Който вярва, че с батерии можем да заместим всичките си топлоелектрически централи, преследва други интереси
Да затвориш половината си енергетика е смесица от безотговорност, късогледство, клиентелизъм
С вече митичния „Национален план за възстановяване и устойчивост“ на служебния кабинет България де факто поема ангажимент до 2-3 години да затвори въглищните си мини и ТЕЦ-овете, базирани на тях. А те формират 50-ина процента от енергийния ни микс и до голяма степен касаят енергийната сигурност и конкурентоспособността на икономиката на страната ни. Такова затваряне ще има и висока социална цена за цели региони като Старозагорския, да кажем, изразена в безработица и стопански застой.
Това пише в свой коментар за „Труд“ икономистът и политически анализатор Кузман Илиев.
На фона на рекордна световна инфлация от десетилетия назад и поскъпващи суровини и енергоносители – да затвориш половината си енергетика е странна смесица от безотговорност, късогледство, клиентелизъм или сляпо раболепие пред Брюксел. От вече десетилетие.
Финансовият министър Асен Василев обяви, че България вади от „Плана си за възстановяване и развитие“ всички комбинирани проекти за газ и водород в енергетиката, тъй като това били много иновативни горива и нямало как да се реализират. Макар и последната версия на Плана все още да не е качена на сайта www.nextgeneration.bg (скандално безхаберие само по себе си), зачеркването на газово-водородните проекти означава и зачеркване не само на бъдещето на Маришкия басейн, но и на почти всички ТЕЦ-ове и комбинирани топлофикации след 2025 г. Както казахме – горе-долу половината от българската енергетика. А слабият План на преходното държавно ръководство с нищо не е подобрен.
Представете си при цени на пазара „ден напред“ отново от около 240 лева, какво би се случило, ако в следващите години България е без половината си енергийни мощности – и то именно най-маневрените. Да не забравяме, че с всичките им кусури именно те реагират в моментите на пиково потребление и стабилизират предлагането.
Колко би достигнала цената на електроенергията и то там, където изобщо я има в този сценарий? На око, дори България да има откъде да внесе всичките нужни количества от съседките си – цените биха преминали устойчиво между 300 и 400 лева мВтч. Дори сега при борсова цена на електроенергията от 220-230 лв./мВтч работа спират предприятия износители като КЦМ-Пловдив, защото сметката просто не излиза.
Ревизираният план за възстановяване подсказва, че надеждите на служебното правителство са маневрените топлофикационни мощности да бъдат заместени от огромна децентрализирана мрежа фотоволтаични системи с батерии за складиране на електроенергия. И пускането u в пиковите мощности в мрежата.
Заделените 2-3 милиарда лева на теория биха могли да мобилизират още 3-4 милиарда лева частни инвестиции, тоест да добавим около 3 GW/h номинални фотоволтаични централи. При това положение обаче, за да балансираме българската електроенергийна система за периоди до 7 дни без слънце, например, ще са нужни още $500 милиарда инвестиции само в батерии! Или: 3-4 пъти повече от всички инвестиции в батерии на САЩ към момента. Следователно, който вярва, че с батерии можем да заместим всичките си топлоелектрически централи, е наивно безотговорен. И недостатъчно подготвен. Или преследва други интереси, със сигурност не националните такива.
По време на заседание на комисията за ревизия „Манолова“ преди седмица депутати, регулатори и частният бизнес търсеха под дърво и камък къде изтичат големите пари при високите цени на електроенергията. Кой аджеба „печели“ от високите цени? Всъщност високото търсенето на ток и скока в цената са продиктувани главно от износа, защото вътрешното потребление на домакинства и фирми е сравнително стабилно. Излиза, че при недостатъчно предлагане на електроенергия у нас едни 25% от произведеното тук електричество се изнася. Най-често това става по сключени дългосрочни договори през август на цени около и под 200 лв./мВтч.
Борсовата цена става толкова висока, че дългосрочните договори на т. нар. американски централи за регулирания пазар ги „закотвят“ около средната и далеч под пиковата цена, подсигурявайки огромна част от производството за нуждите на българските битови потребители. Дори и да искат частните ТЕЦ Марица Изток 1 и ТЕЦ Марица Изток 3 обаче няма как да изнесат значителни количества електроенергия в чужбина.
Печеливши в такава ситуация са по-скоро държавната АЕЦ Козлодуй, която може да генерира значителни средства от високите цени, или смазаната от все по-скъпите въглеродни квоти „ТЕЦ Марица Изток 2“, която също печели – ако обаче изобщо успее навреме да си пусне блоковете.
На заседанието на комисията „Манолова“ обаче удобно никой не посочи, че най-големите (непазарни) печалби отиват във ВЕИ централите, за които КЕВР е определила абсурдно ниската бенчмаркова цена от 100 лева, а до нея те получават държавна субсидия. Над нея (до 240-250 лева в момента) – забележете – получават чиста печалба от пазарно продадения ток! Дали зад ликвидирането на топлоелектрическите маневрени централи в българската енергетика няма корупционна логика? Защото при продължаващо подобно поведение на КЕВР, собствениците на ВЕИ централите ще реализират стотици милиони годишни печалби, без да допринасят съществено за възможностите на българската енергетика да покрива пиковите си нужди.
Брюксел ни казва да се „оправяме“, а след десетина години снишаване и покриване, българските правителства като че ли все пак се присламчиха плахо към зараждащия се източноевропейски газово-водороден шанс. Но и тук ЕК явно е скръцнала със зъби, че и природният газ е изкопаемо гориво и служебното правителство коленопреклонно е било чело у земи. Козирувало е и е изтрило от „Плана за възстановяване“ всички възможности да се развие газовата инфраструктура в комбинация с мрежа от електролизери. Това щеше да осигури възможност и на частните инвеститори да заместят въглищните мощности с газово-водородни такива във времето.
В България трябва да разберем, че феноменът на покачващи се цени на електроенергията – освен на инфлацията – е продукт на дефицит на производство. Но не просто национален, а на глобален дефицит. Крайнолевите зеленисти берат плодовете на пропагандата си, чрез политики в глобален мащаб. Гърция ще изключи въглищните си централи през 2023 г., а Румъния – през 2025 г. Като и двете вече са договорили заместването им с газови и ВЕИ мощности. В България амортизацията в блоковете на старите централи и държавният монопол при производството (над 70% от тока на борсата е от държавни производители) създават все по-зачестяващи национални дефицити, които не могат да се покрият от местни производители, защото те все по-често покриват подобни дефицити при съседките. Омагьосан кръг.
При засилваща се инфлация вследствие на трилионите „напечатани валути“ и принудителното навлизане на електромобилите, е безумно да се потиска производството на електроенергия. Това само ще окрупни проблема и ще ни удари по джоба свирепо, правейки европейската и родната икономика неконкурентоспособни.
Разумното в случая е да се използват европейските пари в „Плана за възстановяване“, с които да се преструктурират съществуващите мощности и да се вкарат заинтригувани частни инвеститори. България трябва не да намали двойно, а да удвои съществуващите си енергийни мощности.
