Кристина Петрова е от Враца.
В момента тя е второкурсничка във Великотърновския университет в специалност „Политология”.
Член е на младежката организация на ВМРО.
Петьо Донков, „Зов нюз“
Здравей, Кристина! Наскоро по твоя идея група младежи проведохте патриотична инициатива на връх Околчица. Разкажи ни повече за нея.
В края на май месец реализирахме една инициатива с надслов „Ние знаем, помним и няма да забравим!”. С нея почетохме 140-годишнината от Априлската епопея и подвига на Ботевата чета. Идеята ми хрумна напълно спонтанно. Нека обясня. Тя дойде, след като видях снимките на разпънатото в Стара Загора 450-метрово българско знаме. При вида на тази хубава инициатива първата асоциация, която направих бе, че ще бъде идеална тя да се проведе на връх Околчица. Виждах огромното знаме при монумента на паметния връх над Враца. Веднъж дошла идеята, веднага в главата ми започнаха да се появяват различни детайли как да я осъществим.
Получили ли подкрепа от твоите близки и приятели?
Получих пълна подкрепа от близки и приятели, както и от ръководството на местната структура на ВМРО. Набавихме носии от Центъра за работа с деца – Враца, местна телевизия ни подкрепи в заснемането на цялата инициатива. Разпънахме знаме 20 метра. Признавам, че първоначално искахме да разпънем знаме, дълго 80 метра, но не успяхме да намерим толкова голямо. Включихме се около 20 човека. Всички бяха облечени в народни носии, както вече казах. Пред самото знаме носехме транспарант, на който пишеше: „Българийо, за тебе те умряха”. Имаше снимки от земята и такива с дрон. Въпреки лошото време и силния вятър, успяхме. Самият клип, който заснехме, бе пуснат в интернет пространството на 30 май, с идеята по този начин да събере популярност до 2 юни и така да се почете подвигът на Ботев.
Основната ни идея бе да покажем, че във Враца все пак има будни хора. Хора, които знаят и помнят, и които ще предадат искрата и занапред. Радвам се, че инициативата бе подета не само от членовете на нашата организация, а и от хора, на които просто им хареса. Бяхме основно млади хора, на възраст от 22 до 25 години – младото поколение на Враца. Всички знаем какво е състоянието на града ни. Знаем, че всеки млад човек се старае възможно най-бързо да избяга оттук в търсене на препитание. Искахме да покажем, че във Враца има млади хора, които са останали тук, знаят какво правят, имат идеите, само се нуждаят от подкрепа.
За кого бе предназначена вашата инициатива?
Тя бе предназначена за всички родолюбци. Ние разпънахме българския флаг, за да покажем, че сме достатъчно грамотни и познаваме историята си. Да почетем всички хора, които са дали живота си за страната и народа ни. Тази година отбелязахме 140 години от Априлското въстание и от подвига на Ботевата чета.
Според теб, достатъчно ли се почита тази годишнина?
Ако бъда честна, по-голямата част от младото поколение вече дори не знае кой е Ботев. Да, знаят до някаква степен за поезията и публицистиката му, като не твърдя, че ги познават, а само знаят, че ги има. Те не познават самата характеристика, делото и борбата на живота му. Те не знаят какви са идеалът и символът, които са искали да ни оставят българските опълченци и всичко това, за което те са се борили. Всъщност, наша е задачата – на младите, да съхраним това знание и този идеал. Както е и надсловът на инициативата ни – „Ние знаем , помним и няма да забравим!”.
Учиш политология. Какво те насочи към тази специалност при условие, че в последно време политик и политика са мръсни думи?
Политологията е сбор от няколко специалности. В нея учиш и право, и психология, и връзки с обществеността. Тя дава много възможности за реализация. Въобще не е гарантирано, че ще станеш политик, след като си завършил специалността. Нямам такива стремежи и не съм си поставяла такива цели. С политологията можеш да натрупаш добър опит, да се допиташ до много хора и вече да не повтаряш грешките на политиците.
Ако реално погледнем избирателната активност сред младите, можем ли да съдим, че политиката отвращава младите хора? Интересува ли ги въобще?
По-скоро моите наблюдения са, че младите хора дори не гледат новини и не се интересуват. За тях политиката е нещо, което е свързано с много мръсни пари, мръсни игри и те не се вълнуват повече от нея. Истината обаче е, че трябва, защото все пак един доктор работи, за да спаси един живот, а политиците работят, за да спасят цяла държава или поне така трябва да е.
Постигна ли инициативата своята цел и какво ново да очакваме от теб?
До голяма степен постигнахме това, което беше заложено като цел. Успяхме да покажем, че ако имаш желание, можеш да постигнеш много.
А за бъдещи изяви се надявам да имаме още много, но както историята учи: „Всички стойностни идеи се раждат спонтанно и отнемат време“.
