Когато в Европа има една истерия покрай коронавируса, това ще се отразява и върху българската икономика
Ако правителството може да бъде критикувано за нещо, това е, че му липсва смелостта да се опълчи на статуквото в земеделието и някои отрасли в икономиката.
Това заяви пред БТА вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов след тържеството в Плевен по повод 102 години от Дойранската епопея.
По думите му разединението за 30 години ни е довело дотук – да сме най-бедната държава в Европа и най-изчезващата нация. Според него рецептата за преодоляване на кризата е ясна – общонационални цели и единство на нацията.
Всичко друго са празни приказки, партийни боричкания. Гледали сме ги 30 години. Това не е от вчера, не е от два месеца – от 30 години едно и също, допълни той.
Попитан за възможността да се осъществи диалог между премиера и президента с негово посредничество, той посочи, че премиерът е казал, че е готов на диалог, но президентът е повторил тезата си за безусловна оставка и никакви разговори. Това е политиката в България, подчерта Каракачанов и даде примери с Полша, Унгария, Чехия и други държави, намерили изход от разединението в своите страни. Само ние тук си търсим легенди, за да бъдем различни, смята той.
Помолен за прогноза за страната за следващите месеци Каракачанов заяви, че на световната конюнктура трудно можем да влияем и когато в Европа има една истерия покрай коронавируса, това ще се отразява и върху българската икономика.
Той е убеден, че в момента в България пораженията са сравнително малко, в сравнение с икономиката на някои големи държави – и като човешки поражения, и като икономически. Трябва да имаме много по-адекватни и бързи мерки. Това, което говорихме от ВМРО през април, трябваше да се случи веднага – позабави се. В туризма трябваше да има ваучери за около 350 милиона – щяхме да го подпомогнем по-пълноценно, малките заведения – също, допълни той.
Всички видяхме едно – при подобни ситуации ние можем да разчитаме само на себе си, изтъкна Каракачанов. Къде отидоха тези великани на мисълта, които 30 години ми говорят за гражданите на света. Можем ли да бъдем такива – не, защото има ограничения. Трябва да се заложи на нашите собствени възможности – да не сме зависими и да чакаме чужда помощ, заяви Каракачанов.
При положение че 70 процента от храните, които ползваме, са внос, не трябва ли да се замислим, че трябва да си организираме собственото земеделско производство по друг начин, а не както е сега, попита той.
Според него българската хранително-вкусова промишленост е почти унищожена. Той даде пример с производството на колбаси в България, което е с 80 процента внос на замразени меса. При една сериозна ситуация в света, тази промишленост ще спре. Сега имаме под 1 милион овце в България, 1990 г. са били 10 милиона, а 1944 г. – 14 милиона. Държавата, която изнасяше по 2-3 милиона агнета за арабския свят, в момента не може да задоволи с агнешко месо собствения си пазар. Този модел на земеделие облагодетелства един малък кръг от хора, до които стигат субсидиите. Вероятно облагодетелства и част от политиците, които са в тази схема, но това не обслужва държавата и хората и не е добро. Нормално ли е земята на България да се държи от 300 човека и да се отглежда царевица, пшеница, слънчоглед и в последните години – рапица. Къде е овощарството, къде е зеленчукопроизводството, попита Каракачанов.
