Докога българското село ще продължи да се топи и какво е неговото бъдеще? Николай Цеков търси отговора на този въпрос в миналото, в настоящето и в демографските прогнози.
Източник: Дойче веле
Селското население на България се топи седем пъти по-бързо в сравнение с градското, а демографските прогнози сочат, че в рамките на следващите 35 години 27-процентният му дял в населението на страната ще спадне двойно. Стига, разбира са, селата да оцелеят дотогава. Защото бъдещето на селските райони, които столетия наред са били стожер на нацията, е пределно несигурно. А членството на България в Европейския съюз и участието в Програмата за развитие на селските райони така и не променят негативните тенденции и мрачните прогнози за бъдещето на българските села.
Първия удар нанасят комунистите
Повечето изследователи на новата история на България са единодушни, че втората половина на миналия век и особено 50-те и 60-те години са най-тежкият период в деградацията на българското село. След разгрома на интелигенцията, предприемачеството и средната класа в градовете, комунистическият режим се прицелва към „дребнобуржоазното“ село и „кулаците“ – средните и едрите производители на селскостопанска продукция. В края на 1950 г. високопоставеният функционер на БКП Титко Черноколев в секретен доклад разказва за изпълнението на плана за унищожаване на „враговете на народа“ на село. „ТКЗС вече са взели кулашките обори и в тях е настанен кооперативният добитък. Самите кулаци са настанени в къщи на края на селото. Навсякъде в планинските райони ТКЗС са взели от кулаците наличния им дървен материал и тухли и с тях са си построили обори. На много места кулаците са изоставили цялата си земя или част от нея и са избягали в града като работници във фабриките. ТКЗС масово изключват кулаците, но не им връщат добитъка и инвентара, поради което те не могат де обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство изискват данъка по общия доход от тези кулаци, а те не могат да го платят и тогава им описват и взимат къщите, което вече е равносилно на пълно разкулачване“, рапортува бодро апаратчикът.
Зловещият план сработва. През следващите четири десетилетия над два милиона откъснати от земята и хляба си хора напускат селата, за да се влеят в „пролетариата“. Именно по времето на комунизма в България е регистрирано рекордно за света намаление на селското население с по два и повече процента годишно в продължение на четвърт век. В селата остават само възрастните и неособено образованите хора. Обширни площи обработваема земя запустяват, а България се превръща от износител във вносител на земеделска продукция.
Прогнозите не са добри
Тенденцията към ускорен спад в броя на селското население продължава, а 2014 година е първата, в която размерът му е вече под два милиона души срещу 5,3 милиона през 1946 г. Раждаемостта в селата е осезаемо по-ниска от градската, смъртността е двойно по-висока. Всяко седмо село вече или няма население, или то е до 10 души. Сравнително стабилни в демографско отношение остават единствено селата край най-големите градове, по Черноморието и в населените с помаци райони на Югозападна България. В Родопите и в Лудогорието обаче селата пустеят – близо половината от жителите им отдавна са прокудени покрай „Голямата екскурзия“ в Турция, а млади хора оттам не се завръщат.
Усвояването на средствата, отделени от Европейската комисия за подобряването на живота в българските села, е нищожно. Освен пари за съфинансиране, селските общини в страната нямат нужния за европейските проекти административен капацитет. Закриването на много училища и липсата на лекарски практики в обширни селски райони е сигурна предпоставка за изселването и на останалите по селата младежи. Близо 80 на сто от територията на страната се обезлюдяват ускорено от десетилетия, което носи и поредния черен демографски рекорд в света – обширни селски райони в Северозападна България, Предбалкана, Кюстендилско, Пернишко и Странджа попадат в категорията на рядко заселените региони на Европа, каквато е, например, полярната тундра в Швеция и Финландия.
Информационната мрежа на ООН за населението прогнозира, че след 35 години в българските села ще останат едва около 800 000 души, предимно хора в пенсионна възраст, които ще съставляват само 14 на сто от населението на смаляваща се България. Темповете на депопулация тепърва ще нарастват, а след 2020 година ще достигнат три процента годишно. Повечето от най-малките села с до 200 жители ще изчезнат. Дългосрочната прогноза на ООН определя 2120-та като годината на максималния спад на населението на България до 4,2 милиона души. Но не дава отговор на въпроса дали дотогава в страната ще има още живи села. При сегашните темпове на обезлюдяване обаче отговорът е категорично „не“.
