Ще работим за повишаване на социалното положение на хората в отбраната и за издигане на престижа на военната професия.
Най-важната задача е да преодолеем системното недофинансиране на армията, заявява вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов в интервю пред в. „Българска армия“.
– Г-н министър, кои са най-неотложните проблеми пред Министерството на отбраната, с чието решаване се заемате от първите дни на мандата си?
– Най-важната ми задача е да преодолеем системното недофинансиране на системата за отбрана. Целта е увеличаване на бюджета за отбрана на 2% от БВП в съответствие с решенията от срещата на върха на НАТО в Уелс. Затова Министерството на отбраната ще предложи национален план за намирането на баланс между националните приоритети и поетите ангажименти към колективната отбрана на Алианса. Специално искам да отбележа, че 20% от средствата за отбрана ще бъдат изразходвани за придобиване на ново въоръжение и техника и научни изследвания. Този план следва да бъде утвърден от Народното събрание по предложение на Министерски съвет.
В този контекст ще продължим да работим за изпълнението на ангажиментите на нашата страна към укрепването на колективната отбрана на НАТО. Ще продължим окомплектоването, подготовката, сертифицирането и поддържането в готовност на декларираните формирования по пакета Цели за способности на НАТО, за участие в операции зад граница, в Силите за отговор на НАТО и в Силите за бърз военен отговор на ЕС.
Ние сме абсолютно наясно, че без мотивиран личен състав нито една цел не може да бъде постигната. Предвиждаме спешни мерки за запазване на подготвен и мотивиран личен състав и преодоляване на некомплекта във Въоръжените сили. Ще работим за повишаване на социалното положение на хората в отбраната и за издигане на престижа на военната професия. В тази връзка трябва да се помисли за устойчивото кариерно развитие на хората в отбраната и да бъдат потърсени възможности за повишаване на техните възнаграждения.
Наред с това ние ще продължим да изпълняваме заложените цели в „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“ и мероприятия в „План за развитие на Въоръжените сили 2020“, включително ще работим за реализацията на основните инвестиционни проекти за модернизация чрез ефективно оползотворяване на заделените за целта средства.
Наш приоритет, разбира се, остава поддържането и развитието на необходимите способности за планиране и водене на операции по трите мисии на българските въоръжени сили, включително на способностите за командване и управление, развръщане, разузнаване, въздействие, защита на силите и логистично осигуряване, както и на нашия принос за противодействие на тероризма, кибератаките и хибридното въздействие.
– Какви решения ще предложите, за да бъде преодолян кадровият недостиг във войските?
– Преди всичко трябва да бъдат предприети мерки, които да задържат военнослужещите в редиците на Въоръжените сили и да повишат мотивацията им за изпълнение на военна служба. Затова ще съсредоточим нашите усилия в няколко направления.
На първо място трябва да помислим за промяна в начина на заплащане на воинския труд. Трябва да предприемем мерки и за подобряване на условията на труд, както и за повишаване на качеството на подготовка. За преодоляване на недостига от кадри трябва да се оптимизират възможностите за обучението на сержантски и войнишки състав, както и на граждани, притежаващи висше гражданско образование, за да могат да придобият професионална квалификация „Офицер от вид въоръжени сили“.
Обмисляме и възможности за повишаване на способностите на българските граждани да могат да изпълняват конституционните си права и задължения по подготовка за защита на страната. Разбира се, това ще се изпълнява при широк обществен дебат и спазване на моралните и конституционните основи на държавата.
– Какво може да направи военното ведомство, за да повиши мотивацията на хората под пагон?
– Увеличаването на заплатите на военнослужещите е от съществено значение за повишаване на мотивацията им за изпълнение на службата. Това може да бъде осъществено чрез привеждане на базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност към размера на минималната работна заплата за страната. Базата се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. До 31.12.2014 г. тя е била в размер на 376 лв., като е определена при минимална работна заплата за страната за 2009 г. – 240 лв. В момента тази база е в размер на 380 лв. и е под размера на минималната работна заплата за страната (460 лв.).
– Ще се търсят ли бюджетни възможности за увеличение на възнагражденията на военнослужещите тази година?
– Промяна на бюджета на Министерството на отбраната в частта му за персонал е възможна само ако се актуализира Законът за държавния бюджет на Република България за 2017 г. На този етап не се предвижда такава актуализация. Затова нашите усилия ще бъдат насочени към осигуряване на допълнителни средства за персонал в бюджета на МО за 2018 г., които да позволят увеличение на заплатите на военнослужещите.
При одобряване на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. Министерството на отбраната вече е дало становище за увеличение на разходите за персонал, както следва: за 2018 г. – 304 млн. лв., за 2019 г. – 432 млн. лв., за 2020 г. – 583 млн. лв. При осигуряването на тези допълнителни финансови средства ще може да се попълнят вакантни длъжности във военните формирования и да се увеличи размерът на заплатите на военнослужещите (чрез промяна на базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение на военнослужещите и изравняването ѝ с минималната работна заплата), както и на минималната работна заплата за всички категории цивилни служители. (В Плана за развитие на Въоръжените сили 2020 г. се предвижда през тази и 2018 г. да бъдат назначени общо 1300 военнослужещи, а през 2019 г. и 2020 г. – по 800 човека).
– В момента са в ход процедури по два одобрени от парламента инвестиционни проекта на Въоръжените сили – за избор на нов тип боен самолет за ВВС и на нови патрулни кораби за ВМС. Очаква се към тях да се присъедини и проектът за нова бронирана бойна машина за Сухопътните войски. На какъв етап са проектите?
– Както знаете, през 2016 г. Народното събрание одобри два от проектите за инвестиционен разход – за придобиване на нови тип боен самолет и многофункционален модулен патрулен кораб. Смятам, че доста прибързано служебното правителство внесе доклада за изтребителите в Министерски съвет, при положение че знаеше, че няма да има време да го разгледа. Новите оферти ще се прегледат пак и ще се видят възможностите на българската държава. Става въпрос за огромна сума пари – от порядъка на 1,5 млрд. лева, и при грешка обществото няма да прости на правителството. Говорим за реална преценка, а не за трикове и смяна на експертизата.
Предвижда се инвестиционният проект за „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ за Военноморските сили да бъде реализиран чрез прилагане на Закона за обществени поръчки (ЗОП). Нашата цел е този проект да бъде реализиран с участието на националната отбранителна индустрия.
Проектът за „Придобиване и поддръжка на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада” за Сухопътните войски беше подготвен и изпратен за разглеждане в Министерски съвет през март 2016 г. съвместно с другите два проекта. Но поради липса на финансови средства, той не беше задвижен. Сега си поставяме за цел проектът за нови бойни машини за Сухопътните войски да догони другите два проекта. И не само това – смятам, че нашите военноремонтни заводи може да вземат сериозно участие в тяхното производство.
– Нееднократно в изказвания в медиите предлагате да се върне наборната служба. Бихте ли дали повече подробности за идеята си?
– Идеята за възстановяване на наборната служба не е моя приумица. Тя е обективна необходимост, произтичаща от тревожните процеси, които текат в региона. Има ли някой, който да отрече, че средата за сигурност напоследък е особено крехка и крие редица рискове?! И какво – да наблюдаваме мълчаливо тези процеси и да чакаме със скръстени ръце какво ще стане?! Една от мерките, които държавата трябва да вземе, е повишаване на дела от БВП, който ще се заделя за отбрана. Тя обаче не е достатъчна. Разбира се че не можем още от утре да върнем казармата. Затова най-напред е нужен широк обществен дебат, нека се чуят различни мнения. Нека обаче се вземе предвид и позицията на професионалистите, които ще изчислят какъв ресурс ще е нужен за това и имаме ли го наистина. Сега в общественото пространство се хвърлят някакви колосални цифри, които не са резултат от сериозни проучвания.
Трябва ли да напомням, че в редица европейски държави съществува наборна служба – говоря за Дания, Норвегия, Австрия. А нашите най-близки съседи – Гърция и Турция, изобщо не са я отменяли.
В Австрия казармата е 6 месеца в армията или 9 месеца в цивилна служба като шофьори на линейки или в домове за възрастни.
А неутралната Швейцария де факто е най-милитаризираната държава в света. Там всеки мъж, навършил 20 г., преминава задължителна 6-месечна казарма. А след това до 50-годишна възраст преминава редовни курсове за обучение. При т.нар. уволнение държавата подарява на всеки пушка-помпа, с която при необходимост да се включи от движение в защитата на страната.
Както вече знаете, най-напред ще въведем военно обучение за младежите. След това, опирайки се на европейския и световния опит, ще предложим доброволна военна служба. И едва тогава ще решим как и кога да реализираме идеята за наборна служба.
– Кое е новото в идеята за военно обучение на младежите?
– Един политик побърза да обяви, че едва ли не сме открили топлата вода. Той вероятно не си е направил труда да погледне, че не става дума за онези 5 часа в 9-и клас и още толкова в 10-и, регламентирани в Закона за резерва.
Нашата идея е да надградим сега съществуващото положение, което дава бегла теоретическа подготовка на младежите. Ние отиваме по-нататък. Благодарение на часовете по военно обучение, които предлагаме, младежите ще придобият не само теоретични познания, но и практически умения. Става дума за основни умения за боравене със стрелково оръжие, за действия при терористичен акт и особено при природни бедствия, аварии и катастрофи. Специално искам да отбележа уменията за оказване на първа медицинска помощ. Те са жизнено необходими при тежките катастрофи по пътищата и не само там – наскоро едно дете си отиде, защото си глътнало езика и нямало кой да се намеси. Кой сега учи младежите на сърдечен масаж, на ефикасно спиране на кръв от рана, на изкуствено дишане? Какви точно ще са темите и по колко часа ще реши специална работна група от експерти на МО и МЗ.
– Като имаме предвид отлива от кадрова военна служба, каква е логиката да очакваме кандидати за доброволна военна служба?
– Първо, става дума за различни видове служба. Професионалната изисква много по-сериозна подготовка, за нея се сключва договор за минимум 3 години. А доброволната, която ще трае 3 или 6 месеца, ще дава на младежите умения и навици, които ще им позволят не само да се справят с критични ситуации в живота, но и при необходимост да се превърнат в сериозен резерв за армията.
Кой казва, че няма да има кандидати? Една справка показва, че доста студенти, кандидатствали през последните 2 г. за курсовете за начална и специална военна подготовка в Националния военен университет „В. Левски”, са останали извън утвърдените списъци.
Освен това в една Франция например има доста кандидати, а някои родители особено държат синовете им да минат през такава служба.
– Г-н министър, къде и кога сте отбили редовната си военна служба?
– Редовната си военна служба изкарах в под. 34420 от 1983 до 1985 г. То бе в състава на Зенитно-ракетните войски. Бях оператор в кабината за пуск на Зенитно-ракетен комплекс С-200. Участвал съм в десетки учения, но и в реален пуск в съветската пустиня. С показалеца на дясната ръка изстрелях бойна ракета, която по онова време струваше 1 млн. лв. И досега си спомням емоциите от тези бойни стрелби. Такива моменти един мъж никога не забравя.
– С какво сте запомнили онзи период?
– Както се казваше тогава – службата беше тежка, но за сметка на това продължителна. Въпреки че бях приет студент, ни забавиха уволнението цял месец. Вместо в средата на септември, ни уволниха чак на 17 октомври. Нямам лоши спомени от казармата. Намерих добри приятели, с които поддържам връзка и днес. Армията ме научи на точност и дисциплина.
Никога няма да забравя първия ми наряд. Излизам сам за пръв път през нощта, младо момче на 18 години – облечен с шинел, габина, каската на главата. Студ, сняг до колене и при всеки шум се озърташ, оглеждаш се, защото са те предупредили – трябва да си бдителен, внимателен. Стрясках се от всеки шум, от всяка сянка.
– Благодарен ли сте на казармата и за какво?
– Казармата те учи на самостоятелност. Когато се налага всеки ден да ставаш в 6 часа и да започваш с физически упражнения гол до кръста при минус 5 градуса, се научаваш на много неща. Най-малкото да не чакаш майка ти да ти направи закуска или да ти изглади панталоните. Защото ако се явиш неизгладен, следва наказание. Не чакаш някой друг да ти свърши работата. Да ме извиняват днешните младежи, но някои от тях не са научени на труд. По време на предизборната кампания седнах с колеги да изпием по едно кафе около 11-12 часа и гледам – младежи пият бира, прозяват се още, защото току-що са станали. И ги питам – какво работите? Е, как ще работим при живи родители, беше отговорът… Това е положението… Казармата те учи на ред, на дисциплина, на самостоятелност, да не чакаш мама и тате да ти решават проблемите.
