Източник: „За Казанлък“
Разговор с д-р Чавдар Ангелов, директор на Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”, след като започна реставрацията на лъвската фигура на Паметника на свободата
Д-р Чавдар Ангелов е роден в Казанлък през 1976 г. Завършва история във Великотърновския университет. Дипломира се през 2000 г. и отбива военната си служба. Офицер от резерва – младши лейтенант от Танкови войски. Един мандат е председател на ПК по култура в ОбС – Казанлък, две години е член на УС на Фондация „Чудомир”. От 2004 до 2015 г. работи в ИМ „Искра”, а от 2015 г. ръководи НПМ „Шипка-Бузлуджа”. От 19 февруари 2016 г. е доктор по нова българска история. Семеен с две деца – дъщеря и син.
– Д-р Ангелов, започнахте дългоочаквания ремонт на лъва на Паметника на свободата. Какво е състоянието на металната скулптура?
– На 5 юни бе подписан договор с изпълнител, който да извърши консервационно-реставрационните дейности на скулптурата на лъва, който се намира на северната фасада на Паметника на свободата. Фактическите дейности започнаха на 2 юли т.г., като през това време беше организиран достъпът до площадката и бе издигнато скеле. Екипът, който е ангажиран с реставрацията и консервацията, вече работи. Автор на технологията по реставрацията на лъва е д-р Петя Пенкова от Националния археологически институт с музей при БАН. Съгласно обществената поръчка, която проведохме, изпълнител е Обединение „Паметникът Шипка 2019”. Цялата документация за нея е публикувана в интернет страницата на НПМ „Шипка-Бузлуджа”.
Добрите новини са, че лъвът е конструктивно здрав, т.е. носещата конструкция, върху която той е сглобен, е в добро състояние, отливките, от които е направен – също. Корозията не е нанесла някакви съществени поражения, които да изискват по-сериозни интервенции. В резултат на това дейностите се движат малко по-бързо от първоначално предвидените срокове. Лъвската фигура бе почистена изцяло отвътре, носещата конструкция бе обработена със съответните препарати, които да предотвратяват в перспектива корозията, в момента се обработват вътрешните стени на отливките със съответните химикали, които да предпазят от развитието на ръжда. В общи линии с това ще се изчерпат дейностите във вътрешността на лъвската скулптура. Междувременно започна и отстраняването на фугиращите смеси, които са между всички сегменти на фигурата, ще се направи префугиране по технологията, която е съгласувана с Министерството на културата чрез зачеканяване на олово вътре в самите фуги. След което тези оловни участъци ще бъдат тонирани в съответния цвят и накрая лъвската фигура ще бъде обработена със съответен химикал, за да се получи тънък филм около нея, който да я защитава от влиянието на слънчевите лъчи и климатичните явления.
Другата добра новина е, че площадката, върху която е стъпил лъвът, и ламарината, с която е обшита, е в добро състояние, което предполага, че няма да се налага тя да бъде вдигната и препокривана. Така че дейностите вървят и се надяваме, че това лято ще има достатъчно слънчеви и топли дни, за да ни позволи да завършим навреме.
– Открихте ли нещо ново, неизвестно досега за емблематичната скулптура, след като я отворихте от вътрешната страна?
– Да, излязоха няколко тайни за лъва. Например, получихме отговор колко тежи лъвската фигура, тъй като масово се тиражираше, че тежи около 28 тона. Той в действителност е доста по-лек, тъй като се оказа, че върху всяка отливка от вътрешната страна е отбелязана нейното тегло. Общият сбор показа, че той тежи около 12 тона. Носещата му стоманена конструкция вероятно е около 2-3 тона, т.е. максимум да тежи около 15 тона.
Освен това, досега беше заявявано, че лъвът е сглобен от 28 отделни части, а всъщност той е сглобен от 53 части. Поради това, съгласно Закона за културното наследство, реставраторите ще изготвят пълен пастор на фигурата и ще бъдат описани всички извършените сега дейности, колко тежи, схема на носещата конструкция, снимков материал. Този паспорт ще бъде приложен към досието на Паметника на свободата, което се съхранява в Националния институт за недвижимо културно наследство. Така че параметрите на лъва ще бъдат взети изцяло, за да останат и занапред. Комисия, назначена от министъра на културата по Закона за културното наследство, трябва да приеме извършената работа и окончателното плащане ще бъде обвързано със заповедта на министъра за освобождаване на обекта.
– Кога се предвижда реставрацията да бъде завършена?
– Съгласно договора, който сме подписали, дейностите трябва да приключат до 1 септември включително. Има надежда да приключат и по-рано, преди тържествата по случай Шипченската епопея, но аз изрично съм заявил пред изпълнителите, че скоростта на изпълнение не би следвало да бъде обвързана с предстоящия празник, защото най-важното в случая е работата да бъде извършена според съгласуваната технология и със съответното качество. Не бива да се бърза, дори и да се забавим ден-два, защото идеята е в следващите няколко десетилетия да не се налага подобна интервенция.
– За първи път ли се прави толкова сериозна реставрация и консервация на фигурата?
– През годините назад върху лъва е имало няколко интервенции, в смисъл обмазвания, основно външно, последните са в началото на 90-те години, но такава пълна ревизия на състоянието му не е правена поне през последните шест десетилетия. Това, което специалистите реставратори и консерватори казват, е, че лъвът е изработен изключително грамотно и качествено още при поставянето му преди 85 години на мястото, където се намира и сега. И това качеството и любовта, която е вложена, ни помага да работим по-лесно днес.
– Всъщност, народната любов, която символизира паметникът, е видна и днес. Средствата за възстановяването на лъва са от дарения…
– Да, така е. Всички средства в размер на 111 хиляди лева са набрани от дарения. Около 65 хиляди лева получихме от дарителската инициатива на „Билла България”, която стартира през 2016 година. Останалата част е от дарители, включително и от дарителската каса на северния вход на паметника. Така че ние сме длъжни да изпълним волята на дарителя – да се погрижим за лъва, за да издържа и занапред на тежките метеорологични условия, на които е подложен, и в същото време да изпълнява своята мисия – да пази и през следващите десетилетия жива паметта на всички паднали за Освобождението на България.
– Вие имахте идея да се направи цялостно обновление на Паметника на свободата. Има ли някакво развитие?
– Паралелно с реставрацията на лъвската фигура през това лято предстои да се задвижи следващата стъпка по изработване на документацията за цялостен ремонт на Паметника на свободата. Трябва да се направи едно предварително проучване, поискахме оферти от квалифицирани изпълнители и през следващата седмица предстои да се сключи договор с изпълнителя, който е дал най-добро предложение – и като цена, и като срокове на изпълнение. Амбицията е до края на тази година това предварително проучване, което задължително трябва да бъде изработено съгласно Закона за културното наследство и представено за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство, да бъде готово. И след тези процедури да започне изготвянето на инвестиционния проект и количествено-стойностни сметки за цялостна реставрация и консервация на Паметника на свободата. Можем да кажем, че сме на прага такъв проект да започне да се разработва в обозримото бъдеще. Да се надяваме, че до края на следващата година ще приключим това, за да преминем към работата по същество. Така че амбицията на екипа на НПМ „Шипка-Бузлуджа” е да изработи документацията за извършване на една толкова отговорна и важна работа. Оттук-нататък възниква въпросът как ще се финансира. Моят е отговор е, че това е ангажимент на държавата. Защото в крайна сметка това е Паметникът на нашата свобода – най-големият, най-знаковият, може би и един от най-обичаните и поради самата история на неговото създаване – със средства от целокупния български народ, би трябвало. И когато става въпрос за неговата поддръжка в такъв мащаб, редно е да бъде ангажимент на българската държава. Надежда ми дава фактът, че съвсем наскоро с постановление на Министерския съвет бяха отпуснати средства за капиталов ремонт на кораба „Радецки” – една друга знакова реликва, която е на пристан в Козлодуй.
– Какво ще включва един такъв мащабен ремонт на монумента?
– Последният цялостен ремонт на Паметника на свободата е извършван в началото на 80-те години на ХХ век и то частично е изпълнен. Действията, които сега ще бъдат заложени, ще засягат както екстериора, така и интериора. Нашето желание е част от проекта да включва изработването на една постоянна експозиция на музея, която да бъде експонирана в самия Паметник. Това означава нови интериорни решения, изцяло преработване на осветителните инсталации, климатични инсталации, ако е допустимо да се направят и други дейности. Но най-големият въпрос, който трябва да се реши, е да се овладее проникването на влага вътре в паметника, което става през фугите между каменните блокове. Идеята е Паметникът да получи възможно най-добрата грижа, която може да си позволи българската държава към този момент, защото е построен на такава надморска височина, че непрекъснато е подложен на влиянието на суровите атмосферни условия в района на Шипченския проход, поради което се налага да се поддържа. Има и един друг момент – след тези дейности Музеят да има потенциал да извършва част от поддръжката, което най-малкото означава да има един щатен реставратор. Нещата са сложни, но няма причина ние да не можем да се справим с една такава задача.
Но със сигурност Паметникът на свободата има нужда от всичко това. Той олицетворява свободната и независима днешна българска държава и вероятно неговото физическо състояние отразява и състоянието на свободата в България, така че, погрижвайки се, чисто символично, това ще се отрази и на здравето на свободата в България и на всеки един от нас.
