Мнение на заместник-председателя на ВМРО и член на Европейския парламент Ангел Джамбазки, публикувана на Лентата.ком
Медийна звезда напоследък покрай епичната битка между ДПС, ГЕРБ и РБ, най-новата община в държавата Сърница се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пазарджик. Общината има 3 населени места с общо население 4 952 жители (08.01.2015 г.). Община Сърница се отделя от община Велинград с указ на президента Росен Плевнелиев от 25 юли 2014 година. Съставена е от следните селища – Сърница, Медени поляни и Побит камък.
В държавата има 265 общини, разпределени в 28 административни области. Най-краткото определение за „община“ е „основна единица на местното самоуправление“. В превод – самоуправляваща се административна единица, доставяща административни услуги на гражданите.
Към над сто и осемдесет хилядната армия от държавни и общински чиновници, близо пет пъти по-голяма от българската армия понастоящем, се добавя нова „рота“ чиновници – общински съветници, обща и специализирана администрация, администрация на общинския кмет и прочее. Нов „набор“ чиновници, нови гишета, папки, кламери, преписки и всички други необходими „реквизити“. Плюс съответните разходи, разбира се.
Досега Сърница и другите две села бяха част от община Велинград. Дали новата реколта чиновници ще подобри живота на жителите на трите населени места? Дали ще направи административното им обслужване по-бързо, по-ефективно, по-работещо?
Надали. Не надали. Не, няма. Просто ще се намерят „паразитни“ работни места за верните партийни чиновници. На ДПС. Защото „община“ Сърница, се намира в област Пазарджик, откъдето неизменно е избиран народният представител Делян Пеевски. Това според мен обяснява и огромния „залог“ в битката за кмет, предавана от българските телевизии, все едно е балотаж в Ню Йорк, примерно.
И тук идва важният въпрос – кому е нужна новата община Сърница? Какви наложителни, важни причини и обстоятелства принудиха президента да създаде новата община? При положение, че общините в България са прекалено много. Че трябва да се закриват, а не да се откриват нови. Защото няма нито икономическа, нито политическа логика да съществува село-община. Като община Антон. Или община Чавдар. Или две-три села-община. Като община Мирково. Един от структурните проблеми на българската държава е огромната административно-териториална раздробеност, наличието на 265 общински съвета, администрации, кметове и прочее, които са способни да удавят всяко предприемаческо начинание в административната мъгла.
Най-често тази „администрация“ е не повече и не по-малко от партийна хранилка. „Паразитна“ заетост за сметка на общинските бюджети. Ефективност – клоняща към нулата.
Но в случая със Сърница има още един важен въпрос.
Новата, напълно ненужна община е почти 100% религиозно „чиста“. И не е християнска. Формира се още една напълно мюсюлманска община. В Родопите. Напомням – по делото срещу проповедниците на „радикалния“ ислям, по което „либералните“ медии вече гузно мълчат, има и привлечени обвиняеми именно от Сърница.
С няколко важни, знакови реплики, „изтървани“ от много трудно говорещия български език, Мустафа Карадайъ в предаването „Панорама“ точно преди балотажа ни уведоми, че „ТЕ“ са местни, а „НИЕ“ сме на гости в Сърница. На „гости“ в собствената ни държава, при „ТЯХ“.
В ход е изключително опасен процес в Родопите. На създаване на религиозно чисти анклави.
Кой прави религиозен анклав в Родопите. Не е въпрос. Отговор е.
