Споразумението защитава големия транснационален капитал, а не българските производители, заяви от парламентарната трибуна депутатът Красимир Богданов
Народните представители от ВМРО поставиха в парламента позиция по време на дебатите относно ратификацията на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, известно като СЕТА.
Думата от трибуната на парламента взе депутатът от ВМРО Красимир Богданов, който разкри какви са опасенията на Патриотите от ратификацията на споразумението.
Текст на позицията >>>
ПОЗИЦИЯ
на ВМРО относно Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА)
Уважаема госпожо председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Заради издигането като основен принцип – либерализация в услуга на транснационалните компании, влизането в сила на търговското споразумение с Канада ще постави под сериозна заплаха обществените услуги в Европейския съюз, включително и тези в България. Считаме, че ограничението на националните правителства да осигуряват ефективно правото на достъп до основни обществени блага като вода, здраве, енергия и др. за сметка на корпоративни печалби на частни компании, ще доведе до отслабване на институционална среда в България и ЕС, както и до многобройни негативни социални последици в дългосрочен период.
Освен това, повече от 40 000 компании от САЩ са регистрирани на територията на Канада. Тези фирми по косвен път ще получат достъп до европейските пазари, което ще доведе до либерализиране на пазара в области като здравеопазване, културни, пощенски услуги и води. Изразяваме загриженост, че част от естествените ресурси, ще се превърнат в основни фактори за извличане на печалба, а ролята на социалната държава ще намалее. Либерализацията в тези сектори крие опасност голяма група хора да отпаднат от списъка на тези, които имат равен достъп до услугите. По същия начин са застрашени от ограничаване свободата на комуналните услуги за производство и разпространение на енергия.
Според текстовете на споразумението всички услуги са предмет на либерализация, освен ако не се прави изрично изключение. Притеснителен момент е и фактът, че голяма част от лобистките искания на бизнеса намират място в търговските преговори и са включени като текст в самото споразумение. Ако те са успешни, все повече обществени сектори ще бъдат изложени на частна конкуренция, транснационалните търгове на предприятия държавна собственост ще бъдат задължителни, а приватизационните сделки ще бъдат възобновени при несправедливи за обществото и държавата условия.
Ние имаме резерви и по повод отделни параметри на споразумението с Канада относно публичните услуги. По-конкретно, става въпрос за:
– Големите различия в стандартите и регулаторите за някои сектори между страните от ЕС и двете страни – партньорки по споразуменията (особено САЩ), което би довело до рискове по отношение безопасността на храните и някои други стоки. Откриват се възможности за засилване на вноса на ГМО продукти. И към момента, канадски фирми отправят към европейските страни запитвания, относно промяна на законите, забраняващи вноса на определени видове такива суровини и продукти;
– Също така, обществените поръчки в България и целия ЕС са застрашени да станат достъпни за всички северноамерикански фирми, което е тревожно за бъдещото развитие на бизнеса в страната ни;
– Във връзка с горното, СЕТА ще доведе до отказ от национален суверенитет – държавите могат за бъдат съдени и по въпроси, противоречащи на националното законодателство. По този начин, чрез наднационален съд, чужди инвеститори ще имат право да съдят европейските държави, дори когато корпорациите преценят, че нови закони или промени в настоящите намаляват печалбите им, без значение дали въпросните промени целят защита на живота, здравето и благосъстоянието на гражданите;
– Недостатъчно подробно и ясно са разписани изисквания за спазване на трудовите стандарти и права;
– Няма достатъчни гаранции за защита на правата на потребителите при предоставяне на услуги от обществен интерес и правата на работниците, заети в тези сектори;
– Липсата на ясно разписана регулаторна рамка относно прилагането на „Тълкувателната декларация“ би попречило за нейното ефективно въздействие с цел превенция върху публичните услуги, както е декларирано в самия документ.
Глобализацията на световната икономика, либерализацията в такива сектори, които до сега са били държавен приоритет, съсредоточаването на все повече пари в ръцете на все по-малко хора ще се отрази негативно на развитието на европейските страни. Неслучайно Германия и Франция дълго време не ратифицират този документ, осъзнавайки заплахите от СЕТА. Какво да кажем за неукрепналата икономика на България?
В България 75% от фирмите са малки и средни. За тях в СЕТА няма нищо. СЕТА защитава големия транснационален капитал, а не българските производители.
Застрашаването на безопасността на храните, ограничаването на националния суверенитет, многото неясни аргументи и бъдещи правни последици за страната ни, ни задължават ние от ВМРО, като истински български патриоти, да гласуваме против.
