Начало Новини Конференция за Западните Балкани обсъди ключови теми за региона

Конференция за Западните Балкани обсъди ключови теми за региона

Конференция за Западните Балкани с фокус върху важните теми за региона

Правителството в РСМ да спазва подписаните договори. Вратата за започване на преговорите не е затворена. Нашата позиция е ясна – ние искаме от правителството в

Северна Македония да спазва договорите, които подписва.

Това заяви вицепремиерът, министър на отбраната и председател на ВМРО Красимир Каракачанов по време на конференция „Западни Балкани“, цитиран от „България ОН ЕР“. Международният форум бе организиран онлайн от фондацията за европейска реформа New Direction, вицепрезидент на която е членът на партията на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на ВМРО Ангел Джамбазки, и Международният републикански институт (IRI). В тази конференция за Западните Балкани участваха политици и експерти в областта на геополитиката, международните отношения и националната сигурност.

Лидерът на ВМРО, министър на отбраната и вицепремиер Красимир Каракачанов по време на конференцията

На 1 август 2017 г. България подписа договор за приятелство и добросъседство. На база на този договор беше формулирано какво да се направи по спорните въпроси. Известно е, че няма как да бъдеш реален кандидат член на Европейския съюз, ако имаш нерешени проблеми със своите съседи. Македония подписа два договора – с България през 2017 г. и с Гърция през 2018 г. И докато договорът с Гърция беше изпълнен в рамките на 1 месец, то

по договора с България не е изпълнено абсолютно нищо.

Въпреки това през 2018 г. България се съгласи и Македония стана член на НАТО. Минаха още две години и ние виждаме, че правителството в Скопие възприема българската позиция не като благородство, а като слабост. Може би част от политическия елит в Скопие смята, че може да подписва договори без да ги спазва. Аз ще им кажа, че договорите между субектите на международното право се подписват, за да се спазват, каза Каракачанов.

Той заяви, че вратата за започване на преговорите не е затворена.

Винаги сме подчертавали, че

разширяването на Европейските структури и НАТО на територията на Западните Балкани е важен елемент от европейската сигурност.

Но това не може да бъде за сметка на българския национален интерес. И ако някой си въобразява, че

може да пренебрегне интереса на една държава членка в името на интересите и най-вече на вината на една държава кандидат член,

не е прочел добре самия европейски договор и се е объркал доста сериозно, заяви вицепремиерът.

Каракачанов беше категоричен, че позицията на България не е вето.

Организатор на форума е българският евродепутат Ангел Джамбазки

България не може да даде съгласие за начало на преговорите за Северна Македония при преднамерено нарушаване на договора за добросъседство. Това заяви от своя страна евродепутатът Ангел Джамбазки.

Не оспорваме правото на самоопределяне, а

настояваме за политическа и историческа коректност,

заяви по време на конференцията той.

Ако има някакъв спор в момента между Република България и Република Северна Македония, той е основан само и единствено на неприятния факт, че

властите в Скопие отказват да прилагат договора за добросъседство,

който беше подписан преди 3 години и половина. 3 години и половина бяха загубени преднамерено, организирано от кръгове в Скопие, които не желаят сближаването между България и Македония, а по мои подозрения – не желаят и Република Македония да бъде пълноправна част от Европейския съюз.

Три години и половина ние любезно, но твърдо предупреждавахме, че

в случай на неизпълнение на договора няма как да се получи българското съгласие

за започването на тези преговори. Между другото – днес много се говори, че България е наложила вето.

Не! България не е наложила вето.

България не е дала съгласие за насрочване на първата конференция на външните министри. На нея трябва да се даде формално начало на преговорите. И България има своите абсолютно законни основания за това на база на международното право. Договорите се подписват, за да бъдат спазвани. Договорът трябва да се изпълнява стриктно, честно и коректно и от двете страни. Когато имаме неизпълнение, когато имаме саботаж, когато имаме недобронамереност от едната страна, няма как тези отношения да се развиват. Няма как България да подмине това с лека ръка и да си затваря очите. Това е основата на българската позиция, заяви още Джамбазки по време на международната конференция за Западните Балкани, която тази година се провежда онлайн.

Много погрешно и нередно среди в и извън България се опитват

да изопачат истината и да представят българската позиция като враждебна.

Да твърдят, че едва ли не България не признава самоопределението на гражданите на Република Северна Македония. Или ги карала как да наричат част от своето самоопределение или част от своя език. Това е абсолютно невярно, това е изключително непочтено твърдение, лъжливо твърдение. България не оспорва правото на самоопределение на когото и да е било. Ние просто настояваме за историческа и политическа коректност. Когато става дума за събития отпреди 1944 г. и когато става дума за самоопределението на редица фигури, част от българската история, част от политическата история и българската национална борба за освобождение, допълни той.

Западните Балкани, освен че са в непосредствена близост до България, са изключително важни за международните и външнополитическите отношения на ЕС.

Без Западните Балкани Европейският съюз няма да бъде завършен,

няма да бъде окончателен както географски, така и геополитически. И тук идват много важни въпроси – къде са границите на Европа и къде са границите на Европейския съюз. И тези граници трябва ли да следват естествените граници на културните, цивилизационните и езиковите различия. Знаете, че Западните Балкани са

обект на засилен интерес от пропаганди и от геополитически интереси на държави извън Европейския съюз,

които нерядко са ако не враждебни, то поне засилено конкурентни, допълни евродепутатът.

Той наблегна на факта, че около нашите морски граници в акваторията на Черно море и Средиземно море

се развиват процеси, които трябва да бъдат внимателно наблюдавани и изследвани.

И държавите от Европейския съюз трябва да водят засилена външна политика там. Защото случващото се около нашите граници засяга пряко бъдещето на неговия южен фланг, подчерта заместник-председателят на ВМРО.

Когато говорим за Западните балкани, разбираме тези държави, които все още не са част от Съюза. И част от които все още не са започнали преговори. Това са Сърбия, Република Босна и Херцеговина, Република Косово, Република Албания, Република Северна Македония и Черна гора. Тук някой би могъл да направи забележка по отношение на статута на Косово. Но България е признала независимостта на Република Косово и ние я разглеждаме като независима държава и поддържаме добри приятелски отношения, каза Джамбазки.

Той обърна сериозно внимание на

специфичните отношения в самите държави от Западните Балкани.

Но всички добре знаем историческата тежест, с която е натоварен регионът и сложността на отношенията вътре в самите държави. И в Босна и Херцеговина, и в Република Северна Македония има изключително деликатни етнически и религиозни отношения, които трябват бъдат наблюдавани и коментирани също изключително деликатно, посочи той.

Джамбазки се спря и на двата основни аспекта на отношенията в Западните балкани. Единият е в аспекта на Европейския съюз, а другият е на Северноатлантическия договор (НАТО) и на трансатлантическите отношения. И трябва да обърнем внимание на разликата между двата типа отношения. За ВМРО и групата на Европейските консерватори и реформисти трансатлантическите отношения нямат алтернатива, съюзническите ни отношения вътре в Северноатлантическия договор нямат алтернатива. Поради което ние подкрепихме без съмнения и без колебание присъединяването на държави към Северноатлантическия договор, но

когато говорим за Европейския съюз, нещата са по-различни.

И са по-различни от гледна точка изчистването на всички международни и междудържавни двустранни отношения. В последните дни на засилена пропаганда и на засилен натиск както вътре в българското общество, така и отвън върху българското общество, чувате дълбоко невярната теза, че България не трябва да има никакви коментари и никакви претенции към съседни държави, когато става дума за членство в Европейския съюз. Тази теза е невярна тя е плод на враждебна на България пропаганда, подчерта Ангел Джамбазки.

Северноатлантическият договор няма алтернатива за България, а и за Западните Балкани.

И това е извън всякакво съмнение, наблюдавайки развоя на събитията, които се случват около нас. Наблюдавайки поведението на държави, с които България граничи. Като съседна Турция, която е част от Северноатлантическия договор, а в момента е извор на напрежение в целия регион. От Либия, през Сирия, та чак до териториалните води на Кипър и незаконно окупираната част от Кипър. Също така активностите на Турция в Черноморието будят основателни съмнения. От друга страна имаме активностите на Руската федерация в Черноморския регион. Които се простират от Молдова – замразен конфликт, през Украйна – горещ конфликт. През района на Кавказ, в който съвсем наскоро имаше война, в която основни външнополитически играчи отново бяха Турция и Руската федерация. През Грузия, където има още два замразени конфликта, допълни Джамбазки по време на тазгодишната конференция за Западните Балкани.

Според евродепутата за България, за българската сигурност, за сигурността на южния фланг на НАТО не може да има никакво съмнение, че трябва да бъдат развивани отбранителните способности на всички държави в този регион, които са част от Северноатлантическия договор.

Говорим и за България, и за Румъния, и за Гърция, която има доста прилични отбранителни способности по ред геополитически причини. Но що се отнася до България и Румъния, ние сме длъжни да възстановяваме отбранителни способности и да ги обновяваме с модерни отбранителни съоръжения и единици военна техника, които защитават териториалната цялост и суверенитета на България и да пазят общия интерес сред страните от Северноатлантическия договор. Именно затова

България подкрепи присъединяването на Северна Македония и Албания към този договор.

Да не забравяме и особените активности и на Китай на Балканите, които нямат само и единствено търговски интереси. Така че присъединяването на всички държави от Западните Балкани към Северноатлантически договор няма алтернатива. Разбира се, няма алтернатива в дългосрочен план и присъединяването им към Европейския съюз. Но това трябва да стане само след изчистване на всички двустранни отношения, на всички неуточнени обществени отношения от двете страни на много често изкуствени граници, наложени по силата на мирните договори след Първата и Втората световни войни, завърши Джамбазки.

Депутатът Красимир Богданов на конференция за Западните Балкани

Ето какво каза на международната конференция за Западните Балкани народният представител от ВМРО Красимир Богданов:

Участници в конференцията, посветена на Западните Балкани, организирана от българският представител в ЕП, член на фракцията на ЕКР – г-н Ангел Джамбазки. За мен е удоволствие, че мога да изложа становището на ВМРО и нашите депутати по отношение на българската позиция на тази конференция за Западните Балкани. Западните Балкани са един изключително важен регион в историческото и съвременното развитие на европейския регион. Те винаги са били един

център на контакт между различни цивилизации

и това е отредило съдбата им на стратегическо място, което винаги е предизвиквало интерес на великите сили или на държави, които имат определен подчертан интерес към Средиземноморието и към Балканския регион. Неслучайно в голям период от своето съществуване тези страни са били част от по-големи обединения. Да не кажа и в по-големия си период на своето съществуване е било така. Като започнем от Римската империя, която наследява античното, културно-историческо наследство, преминавайки през Източно римска империя -Византия. Разбира се българската държава, както я наричат повечето европейски учени Средновековната българска империя, която е заемала средищно място на Балканския полуостров. По-късно след нашествието на османските турци отново тези народи са подвластни на империя и живеят поставени в условия, които затрудняват тяхното национално, етническо, религиозно развитие. Дават сериозен отпечатък на по нататъшното състояние на тези етноси и народи.

И във по-ново време, наред с Османската империя и Австро-Унгария има сериозно влияние в този регион, а

през 20-ти век изкуствено създадената държава Югославия обединява Западните Балкани.

Като по този начин привидно зад идеята за единство тези народи са поставени в трудно положение, тъй като не могат да постигнат своите национални цели и своето национално развитие. Всички тези неща са се отразили по-сериозно на развитието на Балканските народи. Западните Балкани така до голяма степен останаха откъснати от развитието на общоевропесйкия процес и то в едни важни години, когато рухваше комунизма. Когато падаха стени, когато Европа се обединяваше. Като че ли Западните Балкани останаха някаква източник не само на напрежение, не само на етнически и военни конфликти, но те

останаха изолирани от общото развитие на европейския континент.

В тази връзка България като че ли се явява като

най-сериозния поддръжник на разширението на ЕС по посока на Западните Балкани.

Неслучайно именно по време на българското председателство през 2018г. този въпрос, който беше периферен в европейската политика до този момент се превърна в неин централен. Българското председателство го постави като такъв. Започнаха сериозни разговори на темата за бързата интеграция на Западните Балкани към Съюза. Бяха постигнати не малко резултати. Към момента можем да кажем, че две от страните Сърбия и Черна гора продължават да водят своите преговори да работят по затварянето на нови глави в преговорите за членство в ЕС. Други две държави Албания и РСМ все още не са започнали преговорите. Това е една сериозна и дълга тема, която ми се ще малко по-обширно да разискваме. Но отново тези народи дават заявка за своето европейско бъдеще. И Босна и Херцеговина и Косово, които изпитват сериозно затруднение в развитието на общоевропесйкия процес. Босна и Херцеговина има изпратена пътна карта с изисквания, които трябва да изпълни.

Докато при Косово проблемите са малко по-сериозни, тъй като страната не е призната от няколко държави-членки в ЕС, които все още не могат да възприемат този начин и тази държава като реален субект на международното право. Това, което може да се каже като обща характеристика за тези страни е, че повечето от тях изпитват сериозни затруднения с върховенството на закона най-общо казано. При тях проявите на корупция не мога да кажа, че са правило, но не са изключение. Имат сериозни проблеми с това, има сериозни проблеми със свободата на медиите.

Неслучайно и много често в Западните Балкани се появяват такива информации за указване на политически натиск, икономически и т.н. върху медиите. Това, което обикновено се избягва да се коментира в европейските институции са причините, които са създали обстановката такава каквато е. Поради тази причина ми се ще да дам малко повече информация за историческите събития, довели до тази ситуация в Западните Балкани към този момент. Те са свързани както с народопсихологията на съответните нации, така и със появата на нови такива,

с опитите за вмешателсвто на външни сили, но най-вече в 20-ти век със съществуването на държзвата Югославия,

която обединява народи, които принципно и в исторически план не са имали обща история помежду си и това предизвиква към края на 80-ти години на 20-ти век не само възникването на етнически конфликти в съответните народности, които живеят там, но води до тежки обременености в резултат на войните пък последваха кървавия разпад на Югославия. И тези рани днес макар и до известна степен заличени от времето продължават да съществуват. Все още са свързани както с религиозно, така и с културно и етническо разделение. Тази стара линия, която чертаят границите, които са били под Австро-Унгарската империя и тези, които са били в Османската империя също не са за пренебрегване. Това, което е особено тревожно е, че

част от държавите на Западните Балкани се разделиха с постулатите и тези политически възгледи,

които са от времето на комунистическото управление на страните. В този смисъл в една част от тези държави все още не са отворени досиетата, не е дадена цялата истина на тоталитарната система в тях. Жертвите, които са понесли големи страдания в комунистическите режими. Лично за мене, именно това, че европейските лидери, като че ли

чисто геостратегически причини се опитват да създават такива проблеми,

които наистина са съществени. Разширяването на Европа и Европейския съюз, нашият дом е

един много важен процес, който трябва да продължи,

но той ще продължи след изчистване на всички напластявания от миналото. С разкриване и доказване на историческата истина и

един катарзис, който трябва да преживеят определени държави,

за да могат да бъдат равностоен и сигурен партньор другите страни членки на ЕС. В този аспект мога да кажа, че България безрезервно подкрепя Албания по пътя на нейното европейско членско. Албания доказа в последните години, естествено съпътствана от проблеми, както всички други страни, както и ние сме били във времето когато преговаряхме за членство в ЕС, но показа, че има модерен и европейски подход във воденето на политика, във външно политическите отношения. И в не малка степен изключително толерантното и отношение към националните и малцинства. Тука мога да споделя един факт, който засяга нас българите.

Допреди три години албанският парламент гласува закон на малцинствата, което направи една съществена промяна и

призна правата на националното българско малцинство.

Ние сме изключително удовлетворени от този подход. Същевременно като антипод на тази политика мога да дам страна, която се намира гранична с България и Албания – РСМ. След като 28 години нейният европейски път беше блокиран от Гърция, поради опитите и да открадне културно-историческо наследство, дни на събития, факти и личности от античната история, най-после със договора от Преспа беше постигнато това споразумение с Гърция. Бяха подобрени отношенията с България в резултат на подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, което беше сключено между премиерите Борисов и Заев. България с огромна надежда погледна възможността РСМ да стане член на ЕС. Много ясно са формулирани, в този договор, такива важни теми като езика, историята, нашето общо минало и историческо наследство. И след първоначалните положителни стъпки от страна от РСМ, особено в работата на двустранната комисия за доказване на фактите от историята.

Последни Новини

Български марш ще огласи София в неделя вечерта

Български марш „Долу Ньой“ ще се проведе в неделя – 27 ноември, в София. Шествието, организирано от младежката организация на ВМРО, тръгва...

По инициатива на Ангел Джамбазки всички български евродепутати искат дебат и резолюция на ЕП за Македония

Българските представители в Европейския парламент се обединяват около искането за дебат с резолюция по спешната процедура за защита на човешките права. Това...

Стефан Балабанов разкри конкретните стъпки, които трябва да се предприемат в МВР, за справяне с престъпността

Държавата може да се справи с вълната от престъпления – катастрофи, убийства, нелегални мигранти, но каруцата се е обърнала. И след това...

Възпоменателна вечер за Западните покрайнини събра в София българи от двете страни на границата

Иван Николов: „Опазването на малкото останали българи в Западните покрайнини или поне на историческата памет за тях не е въпрос, който касае...

Искрен Веселинов: Границата ни се охранява като форма на отбиване на номера

Границата ни се охранява като форма на отбиване на номера. Преди месеци предупреждавахме, че ще се стигне до тук. Още преди първите...

Красимир Каракачанов: Българският политик в момента е мекотело без гръбнак и без воля

Д-р Красимир Каракачанов, бивш вицепремиер, сега почетен председател на ВМРО, в интервю пред Цоня Събчева за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“...

Асен Даскалов повдигна темата с ползването на гробищните паркове в Русе

Общинският съветник от групата на „Патриотите-ВМРО“ Асен Даскалов повдигна темата за състоянието на русенските гробищни паркове „Чародейка“ и „Басарбово“ чрез свое настоятелно...

Коментари