Начало Блог Илиев: Няма някаква истерия и нещо толкова страшно да се е случило,...

Илиев: Няма някаква истерия и нещо толкова страшно да се е случило, че да се налага увеличаване с 1,8 млрд. на разходите в бюджета

Кузман Илиев, икономически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”



Водещ: В Бюджетната комисия на 46-ия парламент партиите обсъждат предложение за по-ниско облагане с ДДС. Защо те предлагат облекчения и защо наддават, особено четири партии наддават за това – ето, любопитен въпрос, за който се обърнах за отговор към икономическия анализатор Кузман Илиев. Само наближаващите избори ли карат партиите да се надцакват за намалението на ДДС?
Кузман Илиев: Основно това. Вероятно има притеснение за това, че все пак пандемичната обстановка действително се затяга, което със сигурност вече има и сериозни икономически ефекти върху бизнеса. Виждате настроения за протести днес определено и ограничения, които бяха комуникирани като едва ли не предварително съгласувани с бизнеса. Но зависи с кой бизнес, тъй като хората, заети особено в увеселителната индустрия и нощните заведения, де факто няма да могат да работят. Въвежда се вечерен час, който засяга и ресторантите. Така че определено има много предпоставки за това да се говори за наддаване. Като аз конкретно за ДДС и намаляване на ставката, диференцирана такава в различни сектори не бих говорил точно за наддаване, защото наддаването има един по-скоро негативен контекст и оттенък, докато тук това е нещо правилно. Забележете, в този смисъл аз бих казал по-скоро, че трябва да се калибрира посоката, в която да се случи, да се направи един добър и трезв анализ къде ще са най-ударените сектори, тъй като вече имаме конкретната ограничителна заповед, и въз основа на това да се види как да се намали ДДС и какъв ще е ефектът от него върху конкретния сектор и бизнес, но да има такъв тип поощрение, отколкото да се залива системата с пари, да се задлъжнява, да се… по-скоро да се очаква държавата да дава конкретни суми. За мен това е по-правилната философия – да се намалят данъците. И можем да изкоментираме с вас и какъв би бил ефектът от намаляване на ДДС от хазната и върху конкретните бизнеси.

Водещ: Би било любопитно – какви намаления, в кои сектори, къде може да се диференцира ДДС, къде би бил полезен и обществено, и разбира се и за хазната? Как може да се съчетаят интересите на обществото и на държавния фиск?
Кузман Илиев: Г-жо Събчева, по принцип, където и да се намалят данъци, винаги е добре и това е аксиома.

Водещ: Както казал на времето пашата в една стара притча – когато в народа се насъбере много пари, тогава вдигайте данъците; като стане народът беден, свалете данъците. Така ли?
Кузман Илиев: Въпрос на гледна точка е. Да, за хазната винаги е добре да се мисли оптимално как може да вземе повече. Истината обаче е, че ние днес имаме едно голямо предизвикателство и то е икономиката да продължи да работи, въпреки мерките. Т.е. ние не трябва да убиваме нейната виталност. Двигателят, локомотивът трябва да работи на максимално пълни обороти. Не да изкараме от него, да му вземем горивото и да очакваме, че той ще успее да върти на обороти, и да кажем – ама той не върти, как да вземем още после да му дадем, а да оставим максимално много в него. В този смисъл, за намаляването на ДДС – намаляването на един косвен данък, данък, който касае потреблението, би имал ефект на намаляване, едва ли не правим намаляване на преките данъци: върху труда, върху печалбите, върху инвестициите. Защо? Защото всеки от нас има една конкретна сума – Х пари, и когато се намали ДДС за конкретен бранш, давате си сметка, че да речем ресторантьорите, както се видя, няма да намалят цените. Ясно е. Имаме я тая сума, давали сме я досега, ще я даваме и за в бъдеще. Намалява се ДДС – всъщност на тях това им се появява като пространство вътре, някакъв марж на печалба, някаква възможност да се наемат работници, да се инвестира в бизнеса. Всъщност големият проблем е, че досега философията на лечението на кризата беше: бизнесите ги затваряме, държавата тегли дълг и налива в бизнесите, които са затворени, за да не работят. Сега трябва да бъде съвсем различна философията, ако искаме да оцелеем, защото вече сме в пореден рунд, който обезверява предприемачите, които всъщност хранят хазната. Т.е. ние вече сме стигнали една точка, една кота нула, от която ние трябва рязко, за да отскочим, да променим философията си. Всъщност трябва да кажем на предприемачите, че те са важни, че те ще ни издърпат като локомотив от кризата, а за да има един предприемач стимул, той трябва да има някаква печалбичка да му оставим, като марж, като процент от това, което той инвестира. В този смисъл, едно намаляване на ДДС, както ви казах, за предприемачите ще има ефекта – затова и ресторантьорите приветстваха това нещо, което в края на годината приключва, тези 9% – ще има ефекта де факто на намаляване на преките данъци, на стимул за тях, оставане на печалба и възможност да наемат хора и да инвестират. Така ако се разсъждава, смятам, че е правилно. И там тези сектори, които биха били най-ударени – казах ви за нощни заведения, които ще бъдат де факто затворени, или такива, чиято работа ще бъде ограничена, или такива, които косвено са много пряко свързани с този конкретен бизнес, който де факто няма да може да оперира, нека те да са фокусът, чисто секторно, и там тази мярка да продължи във времето, с продължените ставки, или да се намали допълнително ДДС. Това е въпрос на разчети. Аз видях притесненията за намаляване с 400 милиона на приходите от ДДС, ако се приемат някои от предложенията – видяхме го и в дебатите в парламента. Ами нали при новата актуализация се говореше, че с около 400 милиона ще бъдат увеличени парите за бизнеса. Ето, нека сега да подходим така, да ги оставим тези пари, тези 400 милиона, у бизнеса, секторно и фокусирано, много по-разумно и в същото време в актуализацията ние можем да ги отрежем от допълнителните пари.

Водещ: Т.е. вие предлагате един по-общ фокус, а не конкретен, както са някои от вносителите: от 20 на 9% да падне ставката за доставка на плодове и зеленчуци – предложението на „Има такъв народ“, от 20 на 9% на ДДС за лекарствата настоява БСП. Или временното намаление на ДДС за книги на 9% да стане постоянно искат от „Изправи се! БГ“.
Кузман Илиев: Съвсем спокойно можем да очертаем, както ви казах, кои са най-засегнатите сектори, които веднага с просто око – не е нужно да се задълбаваме много задълбочено, за да видим, че са пряко ударени днес от това, което г-н Кацаров предлага като мерки, те практически няма да могат да работят, и такива, които са присъдружни, и да насочим към тях – то там ще трябва за съжаление и някакво наливане на помощ. Защото виждате – когато затворите, просто затворите, то няма какво, нищо не може да се направи, трябва да се налеят пари съответно там. Но мярката, която ще е като стимул, конкретно за определени сектори, нека да е за невралгично засегнатите и нека да е някакъв разчет, който като сума се равнява да речем на тази увеличена сума в актуализацията от 400 милиона. Тук въпрос вече е, разбира се, на тези, които в момента упражняват изпълнителната власт, да преценят и да видят на терен кой всъщност е най-ударен. Но аз пак ви казвам – за мен в момента всяко намаляване на данъците би било много правилно и много добро, защото има толкова много тлъстинки в нашата държавна машина, толкова много за съжаление неефективности, че ние трябва да я оптимизираме нея. И не може да е аргумент – не, не, не, не трябва да намаляваме ДДС, защото на европейско равнище вече тече един процес по премахване на всякаква диференциация, по покачване на данъци, хармонизация, много по-сложно се обслужват, за хазната е сложно. Не. Трябва да спрем да мислим за това, какво е важно за хазната, защото тя е само функция на икономиката, а да помислим какво е важно конкретно за икономиката и да насочим там мерките. Изглеждат малко популистки, защото всеки предлага някакви намаления. Не знам дали са базирани точно на някакви разчети или по-скоро те електорално си мислят – сега ако кажем за лекарствата, ще е много добре, или ако кажем за зеленчуците, ще има добро обществено приемане. Това са наистина по-тънки сметки. За мен, пак ви казвам, трябва да има фокусиране върху най-засегнатите пряко сектори. Но каквото и намаление на ДДС да имаме, ще бъде като някакъв стимул и глътка въздух за конкретните сектори. Аз по отношение на намаляването на ДДС на лекарствата имам скепсис, че ще бъдат намалени крайните цени. Не мисля, че този сектор в момента е толкова много ударен. Напротив, той е с много сериозни печалби, тъй като хората в момента, за съжаление, купуват повече лекарства. По-скоро стимулът трябва да бъде към онези, на които органично им е забранено да си изкарват прехраната.

Водещ: И още един много важен въпрос, г-н Илиев. Тъй като за ДДС сега се говори в Бюджетната комисия с оглед на бюджетните закони и тяхната актуализация, доколко е необходимо, наложително и ще се стигне ли до окончателен вариант на актуализацията на бюджета за тази година?
Кузман Илиев: Аз считам, че не е безкрайно необходимо, належащо, че има голяма доза истерия и голяма доза предизборен популизъм. Преди време с вас дори си бяхме говорили и пророкувах, е, че това е един дядомразовски подход.

Водещ: Затова Ви поканих за този разговор.
Кузман Илиев: Да, гледа се на актуализацията като на чувала с подаръци. Всъщност точно така се оказа. Дори самата г-жа Корнелия Нинова прикани да не се изпада в тази крайност, но за съжаление този сценарий се реализира. И тук не става за някакви гадателски способности, а е абсолютно логичен анализ. Тези всички партии в момента са в предизборна ситуация. Те искат максимално между четенията да разбият различните пера и в последствие да си ги пишат като актив пред електората, което за момента е изключително безотговорно. Пари в хазната има – виждате, събираемостта е повече от отлична, което е моментен ефект по-скоро, има си моментни причини за това нещо, като концесията на Летище „София“ и прочие, инфлацията също допринася за този феномен и т.н. Но при положение, че има пари в хазната и че се върви все пак към някакви избори, които трябва да генерират управление, нека този процес по актуализацията да бъде извършен от един кабинет с по-дълъг хоризонт. Това за мен е много по-логичното. А сега всички онези неефективности, за които говорим, по-скоро да бъдат много ясно картографирани. При положение, че има пари в хазната – имайте предвид, и предходният бюджет далеч и в никакъв случай не е бил някакъв консервативен, напротив, той беше рекорден откъм разходи, просто трябва да се изпълни. В момента няма никаква нужда от истерия и заливане на системата с допълнителни средства в здравеопазване и в бизнес, просто да се раздават и да се задлъжнява. Трябва да има много по-разумно управление на самата здравна криза, т.е. бизнесът да успее да продължи да работи и да се научим да живеем с Ковид. Със затваряния, с постоянно задлъжняване и с един цикъл такъв, който обезверява предприемачите, че ще се излезе въобще от този омагьосан кръг на отваряне, след което да име заливане на системата с пари, те бавно пристигат и в един момент – хоп, пак затваряне. И пак това се повтаря, това вече поражда някакъв много сериозен уплах у инвеститорите въобще да се занимават с бизнес. Това е пагубна философия на икономическо управление на икономическата и на здравната криза – в това абсолютно съм убеден. Сега е шансът да променим това. Вярно, да не правим една безумна и широкопръста актуализация, да се опитаме малко да стегнем коланите, да са много по-изчистени, много по-прозрачни като държавно управление и действително да заговорим за къде можем да намалим малко данъците, да оставим повече пари в ударените сектори, ако можем дори да не ги удряме на първо време. Пак ви казвам, за мен тази истерия по затваряне и по ограничаване е по-скоро излишна. Наистина бизнесът има възможност да намери начин, с който да предлага своите услуги, без да се прибягва до крайни мерки, в които има и доза нарушаване на Конституцията. Ако сложим на кантар двете неща – дали можеш да си изкараш прехраната или опасността от това евентуално и хипотетично да се разболееш от някаква действително опасна болест, то в никакъв случай не можем да кажем, че второто е с преимущество и по важност, тъй като хлябът на масата, възможността да си изкараш прехваната е първото логически по хронология условие да си жив. След това идва вече здравеопазването и здравето на хората, разбира се. Но логически, ако те не могат да изкарват своята прехрана, те не могат да поддържат живота си, да си плащат комуналните сметки и т.н. При условие, че ние живеем в една инфлация – може би от десетилетие не сме имали толкова висока световна и глобална инфлация, тя вече е тук, в България. Виждаме цените на тока, цените на газа как растат.

Водещ: Цените в търговската мрежа растат, г-н Илиев – пазаруваме всеки ден.
Кузман Илиев: Да, да, да. Това удря и нас по джоба, и българския бизнес. Предстои тежка зима, действително с високи цени на енергоносителите и въобще на комуналните услуги, които ще заплащаме, което от икономическа гледна точка е притеснително и ние трябва наистина да имаме работеща икономика, която тези предизвикателства да може сама да ги реши, а не да разчитаме, че някакъв субект, който само преразпределя, именно държавното управление, ще е пак онзи месия, който ще ни измъкне от омагьосания кръг. Няма да стане.

Водещ: Т.е. по-морално и икономически изгодно, а държавнически уместно е сега бюджетът да не се пипа и да се чака до следващ кабинет – така ли?
Кузман Илиев: Да, определено. Мисля, че трябва да успеем да влезем в рамките, които са поставени. Пари в хазната определено има. Няма някаква истерия и нещо толкова страшно да се е случило в момента, че да се налага допълнително увеличаване с 1,8 милиарда на разходите. Няма как чисто логически и двете хипотези да са верни. Едната хипотеза, която е заложена в бюджета, е, че приходите ще се увеличат с 2,2 милиарда лева, т.е. всичко е чудесно, приходите се събират, икономиката явно работи – такава е презумпцията, хората потребяват, ДДС се увеличава и т.н. И в следващия момент в разходите да се заложат толкова апокалиптични сценарии, в които трябва системата да бъде залята с пари. Не може и двете да са верни, нали разбирате? Просто това са логически несъвместимости, двете неща. Или икономиката е зле и има проблем с приходите, и ние трябва да видим дефицита като се увеличава, какво правим и ако може да намалим разходите, и да мислим в тая парадигма. Или икономиката е добре, приходите растат – ами няма нужда ние да увеличаваме разходите. Просто няма нужда от това държавата да е спасителят. Нека да останем в тези рамки и да се опитаме абсолютно държавнически и с приемственост да работим в тая хипотеза. Ако служебният кабинет има някаква роля, то тя със сигурност не е да залага големите политики и да отваря вратичка на популизма на партиите в момента да си напомпат изборните резултати. Ако това е неговата мисия и г-н президентът мисли, че по тоя начин ще има електорален ефект за него, то на мен определено ми се струва това безотговорно и недържавническо.

Водещ: И още един въпрос на финала, не ни остана много време – Планът за възстановяване и устойчивост стана осиротялото дете на този парламент. Депутатите ту го обсъждат, па го връщат, па пак го обсъждат. Трябваше да влезе в пленарна зала, засега е само на изслушване в парламентарната Комисия по въпросите на Европейския съюз. А става въпрос за милиарди, които са необходими и за тяхното ефективно разпределение. Или не е така?
Кузман Илиев: Така е. Действително има едно забатачване голямо. Факт. Става дума, разбира се, и за пари, които са нужни на българската икономика. За мен обаче големият проблем не е темпото, с което ние тези пари ще ги вземем, защото в крайна сметка Брюксел ще направи необходимите отсрочки. За мен проблемът по-скоро е във философията на този план. Имайте предвид, че в момента ставаме свидетели на едно много сервилно, много бих казал слугинско в някакъв смисъл дори поведение на служебния кабинет по отношение на Европейската комисия, която при най-малкия намек просто за това, че ние очевидно сме се насочили към газово-водородни възможности, с които да компенсираме затварянето на половината от нашия енергиен микс, а именно ТЕЦ-овете и въглищните мини, на които са базирани тези ТЕЦ-ове, при само намека, че ние се насочваме към нови алтернативи, към газови и водородни, комбинирани производства на енергия, идва един негативен повей от Брюксел за това, че и това е един изчерпаем ресурс и трябва във времето ние да се отървем и от него, ние дадохме толкова назад, че практически от новия план изглежда, който между другото не е публикуван – уж щяхме да го обсъждаме и да виждаме как се развиват проектите в него в движение – де факто има едно изваждане, буквално изтриване на всякакви такива възможности, като газови-водородни алтернативи. И това е много, много притеснително. Това всъщност е просто действително един невероятен реверанс към потенциалните енергийни ВЕИ, фотоволтаични барони, които са големите печеливши от тая невероятно висока цена на нашия роден пазар, и изключително безотговорно, защото във времето ние по-скоро ще се нуждаем от увеличаване на енергийната мощ и за електромобили, които ще ни бъдат наложени до 10 години по Зелената сделка, и за едно електрифициране масово, а ние няма да имаме мощности. Ние де факто си затваряме половината система, за да угодим на Брюксел, тръгваме да правим някаква алтернатива с газово-водородни комбинирани производства, те мрънкат, ние казваме – о, добре, не, извинявайте, изтриваме всичко. И де факто дългосрочно виждате ли – късият хоризонт на служебния кабинет обрича българската икономическа система на много, много драматични времена с много висок ток, който ще ни удари и икономиката, и нас като потребители.

Водещ: Т.е. вие какво бъдеще виждате зад този план? Той се прави очевидно, за да се хареса от ЕК и да се дадат парите – не изглежда ли така крайната цел?
Кузман Илиев: Да, прави се може би в угода, както ви казах, и на някои мастити ВЕИ барони, които ще се обособят де факто като бъдещи олигарси, които са се наредили на редичката за това да се получат парите по този план, вместо България много спешно, въз основа на сегашните налични такива проекти, на потенциалните инвеститори, които биха могли да участват, и въз основа на наличните си мощности, с които разполага, тя просто да ги преструктурира, да направи газово-водородни алтернативи и решения, да търси възможност да компенсира този ангажимент, който ние сме поели, именно до две-три години да си затворим ТЕЦ-овете и въглищните мини, на които сме базирали една огромна част и наш собствен ресурс сме базирали нашата енергийна сигурност и икономическа сигурност. И в този план аз виждам по-скоро някакъв клиентелизъм, някакво угодническо поведение пред Брюксел и страхотна липса, изключително сериозна липса на ангажимент към енергийната сигурност на страната. Дори ми се струва доста безотговорно и липса на подготовка. Казах ви, ние тук в България, така, както е замислена Зелената сделка, нямаме океаните, нямаме вятъра, нямаме цялата тая ВЕИ мощ, която имат в Северна Европа да речем, и разполагат с такъв потенциал от вятър, който духа и през деня, и през нощта, и това нещо може да работи. Ние сме де факто обречени на една много тежка енергийна криза, тъй като просто ще останем без нужните мощности, без под никаква форма да мислим и да компенсираме бързо, при това много бързо, с алтернативни проекти, с възможности за развитие и на ядрена енергетика в някакъв аспект. Ситуацията определено ми се струва в някакъв смисъл притеснителна, да.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

ВМРО постави паметен знак на Иван Вазов в Бургас

По повод 100 години от смъртта на Иван Вазов днес в Бургас бе открита възпоменателна табела в негова памет. Тя бе поставена...

Каракачанов: Нека си пожелаем лидери с идеи и характер, а не поредните проектчета за власт на чужди интереси над вътрешните

Днешните политици са станали абсолютни измекяри, робуващи на външни фактори и не смеят да изразят собствена воля Това написа...

Контрера: Ако този шоков ръст на цени не бъде овладян бързо, следва обедняване на хората и срив на икономиката

Това са проблемите, не ПП „ПП“, драмите на Манолова и ДБ. Те достатъчно се постараха да ни вкарат в тази криза!

Кузман Илиев: „Продължаваме промяната“, ДБ и ГЕРБ ще търсят диалог помежду си

Академичната мисъл в Харвард олевява до марксизъм Планът за възстановяване е реверанс към ВЕИ олигарси

ВМРО: Излизаме на протест пред Министерство на енергетиката срещу непоносимата цена на тока!

Това е част от националната кампания против спекулативния скок и на горивата, и на стоките от първа необходимост Протестът...

Каракачанов: За ВМРО участието в избори не е бизнес проект

За ВМРО участието в избори не е бизнес проект, ние влизаме в тази битка, за да защитаваме идеите и каузите, за които...

Армията трябва да е символ на държавността

Словакия се готви да купи военна техника за повече от 2 милиарда евро. Държава в сърцето на Европа, чийто единствен съсед, който...

Коментари