Начало Блог Кой ще хване горещия картоф?

Кой ще хване горещия картоф?

Източник: „Труд“, автор: Кузман Илиев

„Искам, ама нямам желание“ – така изглежда политическият ландшафт по отношение на мераците за това кой да упражнява властта. От една страна, новите парламентарно представени партии много искат. Ама наистина много. Дотолкова, че са готови да пристанат на старите си идеологически врагове – бившето острие на БСП Манолова днес е пръв ортак с лидера на ДСБ, бившия комунистически прокурор Атанасов. Под мъдрото напътствие на президента Радев, който е креатура именно на столетницата, управлявала три пъти с ДПС исторически.

От друга страна, не им стиска. Защото онова нещо не е като това нещо, както гласи многозначителният израз. Едно е да критикуваш отстрани, обирайки каймака на народната любов, друго е да носиш отговорност. Да ти се пише в CV-то, както знае идеологът на „Демократична България“ Иван Костов. В един момент ще трябва да си биеш паса я при инициативи срещу атентата в „Св. Неделя“, за да не дразниш левичарите от зелените и либералите, с които си в коалиция; я да кършиш пръсти при гласуване на ревизии и проверки в последните два кабинета, в които имаш и свои министри. Лидерът ти всъщност е бил министър в предходния такъв.

Едно е да си на амбразурата с мотото „съдебна реформа“, друго е да кажеш в крайна сметка в какво се изразява тази съдебна реформа: да се сложи прокуратурата под шапката на премиера или парламента, което в родния случай е едно и също. И е било така и в Димитровата и в Живковата конституция. Може би всъщност важното е да е „правилният“ премиер?! Въобще изключително принципна позиция, върховенство на правото и разделение на властите ще пребъдат. Дума да няма.

Но и безумната идея е идея. При положение, че ИТН като цяло нямат управленска такава, наличието на каквато и да било мисъл е крачка напред към светлите бъднини. Гениалната промяна за въвеждане на мажоритарна изборна система в крайна сметка днес е в ръцете на тези, които я предлагаха на референдум и получиха благоволението на населението. Дори йезуитски днес е внесена от опозицията ГЕРБ, които отлично знаят, че ще са големите печеливши от нея, докато самият Трифонов би изчезнал от политическата карта при приемането ѝ. Или е било лъжа предложението, или е тежка, убийствена некомпетентност. Няма среден вариант. А, всъщност има – да обслужва именно партиите на статуквото, защото само си представете, че системните партии си бяха стиснали ръцете да изритат останалите и да ползват двумилионния референдум на Слави като повод.

Ясно е, че нови избори няма да променят кардинално резултатите на партиите. Някой малко нагоре, някой – малко надолу. Обърнатият надолу пясъчен часовник отмерва неизбежното топящото се доверие към тези, които днес подритват властта на земята. Едно е ясно като бял ден: без подкрепата на БСП или ГЕРБ – управление няма. Стига вече са се правили на ощипани всички „нови“ политически формации. И какво, пак ли нови избори ли? До кога? И не, това не е демокрацията – избори и десетки милиони лева пари на данъкоплатците за болници и спасяване на животи да отиват, за да се прави този и онзи на политик. Не става.

Все по-ясно, че ГЕРБ и Борисов са заложили предстоящи политически мини. Който понечи да стъпи, трябва да има добри сапьори. Изтъняващ фискален резерв на нива от 7,2 млрд. при де факто неизползваеми около 6. А предстоят тепърва големи емисии дълг при спадащи приходи заради намалена икономическа активност и силно завишени разходи. Най-вероятно ще се тегли от българския пазар, което намалява и ресурса за частни инвестиции и ще затлачва допълнително растежа. Щедрите социални плащания са изчислявани до май месец. Но политически махането им е прострелване в слепоочието.

„Планът за възстановяване и устойчивост“ също е дискусионен. Той де факто ще е лакмус за посягащите към властта – имат ли капацитет да съставят свой план или го карат на лозунги и истерия вече година. И не, неявяването на Борисов за представянето му не е извинение за липсата на кадрови потенциал у „новото“ в политиката. Проблемът с неявяването на премиера в парламента е голям, но той касае системна дисфункция в архитектониката на държавността – че де факто премиерът управлява парламента, защото контролира мнозинството. И това е очевиден факт. Но се решава през нова Конституция и не чрез увеличаване на властта му с прокуратура под негова опека.

Кризата в Украйна означава, че при усложнение ще трябва да се обяснява на преобладаващо положително настроено обществено мнение към Русия и нас как се засилва контингентът на НАТО във Варна, да речем. Колко хубаво ще е да сме аванпост, видите ли, при отпора срещу руснаците…

Колко чудесно и прекрасно е да пуснем по евроатлантическа повеля българофобите в Скопие в ЕС, които оттам да започнат да искат права за „македонското малцинство“ в Пиринския край. Виждаме, че вече са активирани безродни „академици“, които първо са лансирани в предавания по обществените медии и след това таргетирано по „безпристрастни медии“ като финансираната от американския Конгрес „Свободна Европа“. А това, че сме десетки места зад Република Северна Македония по свобода на словото по класация на смехотворните „Репортери без граници“ е върхът на абсурдите. След страна, в която е проблем да четеш български книги, и тя да бъде сравнявана с България е малоумие. При нас доскорошната опозиция има поне десетина отлично грантово финансирани медийни сайта, вестници, няколко телевизии, че благоразположението на една от най-големите. По тях се леят партийна, чуждопоклоническа и либерална пропаганда от сутрин до вечер, а ако случайно попадне инакомислещ, си е цяло събитие.

Изключително се подценява „дремещият“ Ердоган. Хазната в Турция е тежко пробита, а ЕС вече е в ролята на дойна крава. Печелившата карта: мигрантите, които могат да залеят Европа. Ще пият ли Трифонов и Христо Иванов кафе с Ердоган, или пък ще го респектират по друг начин, така че да не използва страната ни за буфер и шантаж на ЕС? Предстои да видим.

Да добавим и че лекарите са на нож, защото и Трифонов, и президентът изговориха куп небивалици по темата с вируса. И това тепърва ще се разгръща като психологическа конфронтация. Която с липсата на диалогичност, каквато демонстрират досега, ще бъде нелека задача. Пак казвам – едно е да сипеш клишета и опорки за корупция, мутри и модели, друго е да излезеш напред и да лъснат твоите зависимости. А не е като да нямат такива.

Не е за подценяване съдържанието на политиката. Идеите на Манолова за атака срещу финансовата система е неразумна, меко казано. Да се правиш на Робин Худ може да е политически изгодно. Но да спираш изчистването на банковите баланси и да стимулираш тарикатлъка в кредитния процес, застрашавайки депозантите, с чиито пари се случва кредитораздаването, е чиста проба вреден ляв популизъм.

Работата на политиците не е да „управляват“. Нито знаят нуждите и целите на гражданите. Нито могат да заместят ценовите сигнали, които милиони решения на инвеститори, спестители и потребители формират всеки ден и всяка минута. Работата на публичната политика и на тези, които се занимават с нея, е да създават добра и прогнозируема среда за правене на бизнес и културен разцвет. Това е сложна задача, а картофът днес действително е горещ.

1 Коментар

  1. Първо:
    и след социализма/комунизма в българите продължават да учат че Русия винаги е била добра за България а Западът само понякога или почти никога.
    Второ:
    … така че не е правилно и нормално вие да се оплаквате от това щом западните власти знаят как българските ученици се обучават в духа на про-русизма и анти-западизма.
    Това се знае в западните посолства в България като тамошните хора пренасят това на външните им министерства а въпросните правителства продължават да прокарат анти-българска политика за подкопаване на българите като народ (демографски) и на България като държава (териториална цялост) чрез много мерки: насърчаване на „македонски“ сепаратизъм, на циганите и тяхната раждаемост, на турците (изобщо на мюсюлманите), икономически мерки и т.н.
    Освен това, това не е правилно „обучаване“, като нашествието на Киевска Русия беше главната причина за византийските гърци да завоюват България.
    Сега не можете да кажете че Киевска Русия беше държавност на етническите украинци понеже руското становище е че тя беше първата руска държава (тогава нямало етнически украинци) а вие следва да се съобразите с всичките руски становища (и не само по история/историография) като благодарността ви спрямо освободителката ви от турците така ви поръчва. Само при етническото естество на прабългарите има полу-изключение като всичките руски историци и езиковеди са съгласни с останалите историци и езиковеди по света и твърдят че прабългарите са били тюрки а езикът им не е изчезнал а съществува и понастоящем под името чувашки език, докато само българските историци/езиковеди се различават в това отношение от другите.
    Русия също е враг на България в първата световна война, не признава Съединението на България през 1885 г. и Независимостта през 1908 г., много пъти е покровителка и съюзничка на Сърбия срещу България (не само през Първата Световна Война), принуждава българските политици насила да „македонизират“ пиринските българи в името на руското (а не българското) братство със Югославия (като в Съветски Съюз най-многобройната народност беше руската а в Югославия сръбската) или в името на приятелството на Съветски Съюз с Югославия, донася комунизма в България където до тогава горе-долу имаше някаква демокрация и свобода на човека, подарява Северна Добруджа на Румъния през 1878 г. (вследствие на това сега почти няма българи там) понеже искаше от Румъния (в замяна) територията наречена Южна Бесарабия или Буджак (сега част от Украйна) и т.н. и т.н.
    САЩ и Великобритания признават справедливостта на българските териториални претенции спрямо Южна Добруджа, така че тя остана в пределите на България, за разлика от другите придобити от България земи които са върнати на Гърция и Югославия (в края на Втората Световна Война).
    България вероятно е единствената победена страна които си увеличава територията през Втората Световна Война.
    Също така американците почти са успяли да убедят другите Велики Сили в края на Първата Световна Война че Южна Добруджа трябва да се върне в пределите на България, въпреки че Румъния беше сред победителите а Бг. сред победените. Някои български интелектуалци дори казват че председателят на САЩ, Удроу Уилсън. спасява България от изчезване чрез разпарчосване сред/от съседните държави.
    Само че вашите историци не знаят тези неща или не искат да ги знаят и резултатът е сегашната икономическа и етно-демографска ситуация на България (бедността, циганизацията, опасността от „македонски“ сепаратизъм и т.н.).

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Доц. д-р Милен Михов: Човешкият живот е над политиката, а здравето е над рейтинга

Зелените сертификати вместо да бъдат стимул се превърнаха в репресия Ако бях на мястото на президента Румен Радев...

Красимир Каракачанов: Най-смелите закони в парламента бяха на ВМРО

🟥 ⬛️ Тази година издигаме нашите кандидатури, както за кандидати за народни представители, така и за президент и вицепрезидент. Доц. д-р Милен...

ВМРО е единственият български проект 🇧🇬

„Браним България!“ е нашият лозунг за тези избори. Защото ние близо 130 години браним Родината ни. Това е нещо, което всеки един...

ВМРО: Служебният кабинет се провали и с управлението на коронакризата. Мерките са социален геноцид. Оставка на Кацаров!

Седем месеца хаос и бездействие и за 48 часа отнемат основни конституционни права на българите. Настроиха всеки срещу всеки. Безсилие и немощ...

Доц. Михов: Извеждаме на преден план волята на народа към национален суверенитет

ВМРО е добре да има президент, защото България има своя път, има свои цели и когато България ги следва е добре...

С молебен ВМРО откри предизборната си кампания в Ямбол

С молебен, отслужен от отец Стоян в един от най-старите храмове в Ямбол „Св. Георги”, ВМРО даде старт на предизборната си кампания...

Каракачанов в Добрич: Йордан Йорданов с № 21 заслужава доверието на добруджанци!

Красимир Каракачанов посети Добрич на 18.10.2021, срещна се и разговаря с граждани и заяви своята пълна подкрепа за добруджанската листа с кандидати...

Коментари