В Македония има много хора с българско самосъзнание, независимо че те са в различни политически формации, казва в интервю за Фрогнюз Мирослав Ризински, македонски българин и дисидент, учредител на Българския културен клуб Скопие (БККС).
интервю на Ана Кочева
– Докъде стигна развоят на политическата криза в Македония преди евентуални избори?
– В Македония продължава да се задълбочава политическата криза след договора, подписан в Пържино, в който се регулира провеждането на предсрочни избори. Повече от очевидно е, че намерението на управляващите е те да станат колкото може по-бързо, при това без да се изпълнят задълженията по договора, които са важни за един демократичен изборен процес – реформи в медиите и в избирателните списъци. Бяхме свидетели на това, че всички опити в тази посока получиха обструкции от институциите, управлявани от ВМРО-ДПМНЕ.
Реформите не се осъществиха, независимо от това, че представители на ЕС и САЩ установиха, че няма условия за провеждане на демократични избори. Въпреки това управляващите подадоха оставка, което всъщност вече е една крачка до изборите. Решение за тях няма, но има желание те да са на 5-и юни. Паралелно с това обаче цялата опозиция публично декларира, че няма да участва в подобни избори, включително и някои албански партии.
– Но при това положение излиза, че изборите са обречени направо на провал?
– Според мен избори няма да има, кризата ще се задълбочава още повече. Освен това, миналата седмица президентът Иванов амнистира всички политици, които бяха въвлечени в откритите процеси от специалната прокуратура и това предизвика още недоволство у гражданите. Съдейки и по коментарите на европейските политици, ЕС може би ще се намеси и ще настоява за едно програмно правителство, което да има срок година-две, за да създаде реални условия за демократични избори, които да изразят мнението на македонските граждани.
– Преди известно време в нашите медии излезе едно интервю на президента Георги Иванов, което на мен лично ми прозвуча по-скоро странно. В него той заговори, че България едва ли не трябва да прегърне Македония. Не че не има нещо лошо в това, но точно промяната в тона е странна, затова въпросът е искрено ли да го разчитаме или ситуативно?
– Разбира се, че интервюто на Георге Иванов не е искрено. Управляващите усещат, че са в своя залез, те губят силите си и очевидно търсят съюзници за подкрепа и за продължаване на мандата. Имам чувството, че патосът, който те използват в контактите си с европейски политици и с който се аргументират, че трябва да останат на власт, се крие в кризата с бежанците. Точно заради това, че, видите ли, те се справят с бежанската криза, затова трябва да управляват.
Имам усещането, че не липсват и среди в Гърция, които подкрепят тази теза. Защото Гърция може много лесно да спре тази бежанска криза на границата с Македония, те имат и полиция, и армия, но остава впечатлението, че нарочно подклаждат ситуацията, за да подкрепят правителството на Груевски. Може би той им е удобен. Гърция е сериозна държава, защо допуска неправителствени организации да раздават карти на бежанците, защо полицията ги провежда до границата? Тези въпроси подсказват, че тази криза може би е изкуствена, тя се поддържа, включително и за да се подкрепя правителството на Груевски, да му се подават аргументи да остане.
Освен това винаги, когато Груевски е в криза, той използва вътре в Македония политици, които сами се определят за българофили. В този момент, когато рейтингът му пада, може би той се е сетил, че има нужда от гласовете на македонските българи.
– Продължава ли преследването на македонските българи, както преди или има известно смекчаване на отношението?
– Има известно смекчаване на отношението, на тона, но то е и в резултат на по-категоричната позиция на България и поставянето на условия. Всички провокации бяха, когато Македония правеше каквото си иска с македонските българи, без реакция от страна на България. В Македония има много хора с българско самосъзнание, независимо, че те са в различни политически формации. Стремежът е те да не се ориентират към опозицията в този момент.
– Това обаче не е ново отношение. Самите вие от БККС не обмисляте ли да се заявите по-ясно като политически субект?
– Разбира се, че разсъждаваме дали да не заявим по-ясни политически намерения. България няма категорична позиция по отношение на кризата в Македония и по отношение на режима на Груевски и това рефлектира и върху българите в Македония. Има объркване сред тях, различни идеи за бъдещето.
Ние от БККС бяхме на протеста миналата година, но заявихме, че ще сме срещу всяко правителство, което е антибългарско. Учудени сме, че лидерът на опозицията до този момент не е направил нито един опит за истинско обединение на всички недоволни, което говори, че Зоран Заев продължава със същите практики по отношение на българите в Македония. Това, от друга страна, потвърждава мнението на европейски политици, че опозицията няма необходимия капацитет да свали режима на Груевски и да управлява. Но пък отношението на опозицията към нас говори и друго, че тя няма желание да разреши проблемите на българите от Македония.
Ако Заев не поиска официална среща, не направи положителен жест към нас и не даде заявка за бъдещо положително отношение към България, ние сериозно ще разсъждаваме в близък момент да се позиционираме в дясното пространство. Тук не става дума за покана на кафенце, а за разговор по всички проблеми и реално участие на българите в парламента, в листите, в рамките на обща програма, включваща добросъседско отношение към България и всичко останало.
По-рано или по-късно ние ще се превърнем в политически субект, но това ще стане в най-удобния момент, когато реално ще има резултат. Винаги са ни питали – защо вие, българите, не си направите партия? Ами, защото ние реално сме във всички политически партии и нямаме проблем с идентичността. Като българи, нищо не ни пречи да създадем гражданска опция, в която да обединим всички свободомислещи и демократични хора, това са принципите и на ВМРО като организация, но при условия никой да не засяга интересите на българите в Македония и без компромиси по отношение на българската история.
