В основата на цялата атака срещу Бокова са личните амбиции на Кристалина Георгиева, зад които стояха и президентът Плевнелиев, и постоянният ни представител в ООН Стефан Тафров, и някои бивши външни министри, които сега са на международни постове.
Интервю с лидера на ВМРО и съпредседател на Патриотичния фронт Красимир Каракачанов пред Красина Кръстева за „Епицентър“ по повод българската кандидатура за шеф на ООН
– Появиха се сигнали, че България може да замени кандидата си за генерален секретар на ООН – Ирина Бокова, с еврокомисаря Кристалина Георгиева. Каква трябва да е българската позиция, г-н Каракачанов?
– Ирина Бокова е официалният кандидат на Република България. Ако сега започнем да разсъждаваме дали е било правилно или неправилно кандидатирането ѝ, означава по средата на мача сами да ритнем топката в трибуните и да скръстим ръце. Ирина Бокова е дипломат, човек с много добра международна подготовка, с необходимите контакти и с необходимия статут в самата международна организация на ООН. ЮНЕСКО, чиито генерален директор е Бокова, е една от главните структури на ООН. Това е единственият българин, който има позиция, от която да стартира успешно за тази надпревара.
– Защо тогава самото правителство непрекъснато излъчва противоречиви сигнали по отношение на тази кандидатура? Късно и сякаш с неохота се даде подкрепа за Бокова, сега, когато се появиха информации, че е възможна такава замяна, вицепремиерът Румяна Бъчварова се изказва уклончиво. Не каза на журналистите, например – какви са тези въпроси, България има кандидат. Защо?
– Може ли да ви разкажа един анекдот?
– Може.
– В една друга световна организация – Ада, пред българския казан няма дявол, който да пречи на някой да избяга.
И тук не става въпрос само за кандидатурата на Бокова. За съжаление, това е манталитетът на много българи. Във всички проблеми, които са ни били създавани в международен план, винаги са участвали и българи. Да вземем, например, атентата срещу папата. В оклеветяването на България взеха много активно участие българи. И сега при избора на генерален секретар на ООН, българи са в основата на всяка простотия, която правим срещу собствената си държава.
– Как?
– Видно е, че между петте постоянни членки на Съвета за сигурност – Великобритания, Китай, Русия, САЩ и Франция, се търси разбирателство по това кой да бъде генерален секретар. А една групичка българи, още преди официалната номинация на правителството, се опитва да пречи.
– Коя е тази задкулисна групичка?
– Всички ги виждаме. Това са хора, които мислят само за кариерното си израстване и гонят лични амбиции в международен план, без да мислят за интересите на България.
– Те нямат ли си имена?
– Още от самото начало в тази група участваше настоящият ни еврокомисар Кристалина Георгиева. Явно е, че постът, който заема не ѝ стига, тя иска, ако може да оглави света и да го лапне. Това са доста нескромни амбиции за човек, който през последните 15 години не е бил свързан с България. Ако искаш да представляваш България, поне да беше поработил малко вътре в държавата България, за държавата България, да те изберат поне за селски кмет, да се явиш пред хората! Бокова е била и народен представител, и кандидат за вицепрезидент. Аз съм работил срещу нея през 1996 г., като член на щаба на Петър Стоянов, но днес подкрепям кандидатурата ѝ, защото това е кандидатура на България.
Докато какъв е случаят на Кристалина? Взимат те от Световната банка и те правят еврокомисар, там решаваш, че е много лесно в живота и можеш да станеш и генерален секретар на ООН. В основата на цялата атака срещу Бокова са личните амбиции на Кристалина Георгиева, зад които стояха и президентът Росен Плевнелиев, и постоянният ни представител в ООН Стефан Тафров, и някои бивши външни министри, които сега са на международни постове. Тази групичка организира цялата кампания срещу Ирина Бокова, вадейки аргументи от преди 70 години, засягащи баща ѝ, дядо ѝ и т.н. Това е унизителното в цялата ситуация.
И тук бих поставил въпроса докога ще изпращаме на високи международни постове хора, които забравят, че представляват България и гонят само личните си амбиции?! Да припомня ли как Кристалина Георгиева преди малко повече от година ни убеждаваше, че трябва да свикваме със стотиците хиляди нелегални мигранти и че с тяхна помощ ще решим демографските си проблеми!
– Някак не ми се вярва тази група да е толкова силна в международен план, че да може да организира ефективна кампания.
– Те не са силни в международен план, просто стават мюрета в интересите на други държави. Амбициите на Кристалина Георгиева умело се използват от Германия, това е факт. Настроенията в ООН са да се избере за генерален секретар жена от Източна Европа. Някой от тези, които сега лансират идеята, че Бокова трябва да бъде сменена с друг кандидат, казват, че тя при три – четири гласувания е или трета или пета. Обаче е единствената жена от Източна Европа, която се е класирала. Има и нещо друго, което не се обяснява на българското общество. При подобни международни състезания нямат никакво значение първите гласувания. Защото накрая е достатъчно един от постоянните членове на Съвета за сигурност да наложи вето и край. В момента сме свидетели на разгара на надпреварата и сега да оттеглим нашата кандидатура, би било фундаментална грешка.
– Как Кристалина Георгиева би могла да постигне успех, при положение, че тя е подкрепила санкциите срещу Русия, а руската страна нееднократно е заявявала, че няма да даде зелена светлина за човек, гласувал за санкциите?
– Това е ясно и го знаят всички. Георгиева няма как да спечели и по друга причина. Няма как двама представители на една и съща страна едновременно да оглавяват организации на ООН. Бокова е генерален директор на ЮНЕСКО. Как втори български представител ще заеме друг висш пост в структурата на ООН?! Тук играта е друга и аз добре разбирам трудното положение, в което се намира премиерът Бойко Борисов.
– Затова ли мълчи? Той обикновено има бързи реакции.
– Смятам, че премиерът Борисов ще изчака следващото гласуване на 26 септември, в момента би било грешка да се поддадем на външен натиск или на личните амбиции на една госпожа. Да заменим една кандидатура с друга би свалило международния авторитет на България, никой не прави подобно нещо. Това не е футболен мач, в който вадиш един състезател и пускаш резерва. България трябва да играе хитро в този мач и да подкрепя докрай своята кандидатура.
Но аз разбирам премиера Борисов, ситуацията е сложна и той преценява ходовете, които трябва да направи. От една страна има международен натиск от страна на Германия, а от друга – част от правителството, която през цялото време е против кандидатурата на Бокова и пробутва Кристалина Георгиева.
В момента резки изказвания на Борисов не биха могли да бъдат от полза на никого. Но според мен трябва да е ясно едно – факт е, че Кристалина Георгиева се опитва да гони лични амбиции, факт е, че тези нейни лични амбиции се използват, за да се провали българската кандидатура. Въпросът е какво ще направи тя – ще се прояви като Иванчо Хаджипенчович на съда срещу Левски?! Това, че някои държави имат желание да я издигнат, не означава, че тя трябва да приеме! Ако тя действително има намерение да представлява България, трябва да заяви ясно и категорично – България има официален представител!
– Но тя мълчи!
– Тук е въпросът. Правителството според мен би трябвало да я подсети, че едно нейно участие в подобна игра означава игра срещу България и тя няма място повече като еврокомисар от страна на България в ЕК.
– Какви са амбициите на Германия и канцлера Меркел и как те се свързват с българския еврокомисар?
– Тук не става въпрос за Кристалина Георгиева. Тя не може да бъде избрана и Меркел няма такива илюзии. Първо заради Русия и Китай и второ по причините, които преди малко изложих. Играта е, ако България оттегли Бокова, която има значителни шансове да бъде избрана, Германия да наложи свой човек начело на ООН. И тук се използва баснята, че предложението за Георгиева е на дясната Европейска народна партия (ЕНП). Не само ЕНП, която и да е партия няма място при избора на генерален секретар на ООН. В ООН членуват държави, не партии. Играта е да бъде наложен португалецът Антонио Гутериш, когото няколко държави бутат напред.
– Той е бивш председател на Социалистическия интернационал, въобще не е десен!
– Точно така! Но е видно, че между САЩ и Русия има все повече разбирателство. То засяга Сирия, Ирак. Вчера САЩ и Русия се договориха за съгласувани действия за решаване на проблема с „Ислямска държава“ – нещо, което светът очаква повече от две години. Върви се към разбирателство и по Украйна. И в тази светлина САЩ и Русия да решат мача за избор на генерален секретар на ООН в полза на взаимоприемлив кандидат, е много вероятно. В Съвета за сигурност на ООН Русия върви в тандем с Китай, САЩ – в тандем с Великобритания. Петият член на съвета е Франция, която беше готова да издигне Бокова за генерален секретар. Може би това не харесва на г-жа Меркел и тя използва ситуацията и амбициите на Георгиева, за да пробута човек, за който очаква да бъде благоразположен към Германия. Затова пробутва Гутериш. Има негласна договорка обаче, новият генерален секретар на ООН да бъде жена от Източна Европа. И за да не бъде жена от Източна Европа, трябва да провалиш възможността за това, като обърнеш мача в продълженията и да спечелиш!
Тук се заплитат личните амбиции на хората, които споменах. Едната версия, която лансират, е, ако Кристалина Георгиева оглави ООН, ще изпратим президента Плевнелиев, който по това време ще бъде бивш президент, на нейното място в Европейската комисия. Сметки за лична кариера на гърба на авторитета на България!
