Начало Блог Как се пише Костинброд на английски?

Как се пише Костинброд на английски?

Kак се пише Костинброд на английски?! Това е въпросът на авторския текст на Николай Гергинов – представител на ВМРО – Бобошево.

Либералите – както в Америка, така и в България – отдадоха 4 години от живота си да ни убеждават, че президентските избори през 2016 г. са фалшифицирани от руските хакери. А сега при очевидната и доказана изкуствено създадена преднина на Байдън твърдят, че изборите в Щатите никога не могат да бъдат фалшифицирани.

От това следва само един въпрос – как се пише Костинброд на английски?!

Ето и целия текст:

2020 година не спря да ни изненадва дори и в политически план. В началото на ноември месец тази година, съгласно Конституцията, в Съединените американски щати се проведоха избори. Те бяха много по-мащабни от обикновено. Американците трябваше да изберат своя президент, изцяло нов състав на Конгреса и частично нов Сенат. А някои щати дори избираха и губернатори. Но избирателната система в Щатите е много по-специфична, от която и да е друга. Затова е необходимо допълнително разяснение.

Относно президентския избор

Според установената практика след 1832 г. първата и втората фаза на избора на президента са изцяло партийни. Кандидатите на двете главни политически партии –Републиканската и Демократическата – минават през първични избори, които представляват проверка за популярността на кандидатите. След това националната партийна конференция на всяка от двете партии посочва кандидата си за президент. Кандидатът за вицепрезидент се посочва от президентския кандидат. Третата и четвъртата фаза на президентските избори са предвидени от Конституцията и процедурата напуска партийния стадий.

Конституцията определя изборите да се произведат в първия вторник след първия понеделник на месец ноември. Изборът е двустепенен. Конституцията не позволява гласоподавателите да гласуват пряко за президента, както правят това за губернаторите, сенаторите, конгресмените и за почти всички щатски и местни служители. Избирателите гласуват за двойка кандидати (президент и вицепрезидент), но технически избират в собствения си щат тяло от представители, които от своя страна вземат окончателното решение. Гражданите избират Събрание на електорите, което дава гласовете на щата за даден кандидат-президент.

До средата на ХIХ век тази формула е използвана за балансиране на интересите на южните и северни щати и заобикаляне на решаването на въпроса с робството. В повечето щати електорите се избират с относително мнозинство, на принципа „първият печели всичко“.

Президентският кандидат трябва да получи абсолютно мнозинство от гласовете на електорите (вторичните избиратели), за да бъде избран. То произлиза от общия сбор на броя на членовете на Камарата на представителите – 435, броят на сенаторите – 100, и 3 представителя на окръг Колумбия – всичко 538. Половината плюс едно е 270. Резултатите от гласуването на електорите се обявява от председателя на Сената в общо заседание на Конгреса.

Според действащата от 1789 г. американска Конституция, Конгресът на Съединените щати се състои от две камари – Конгрес (камара на представителите) и Сенат.

В Конгреса, който се състои по исторически причини от 435 представители, всеки щат е представен от брой представители, равно пропорционално на своя дял от населението на страната.

Всеки щат е разделен на едномандатни избирателни райони с изключение на щати, чиято територия образува един едномандатен избирателен район (Северна Дакота, например). От всеки едномандатен избирателен район се избира само един представител. На всеки две години се произвеждат междинни избори за обновление на Конгреса.

В Сената (горната камара на Конгреса) нещата стоят по малко по-различен начин. Сенатът се състои от 100 членове, чийто мандат е 6 години, като една трета от състава му се обновява на всеки две години по подобие на камарата на представителите. Всеки щат независимо от големината си и броя на населението излъчва сенатор. Гласуването при подобен тип избор, а именно за губернатори, сенатори и конгресмени, е пряко за разлика от президентските избори.

Как започва всичко?

Според установената практика изборната година за президентските избори започва с първични избори във всяка една от основните политически партии. Първият щат, в който се осъществиха изборите, беше Айова на 3 февруари. При демократите изборите в този щат преминаха под знака на провала.

Часове след края на изборния ден в щата резултатите, както и победителят не станаха ясни.

Побързалите да се обявят за победители бяха Бърни Сандърс и Пит Бучиджич. Резултатите на сенатора Еймет Лъбъчър пък надминаваха проучванията. Проблем при мобилните приложения и електронното гласуване постави демократите в отбранителен режим и дори постави под съмнение избирателния процес в щата и това, че той трябва да гласува първи.

При републиканците не се наблюдаваше подобна деградация.

Очаквано президентът Тръмп получи над 97% подкрепа на републиканците. Последваха избори в останалите щати, където кандидатурата на президента Тръмп беше утвърдена от републиканците.

При демократите нещата стояха по по-различен начин. След избирането на президента Тръмп през 2016 г. демократите изпаднаха в ситуация, в която обединяващата ги личност посто изчезна.

Дълго време демократите се лутаха от едната в другата крайност.

Ту подкрепяха крайния комунист Бърни Сандърс, ту умерения ляв либерал Джо Байдън. В този момент най-изявената личност от средите на демократите се оказа председателката на Конгреса Нанси Пелоси, чието поведение по време на годишната реч на президента Тръмп пред Конгреса беше показателно за състоянието на демократите.

На 5 февруари в своята годишна реч за състоянието на Съюза пред Сената президентът на САЩ изтъкна мощта на икономиката, ниската безработица, договорените от него нови търговски споразумения и борбата с миграцията.

На фона на представените успехи на Тръмп обзетата от ярост и безпомощност Нанси Пелоси демонстративно скъса речта на президента.

Тя разкъса листовете не един, а цели четири пъти и то точно зад гърба на президента Тръмп. Злобно поведение, продиктувано от липсата на продуктивност и очевиден консенсус за кандидат-президент от Демократическата партия. Все пак желанието за власт на демократите надделя и мислейки се, че умереността на Байдън би се възприела дори и от републиканците, Демократическата партия издигна кандидатурата на един пенсиониран политик със съмнителни наклонности към децата.

Избори и резултат

Изборите на 3 ноември бях с една от най-високите избирателни активности в историята на американските избори. Хората се редяха с часове на опашки, за да упражнят своето право на вот. В повечето щати процесът по гласуване беше с продължителност дванадесет часа, а някои отделни щати поради технически причини беше удължен.

Но интересната част се оказа броенето на гласовете. Няколко часа след края на изборния ден започнаха да валят резултати от различните щати. Всичко изглеждаше наред докато в един момент няколко ключови щати изпаднаха в изчаквателна позиция. Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания, Северна Каролина, Джорджия и Невада бяха щатите, в които до ранния следобед на 4 ноември президентът Тръмп категорично водеше и беше въпрос на време да бъде официално съобщено неговото преизбиране на президентския пост.

Внезапно в късния следобед на 4 ноември започнаха да изникват стотици хиляди гласове за Джо Байдън от нищото плюс странни факти за избирателната активност в някои щати. А и новополучените гласове по пощата, което постави под съмнение честността на изборите в тези щати. В Невада например се оказа, че са гласували повече хора, отколкото са регистрирани. В Мичиган прословутото гласуване по пощата донесе над 100 хиляди гласа за Байдън и нито един за Тръмп. Наивна е мисълта, че гласуването по пощата е характерно само за демократите.

В Пенсилвания и Джорджия нещата стояха по същия начин. Там 3 дни подред президентът Тръмп убедително водеше пред Джо Байдън при над 90% от преброените гласове. Но официално становище от щата липсваше поради „оставащите милиони непреброени гласове от пощата“, които пристигаха с няколко дни закъснение. И шокиращо за всички най-вероятно ще отидат в купчинката на Байдън.

Резултатът от целия този цирк, организиран от демократите е, че президентът Тръмп и Републиканската партия са завели около 10 дела в различните щати за оспорване на резултатите и по всичко личи, че Върховният съд ще определи новия президент на САЩ.

А забавното на тази ситуация е, че либералите – както в Америка, така и в България – отдадоха 4 години от живота си да ни убеждават,

че президентските избори през 2016 г. са фалшифицирани от руските хакери, а сега при очевидната и доказана изкуствено създадена преднина на Байдън твърдят, че изборите в Щатите никога не могат да бъдат фалшифицирани.

От това следва само един въпрос – как се пише Костинброд на английски?!

Последни Новини

Джамбазки за Шенген: Когато т.нар. „българска политическа класа“ се държи като обслужващ персонал към Европа, ще получаваме такова отношение!

В продължение на 11 години западноевропейските държави доказват двуличното си отношение към България Позицията на...

Двама еврокомисари ще вземат участие в конференцията „Западни Балкани“, организирана от Ангел Джамбазки

Мария Габриел, Оливер Вархей, евродепутати, политици от региона, професори, журналисти и общественици ще се включат в събитието Двама еврокомисари...

Юлиан Ангелов: „Циркът – кодове, бюлетини, машини“ не обслужва интереса на българите

Случващото се в момента в Народното събрание е пълен цирк, който не работи за решаване на проблемите на българските граждани.

Ще останат ли училища без отопление през зимата?

Този въпрос става още по-актуален предвид липсата на адекватен бюджет в държавата за 2023 г. Сигналът, подаден от председателя...

Михов: Нападенията срещу български клубове в РСМ не са дело на обикновените граждани

доц. д-р Милен Михов – член на ръководството на ВМРО, в ефира на България 24. Нападенията срещу български клубове...

Кирил Петков разцепи българската позиция за Македония

Доц. Милен Михов, историк, бивш депутат от ВМРО, пред Труд News: Скопие натиска Европа България да признае за...

ВМРО – Стара Загора отдаде почит на патрона си Иван Гарванов

На 28 ноември се навършиха 115 години от убийството на двама от най-видните дейци на македоно-одринското революционно движение – Иван Гарванов и...

Коментари