Конституционна диктатура

Авторски текст на Николай Гергинов, ВМРО – Бобошево

Увеличилото се напрежение от поисканото от главния прокурор задължително тълкуване на Конституцията породи множество дебати в обществото, свързани с промяната на основния закон на страната. Промяната на Конституцията е много тежка, бавна и специфична процедура, основаваща се до голяма степен на всеобщо съгласие.

Напоследък ставаме свидетели на раждането и развитието на една нова законодателна „мода“ в някои източни държави. Тази „мода“, представена като промяна на Конституцията, гарантира почти пожизненото управление на държавата от страна на нейния президент и установяването на авторитарен режим. Поради специфичните исторически, политически и икономически връзки, които България е имала и има с държавите иноваторки в законодателния процес Русия и Турция, е редно да се разгледат и сравнят нововъведенията в турската и руската конституции от гледна точна на нашата национална сигурност.

Като пръв борец за конституционна реформа, осигуряваща пожизнено управление, се открои Турция. През 2017 г. президентът Реджеп Тайип Ердоган успя да прокара през референдум своите 18 предложения за промени в Конституцията, които ще прехвърлят изпълнителната власт от министър-председателя към президента. 

Промените предвиждат:

1. Съдебната власт ще се упражнява от независими и безпристрастни съдилища.
2. Великото национално събрание на Турция ще се състои от шестстотин народни представители, избирани на редовни избори. (За справка депутатите в турския меджлис досега бяха 550.)
3. Всеки турски гражданин, навършил 18-годишна възраст, ще може да бъде избиран за народен представител. (Преди промените възрастта беше 25 години.)
4. Изборите за Велико народно събрание и за президент ще се провеждат веднъж на пет години. (Досега парламентарните избори в Турция бяха на 4 години и нямаше изискване изборите за президент и парламент да са в един и същи ден.)
5. Ролята на новия меджлис ще се свежда до изработване, променяне и отменяне на закони, обсъждане на проектозакон за бюджета, взимане на решение за печатане на пари, за обявяване на война, ратифициране на международни спогодби, гласуване на обща и индивидуална амнистия с три пети мнозинство, както и изпълняване на останалите правомощия, предвидени в Конституцията.
6. Ако меджлисът одобри върнатия за преразглеждане закон с гласовете на 301 депутати, президентът ще го подпише. (Новото изискване е одобрението да става с петдесет плюс един от гласовете на депутатите.)
7. Меджлисът ще има право на ваканция най-много до три месеца, при прекъсване на работата му президентът ще има право да го свика.
8. Великото национално събрание на Турция ще има право да упражнява контролна дейност чрез иницииране на парламентарни проучвания, разследвания, общи заседания и писмени запитвания с цел получаване на информация.
9. Президентът се избира пряко от народа. (Тук нововъведението е, че не се изисква от новия президент да напусне ръководството на партията, което го е издигнала.)
10. Изпълнителната власт ще премине в ръцете на президента. ( Президентът ще назначава и освобождава министрите от кабинета, вицепрезидентите, висшите държавни служители и ще определя политиките по националната сигурност.)
11. Меджлисът ще има право да инициира разследване срещу президента с гласовете на 301 депутати, а за придвижването на разследването към Върховния съд ще са нужни 401 гласа.
12. Президентът ще има право да назначава един или повече вицепрезиденти.
13. Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.
14. В случаите на природни бедствия, опасни заразни болести, тежка икономическа криза, възникване на война или предпоставка за такава, при сериозно нарушаване на обществения ред президентът ще има право да обявява извънредно положение.
15. Няма да има военни съдилища, предвижда се наличието само на дисциплинарни такива. Военни съдилища ще се образуват само в случаите, когато по време на война войниците са извършили престъпления по служба.
16. Намалява се броят на членовете на Конституционния съд – от седемнайсет на петнайсет души.
17. Висшият съвет на прокурорите и съдиите ще се преименува на „Съвет на прокурорите и съдиите“.
18. Президентът ще внася проекта за бюджет седемдесет и пет дни преди началото на финансовата година.

 Взимайки пример от Турция, другият голям „приятел“ на демокрацията – президентът на Русия, също реши да инициира промени в основния закон на страната. Неговите нововъведения в руската конституция не са толкова много на брой, колкото турските, но се също толкова заплашителни.

Путин предлага:

1. Да се установи приоритет на руската конституция пред международните договори.
2. Да се забрани на чиновниците и съдиите да притежават друго гражданство или вид жителство в чужда страна.
3. Изискване към кандидатите за президент – да са живели постоянно в Русия, не по-малко от 25 години и никога да не са имали друго гражданство.
4. Да се премахне думата „подред“ от параграфа, забраняващ избирането на един и същи президент повече от два пъти подред. (С този поправка Путин си осигурява пожизнено управление на Русия.)
5. Да се създаде система на публична власт, в която ще влязат както органите на държавната власт, така и органите на местното самоуправление.
6. Да се въведе минимален размер на трудовото възнаграждение и задължителна индексация на пенсиите. (Поправка, показваща състоянието на социалната политика в Русия или по-скоро липсата на такава.)
7. Правото за утвърждаване на министър-председателя и членовете на правителството да се прехвърли от президента към Държавната дума.
8. Съветът на Федерацията да получи правото да освобождава съдии от длъжност.
9. Конституционният съд да получи пълномощия за проверка на конституционността на законите по искане на президента преди тяхното подписване.

От поправките ясно могат да се констатират няколко неща. Първо – нежеланието на Путин и Ердоган да сдадат властта в близките десетилетия, концентрирането на цялата изпълнителна, а и законодателна власт в ръцете на държавния глава и най-важното – премахване на всички пречки за пожизнено „избиране“ на президентите на двете държави. С тези си поправки Путин и Ердоган не само върнаха Русия и Турция векове назад, подчинявайки ги отново на авторитарно управление, но и затвърдиха имперските си амбиции, в центъра на които винаги стоят Балканите.