Начало Българите по света Конференция за Ньойския диктат призова за действия по Западнопокраинския въпрос

Конференция за Ньойския диктат призова за действия по Западнопокраинския въпрос

По повод Деня на Западните покрайнини Граждански комитет „Западни покрайнини“ организира VI конференция за обсъждане на състоянието, проблемите и предизвикателствата, съпътстващи особения дискриминативен статут в социално, икономическо, екологическо, духовно и етническо отношение на нашите сънародници, както и произтичащите от това въпроси и проблеми свързани с българското историческо, културно и верско наследство. Тя бе озаглавена „100 години Ньойски диктат и съдбата на българите в Западните покрайнини днес“.

Участниците в конференцията – обществени деятели, учени, педагози, експерти, наши сънародници от Западните покрайнини, представители на граждански организации, младежи и студенти се обединиха върху следните основни положения:

1. Българското население в Западните покрайнини с оглед продължаващото почти 100-годишно насилствено установено неестествено състояние, възможности и перспективи за живот, въпреки изключително устойчивото противопоставяне на системно провежданата с възможно всякакви средства народностна асимилация, се намира в напреднала фаза на демографска катастрофа. Очертанията на тази катастрофа се ускоряват освен от водещите фактори на икономическия колапс, на ниския жизнен стандарт на българското население в Западните покрайнини, на невъзможност за функциониране на системно здравеопазване, но също така и от все по-ярко очертаващата се екологическа катастрофа за развитие на мащабен рудодобив в Трънско, Босилеградско, които напълно обричат местното българско население, а така също застрашават и населението в съседните области на България и Сърбия независимо от неговата етническа и верска принадлежност.

2. Постановленията на Ньойския диктат, въз основа на които целенасочено е създаден този хуманитарен проблем, в който още от самото начало е ясно за всички експерти, че това решение е или невъзможно или убийствено за населението, останало в затворените географски райони, откъснато от собствената си култура и икономическа система, е престъпление от хуманитарно естество, което своята безчовечна цел реализира чрез система доказани вече фалшификации на факти, изложения и документи, въз основа на които България е осъдена в Ньой като държава, извършила геноцид и нарушения на Хагските конвенции. Това определя криминалния характер на Ньойския договор, което го прави обект и налага провеждане на международно правно разследване без давност поради мащабните човешки поражения, които той нанася за десетилетия. В такова разследване българската държава и външна политика трябва да играят активна и конструктивна роля.

3. Хуманитарната криза в Западните покрайнини от началото на ХХI век е безспорно доказателство и изобличение за престъпните постановления на Ньойския диктат, подписан в Париж през 1919 г. Както и за неспособността на международната общност в лицето на Обществото на народите, на ООН, на европейските институции, на българското и сръбско правителство да контролират, да гарантират и съблюдават спазването на човешките права в Западните покрайнини. Тази криза е белег за липсата на отговорност, политическа воля и конкретни виждания за намиране на взаимно решение и сътрудничество в политиките на Република България и Република Сърбия.

4. Участниците в конференцията с тревога отбелязват наличието на широко разпространено и трайно утвърдено незнание, невежество и безразличие сред българското общество за съществуването на Българските Западните покрайнини и проблемите на сънародниците ни в Сърбия. Това оказва пряко или косвено влияние върху програмите и действията на държавните институции, политическите партии, медиите, университетските среди, икономическите фактори в неблагоприятно отношение. Тази политика се определя и от трайно утвърдената дипломатическа и външнополитическа зависимост и неспособност на България да води равностойни междудържавни отношения със Сърбия по проблема на Западните покрайнини. Българската външна политика, подчинена на чужди геополитически интереси в продължение на цял век, не е успяла да изработи самостоятелна концепция за вплитане на Западнопокраинския въпрос в дневния ред на Българо-Югославските/Сръбските взаимоотношения и европейските норми за решаване на международни проблеми и спорове.

5. Спасяването на българското население в Западните покрайнини е въпрос на последен шанс за исторически отговорно действие на цялото общество. Това е национален нравствен, исторически и хуманен приоритет, който налага система от мерки, обединени в цялостна национална програма, включваща сътрудничеството на държавните институции, обществените структури, образователната система, медиите, икономическите фактори, църквата, университетите и културните институции. Българското общество и държава имат ресурси за такава спасителна акция, но за това е необходима национална отговорност и конструктивна политическа и държавническа воля, които могат да съществуват само в такава социална среда, която разбира и оценява всички аспекти на Западнопокраинската криза. Тя е криза на българската достойна идентичност в европейското политическо и културно пространство. Отказът и неспособността на България в следващите 5-10 години да намери предложения за изнамиране на двустранна и многостранна формула за разрешаването на с десетилетия наслагвани проблеми в Западните покрайнини ще превърне обществото и държавата ни в съучастник на унищожението на една изконна част от нашата национална, държавна, историческа и културна самоличност.

6. Участващите организации и личности в конференцията, по предложение на Гражданския комитет „Западни покрайнини“ подготвят петиция с искане за конструктивно поставяне на Западнопокраинския въпрос на национално и международно равнище в компетентните институции. Призоваваме всички български граждани да окажат своята солидарност към нашите сънародници.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Контрера: МОН пак спи! Кой допусна поредната провокация в уроци за деца от 3-и и 4-и клас?

В училище, в онлайн часовете по компютърно моделиране питат кой пол е потребителят на платформата, т.е. ученикът – мъж, жена, небинарен, друг...

Патриотите настояват за приоритетно държавно финансиране на българското филмопроизводство

За отпускането на средства следва да се прилагат прецизни културни критерии, а в контролиращите дейността комисии да се назначават хора, отговарящи на...

Д-р Султанка Петрова: Държавата полага много усилия за младите семейства с деца

Младите семейства с деца получават подкрепа от държавата Държавата полага много усилия, за да подкрепя младите семейства с деца....

Доц. д-р Милен Михов: ВМРО ще се яви на изборите с изпълнени обещания

Изпълнени обещания, защита на българските национални интереси и спокойствие да гледаме избирателите си в очите – така ще отидем на избори

Джамбазки в ЕП: Проектът за TEN-T трябва да бъде преразгледан

Коридор № 8 трябва да се случи, категоричен е българският евродепутат Проектът за изграждането на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T)...

Юлиан Ангелов: Прави се опит за прокарване на норвежкия модел за отнемане на деца у нас

Правосъдното министерство прави опит да прокара норвежкия модел за отнемане на деца у нас и вкарване в закон...

Красимир Червилов: ВМРО защитава националните интереси на България и има място в следващия парламент

ВМРО защитава националните интереси на България и има място в следващия парламент. Ръководството на партията все още не е обсъждало въпроса дали...

Коментари