Представители на научните среди, на законодателната и изпълнителната власт обсъждаха стратегически мерки за борба с демографския колапс
Време е да поставим ново начало на демографско възраждане на България, заяви заместник-министърът на труда и социалната политика д-р Султанка Петрова по време на откриването на кръгла маса на тема „Демографски тенденции и процеси в България“, която се проведе в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Форумът се провежда под патронажа на заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика Валери Симеонов.
Според Султанка Петрова в момента демографската ситуация в България е доста тежка, но не е необратима. С общите усилия на Министерски съвет, на Народното събрание, на научните среди и Българската академия на науките можем да възродим България, заяви тя.
Допълни, че е изключително важно България да спре да бъде донор на млади и професионално подготвени хора, които напускат родината и по този начин се обезкървява българската нация.
Заместник-министърът на труда и социалната политика изрази надежда с общи усилия между изпълнителната и законодателната власт от една страна и научните среди от друга да бъде създадена банка от идеи, които да бъдат включени в програмата за справяне с демографската криза.
Д-р Султанка Петрова уточни, че приоритет в работата на правителството ще бъдат регионалните демографски политики.
Финансова подкрепа за трето дете и насърчаване на раждаемостта. Това са част от мерките, които предвижда вицепремиерът Валери Симеонов. Той бе категоричен, че държавата трябва да поеме своята отговорност, включително и финансова, ако иска да промени тенденциите в демографията.
Това управление иска да промени тенденциите, така че въпрос не само на препоръки и решения, но и въпрос и на финанси, посочи той.
Симеонов визира мерки, свързани с поемането на съответните разходи за насърчаване на раждаемостта и посочи неограничените опити за ин витро процедури. Освен това се предвижда и издръжката на родените деца, със съответните финансови помощи, така че семейството да бъде изцяло облекчено при отглеждането на децата, поемането на таксите за детска градина, съответните помощи за дрехи и учебни помагала.
Това, което да даде възможност на българското семейство да не поема допълнителна тежест, а напротив да бъде насърчавано, каза още той.
Симеонов обясни, че това предстои да бъде обсъждано с коалиционните им партньори. Това е заложено в програмата на Обединени патриоти, вярвам че ще срещнем разбиране, тъй като броят на семействата с три деца е много малък в България, каза още той.
Валери Симеонов коментира още, че в момента се изготвя съвместната програма за управлението в периода 2017 -2021 г.
Освен мерки за насърчаването на раждаемостта, се предвижда и облекчаването на възможността на младите семейства да получат жилище срещу нисколихвени кредити.
Ще работим в посока на привличането на българите от българските диаспори. Това са хората с българско самосъзнание в Македония, Украйна, Молдова, които представляват немалък резерв за възстановяване на ръста на населението. Ще се стремим да ангажираме младите хора, които следват със съответните стипендии и помощи да остават да работят в България и не само на тези, които учат в България, но и на тези, които учат в чужбина в престижни университет. Държавата може да си позволи да осигури стипендии на тези хора – те да имат задължението да се върнат и да работят и да прилагат своите знания в България, допълни Симеонов.
Вицепремиерът каза още, че не е за подценяване въпросът, свързан със здравето на възрастните хора. По думите му работата е в посока на профилактиката и ще осигури естествено удължаване на живота, както неизолирането на хората в пенсионна възраст от трудовия процес.
Валери Симеонов бе категоричен, че съществуващата демографска стратегия ще търпи корекции и промени. Днешната кръгла маса е едно добро начало в тази насока, каза той.
Доц. Климент Найденов, ръководител катедра „Регионално развитие“ в СУ даде пример със САЩ, където ниските кредити за жилище са доказано мощен стимулатор за раждане на деца.
Друга мярка, която доц. Найденов предложи е промяна в Данък общ доход и намаляване с 1% на данъка за всяко родено дете на работещ родител.
Активната демографска реклама е примерът на Дания, в която се рекламират туристически пакети с лозунга – защо не правите деца по време на почивка, а въпросните почивки се купували от възрастното население като подарък за децата им. Друга мярка е преобразуването на детските надбавки в безплатно образование за децата, тъй като образованието е демографска политика.
Доц. Найденов посочи, че друга мярка, която е част от развитието на регионална демографска политика е създаването на Фонд със стипендии за завършващите професионална гимназия, както и обособяването на Регионални фондове за инвестиции, в които държавата да има дялово участие.
Той бе категоричен, че основно лекарство за висока раждаемост са доходите. Под 1000 евро на работещ родител няма как да стане, коментира доцентът.
Доц. Косьо Стойчев, ръководител на катедра „Регионална и политическа география“ говори за „счупените“ градове на страната ни. Той настоя да не се закриват училищата, защото без тях населеното място е мъртво. Собствеността според доц. Стойчев не работи. Той даде пример с цената на земеделски имот в Сливен – по-евтин от килим за под. Липсата на интегрирани проекти пък довели до това няколко едри фермери да могат да обработват земеделската земя на селището, без необходимост от хора.
Този модел брутално се е мултиплицирал чрез Програмата за развитие на селските райони, категоричен бе доц. Стойчев и допълни, че счупените градове на България са резултат от протеклите миграции село – град и от големите градове и навън.
Доц. Георги Бърдаров, заместник-декан на Геолого-географския факултет, представи демографски тенденции в България. Той посочи, че от 50 години вече говорим за консуматорско-материална ценностна система, която е изместила патриархалната. Така не е учудващо, че както Европа, така и България се характеризира с ниски репродуктивни нагласи и ниска раждаемост. Разликата между България и развитите страни в Европа е миграцията.
Развитите държави привличат емигранти, отбеляза доц. Бърдаров. Като пример за политика, насърчаваща раждаемостта, бе дадена и Унгария, която осигурява безвъзмездна финансова помощ от 32 хиляди евро за семейство с трето дете. В Русия за второ и трето дете се дават по 10 хиляди евро на семейство.
Като реален ресурс и резерв за подобряване на демографската картина у нас бе изтъкната българската диаспора, създадена през 90-те години. Той бе категоричен, че ако говорим за демографски политики, трябва да говорим за образование.
Доц. Бърдаров настоя за развитие на регионални демографски политики и отърваване от клишето национална демографска политика.
