Заговори се отново за насилието в училище. Министърът на образованието предложи сурови наказания за всякакъв вид агресия над учители. После ученици се клаха край дискотека в Перник. Всеки втори учител е ставал обект на словесна агресия от страна на ученици, сочи изследване на Синдиката на българските учители. Наскоро пък охранители пребиха до смърт човек в мол. Докато България разсъждава върху модела „Кой“, твърдо се установява още един модел – моделът „Бой“.
Между всичко това има една връзка: тоталната агресия, която цари около нас. Озверяването започва от липсата на всякаква дисциплина в училището (и около него) и достига да издигането в култ на мускулите и боя. Пък и за все повече деца училище просто вече няма.
Живеем в свирепите времена на консуматорска култура, когато тялото започва да се превръща в стока. То служи да помпаш мускули и да демонстрираш сила или пък да продаваш сексуалността си. Мускулите или циците са култ, стремеж. Човекът става продукт. Сега добавете и бедността и озверяването на нравите става повсеместно.
А някак лековато преди години изхвърлихме униформите в училище, заклеймихме оценките за поведение, разделихме се с всякаква мисъл за организиране на младите хора. Да, тези неща носеха белега на миналото, на комунистическите порядки. Но ние отрекохме всичко, без да му намерим цивилизован и приемлив заместител.
Затова и днес се чудим, когато се избиват пред дискотеките, а момичетата са с вид на проститутки. Обществото ни така и не намери смисъл да създаде политика за младежта. Тук-там някой депутат от Патриотичния фронт напомня за тази тема и толкоз. На останалите не им минава и през акъла да мислят за младежки клубове, за социални центрове и извънкласни дейности, за образованието като възпитание. Тези неща са демоде, на тях дори се гледа с насмешка.
Случаят с убития във Варна човек показа още нещо. Страшното социално разслояване, което дава възможност да те убият просто защото си беден и не изглеждаш правилно. Защото мястото ти не е сред лъскавото. Нямаш място в територията на консуматорството.
Ето как крещящата бедност и издигането на парите в култ всъщност вече вземат човешки животи. Няма морал, няма състрадание, няма християнски ценности, няма общество, няма нация, няма срам. Има само пари, секс и бой. И бой или секс за пари.
Затова не се чудете, когато утре отново разберем, че някой разлютен родител е нашамарил учител или когато някой сополанко се е навикал на учителя си. Или пък, че ученички си правили „селфита“ под полата, или охранители са пребили пореден човек.
Това е положението. Живеем в слаба икономика, която губи съпротивителните си сили. В колония, която произвежда забавление и ниски страсти. И толкова.
И все пак още има едно мълчаливо и търпеливо мнозинство. Хора, които знаят, че участта на страната ни не може и не бива да е такава. Търпението на това мнозинство е пословично, но дори и то има край. А най-страшен е гневът на търпеливия.
специален коментар на Иван Петров за ВМРО.БГ
