Въпросът за техните права изцяло е отсъствал от разговорите на българския премиер с новото македонско правителство
Недопустимо е и това, че Петков остави на заден план българската история, в името на която българите проляха реки от кръв
Както стана ясно от интервю на македонския президент Пендаровски, Кирил Петков не е обелил и дума за това, че в РС Македония съществуват българи, които са държавотворен народ, но отсъстват от нейната Конституция. Петков не е поставил нито пред Ковачевски, нито пред Пендаровски, изключително важния въпрос за правата на гражданите с българско самосъзнание, които системно се нарушават от македонските власти. Той не спомена нищо по темата и на пресконференцията пред медиите.
Този коментар публикува във „Фейсбук“ бившият депутат от ВМРО Мария Цветкова като израз на възмущение от поведението на министър-председателя на България при посещението му в Скопие.
Ето цялата позиция на Цветкова:
Прави са организациите на българите в РС Македония да са разочаровани от посещението на премиера Петков.
Недоумявам как е възможно български министър-председател да отиде на първото си посещение не къде да е, а в Македония, при всичките нерешени общи въпроси, при всичките проблеми на нашите сънародници там, и да не постави нито един въпрос, касаещ българската национална кауза в Македония!
Не попита за нито едно от неизпълнените досега условия в Договора за добросъседство, Рамковата позиция на българското правителство от 2019 г. и Декларацията на 44-тото НС. Не продума нищо за унищожаването на българското културно-историческо наследство и военни паметници, за неверните факти и обидни квалификации към българите, които продължават да съдържат македонските учебници, за фалшифицирането на българската история и говора на омраза.
Избяга от отговора на въпроси на македонски журналисти за „македонския език”, вместо да ги постави на място. Не съм и очаквала, че ще има смелостта да цитира официалната позиция на БАН, че македонският език е форма на българския, но поне можеше да не се държи толкова нелепо.
Не отговори и на въпросите на български журналист дали по време на срещите е обсъдил реабилитацията на жертвите на комунистическия режим, преследвани заради българското им самосъзнание. На всеки подобен въпрос препращаше към съвместната историческа комисия, която трябвало да заработи, говореше само за точен календар, графици на комисии, авиолинията, транспорта и бизнес фокуса.
Когато журналистка от Евроком му зададе абсурдния въпрос дали е обсъдил с Пендаровски защо е отложил срещата с представители на „македонското малцинство“ ОМО – Илинден, той по никакъв начин не я контрира, че македонско малцинство в България няма.
Голям успех било според Кирил Петков съгласието за използването на дългото и късото име на РС Македония. Майко мила, ако това е големият успех на новото българско правителство в дипломатическите взаимоотношения с Македония, тежко на българската кауза. Кирил Петков побърза да изрази силното си задоволство от постигнатото, сякаш е повод за голяма гордост и едва ли не дължим благодарност за „огромния компромис” от страна на РС Македония, че нямало да предявява териториални претенции към България. Освен че това е записано в Конституцията на РС Македония, е нелепо в исторически план. А вербалната нота служи единствено за трупане на точки на македонското правителство пред европейските им настойници.
А да отидеш в Скопие и да не се поклониш пред великия български революционер Гоце Делчев е непростимо неуважение към историята и народа си, каквото между другото българският премиер демонстрира и в отношението си към българите в Македония.
За Кирил Петков „постигнатото” в Скопие е огромен успех, но според мен е дипломатическа катастрофа. Държанието му беше абсолютно неадекватно. Може това да се харесва от американците, които отдавна оказват натиск за стартиране на преговори на РС Македония за ЕС и за признаване на измислено „македонско малцинство”, но е предателство на българския национален интерес.
Това, което със сигурност стана ясно от посещението на Петков в Македония, е, че българската история, в името на която българите проляха реки от кръв, остава на заден план. За настоящото правителство тя не е важна. Това е дискредитиране на позицията на България, градена толкова години, извоювана и затвърдена от ВМРО в защита на историята ни и правата на българите в Македония.
