Машините намаляват, а не увеличават избирателната активност и не са методът за гласуване, който буди най-високо доверие у българския избирател, смята секретарят на Националния младежки комитет на ВМРО Константин Стаев.
Във „Фейсбук“ той коментира идеята на една от партиите в управляващата коалиция за връщане на хартиените бюлетини >>>
Напоследък забелязвам, че има боричкания в управляващата коалиция, на които не обръщам особено внимание, тъй като са предимно заради постове и пари за пътища, а на това за съжаление сме свикнали, но попаднах на нещо, на което си струва да се обърне внимание.
От БСП най-после се усетиха, че изцяло машинното гласуване е нищо повече от глупава грешка, та решиха да предложат да върнем хартиената бюлетина. Браво, отне доста време на някои да се сетят, че машините намаляват, а не увеличават избирателната активност и някак не са методът за гласуване, който буди най-високо доверие у българския избирател.
Освен че се оказват недостъпни за по-възрастната част от населението, което не е много на „ти“ с дигиталните технологии, машините всъщност не се използват като самостоятелно средство за гласуване в нито една от демократичните държави. Не знам как това би породило нещо като доверие, въпреки яростните увещания на IT специалисти, симпатизиращи на горе долу 2 конкретни партии как това било много иновативно и колко безопасен бил кодът.
Пичове, първо ако беше много иновативно, вероятно страните от ЕС щяха да са го въвели доста преди нас като единствено средство за гласуване. Второ, не съм искал да ставам IT специалист, че да ми обяснявате колко сигурен е кодът, напротив, учил съм и изборен процес, и избирателни системи, че да знам, че ако някой реши да манипулира изборите, може да го направи и през кода. Все пак, понякога технологиите „бъгват“. Пък и без това защо да броим, та дори и разпечатките от машините. Тя сама прави всичко, нищо че се появиха сигнали за разминавания в няколко секции, все в полза на въпросните „иновативни“ партии.
Но по същество – избори се манипулират най-лесно при ниска избирателна активност, а на изцяло машинните избори белязахме негативен рекорд за такава. Именно тези разминавания оставиха съмнения, че машините може би „крадат“, дават технически дефекти на места, все пак се експлоатират и управляват от хора, а накрая ти принтират един готов протокол с резултат, който никой не верифицира. Именно това накара доста хора да не упражнят правото си на вот, което не е никак демократично.
Проблем с изборния процес има, но той не е в метода на гласуване, а в метода на контролиране на процеса, тоест в СИК-овете и РИК-овете. Именно там трябва да се търси промяната, като се наблегне на обученията на членовете и въвеждането на ценз за председателите на секционните комисии – опит, образование, видеонаблюдение на работата им и т.н. И това са само кратък набор от предложения.
Да, хартиените бюлетини могат да изглеждат аналогови и антични, но колкото и да бъдат прекрасни, иновациите имат място в административните държавни услуги, така че да улеснят държавната администрация, но не и в изборния процес, който е нещо сакрално и трябва да бъде максимално прозрачен, за да може да привлече повече хора. А най-прозрачните неща са именно най-простите.
ПП: В голяма част от демократичните държави, изборите кодекси не са търпели толкова промени от създаването си, колкото нашия за последните 5 години. Това също е нещо, над което трябва да се замислим.
