оценява от хората. На тях им е омръзнало да гледат през последните 25 години само разединение и противопоставяне. Но за съжаление не стана, като изключим Пловдив, който е показателен за общия резултат на Патриотичния фронт – балотаж, втора политическа сила във втория по големина град в България.
В такъв случай за президентските избори догодина ще успеете ли да се обедините около един кандидат, или пак ще застанете зад различни?
– Не сме коментирали още темата за президентските избори, но ако прочетем добре резултатите от местните избори, то е логично да се търси обща кандидатура, и то на личност, която ще надхвърли авторитета на Патриотичния фронт. Личност, която ще привлече много други хора, които смятат, че държавният глава олицетворява достойнството и интересите на нацията и трябва да се държи над международни и вътрешнополитически конюнктури – нещо, което сегашният президент не успя да направи за един мандат.
Смятате ли, че след местните избори управленската коалиция трябва да се преформатира? От ДПС обявиха, че има нови политически реалности и някои от партньорите имали повече министри, отколкото кметове.
– Едва ли ще се преформатира политическото пространство, както ДПС си го представят. Разбира се, на тях от 2001 г. им хареса да са във властта и да раздават порциите от баницата или да въртят обръчите от фирми. Все пак трябва да свикнат, че при демокрацията един път си на власт, друг път може дълго да не си. И няма вариант, при който, ако ГЕРБ тръгне да заиграва или да прави ново мнозинство с ДПС, Патриотичният фронт да подкрепи подобно нещо. Амбициите на ДПС това да се случи и те отново да се настанят във властта няма да се сбъднат. А иначе един ремонт на кабинета е задължителен.
В каква посока?
– Смяна на министри, на заместник-министри, на областни управители, ако щете. Подмяната им с по-енергични и по-качествени хора.
Скандалите около Волен Сидеров провокираха желания за промени в конституцията във връзка с депутатския имунитет. Трябва ли да има такъв?
– Депутатският имунитет е много относителен. И тъй като хората намразиха политиката и политиците, те ще кажат: никакъв имунитет. Но нека да погледнем реално. Ако един депутат извърши престъпление или нарушение, парламентът му сваля имунитета. И сега няма проблем в това отношение. Със сигурност депутатът трябва да има функционален имунитет по отношение на това, което работи и прави. Но по отношение на извършване на престъпление, на нарушаване на обществения ред и т. н. не трябва да има имунитет. Не е нормално един депутат да пие, да кара кола и да направи катастрофа и да не можеш да го задържиш, да не можеш да му направиш проба за алкохол и да не можеш да го съдиш, а да трябва да чакаш процедурата в Народното събрание. Така че функционален имунитет, свързан с работата на депутата, трябва да има. Но в случаи като този със Сидеров нещата трябва да бъдат доста по-либерални по отношение на имунитета.
Няма ли опасност, ако се тръгне към промени в конституцията, да се отиде в другата крайност за имунитета?
– Пак казвам, депутатът трябва да има имунитет, свързан с неговата работа. Това, че може да се отиде в другата крайност, е възможно. Виждам, че колегите от ГЕРБ, които дълго време не вземаха отношение по случките около Волен Сидеров, изведнъж се уплашиха от обществената реакция. И най-лесното нещо е да кажеш: дайте да променим конституцията и да премахнем имунитета. Убеден съм обаче, че ако БСП бяха на власт и бяха предложили такова нещо, от ГЕРБ нямаше да го подкрепят. Това са малко конюнктурни реакции с цел да успокоим обществото. Но не знам дали това е най-доброто нещо, защото другата крайност също сме я виждали – имаше сваляне на имунитети на народни представители по политически причини.
Красимир Каракачанов е роден на 29 март 1965 г. в Русе. Завършил е СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „История“. Председател на българското национално движение ВМРО (ВМРО-БНД). През 2011 г. се кандидатира за президент, но не успява да се пребори за „Дондуков“ 2. Депутат в 38-ото, 40-ото и 43-ото НС. Съпредседател на ПГ на Патриотичния фронт. Семеен, има едно дете.
