Автор: Николай Гергинов, председател на младежката организация на ВМРО в Бобошево
В дните, в които отбелязваме 125 години от учредяването на ВМРО, е редно да си припомним първите стъпки към осъществяването на българската кауза в Македония на най-старата родолюбива организация у нас.
Развитието на националните идеи на гърци и сърби през XIX век предизвиква включването на Македония в териториалните им претенции. В тази област започва развиването на мощна сръбска и гръцка пропаганда в културен, а по-късно и във въоръжен план.
Културната пропаганда на гърците се изразява в насаждането на гръцко самосъзнание по линия на гръцките училища в Македония. Използват се и въоръжени средства за пропаганда: андартски чети влизат в Македония и принуждават хората да се обявяват за патриаршисти.
Сърбия също претендира за Македония. Мотивите ѝ се градят върху средновековните граници на Сърбия по времето на Стефан Душан. За културната пропаганда на сърбите е създадено дружеството „Св. Сава“. То трябва да пробужда националното самосъзнание и да търси бедни младежи, които да изпрати на обучение в Белград. Въоръжената пропаганда пък се осъществява от чети, които чрез насилие налагат сръбското самосъзнание.
Потиснатото положение на българите в Македония и засилените пропаганди на сърби и гърци налагат необходимостта от създаване на българска революционна организация. Първият опит е дело на Гьорче Петров в Щип през 1885 г., но Съединението на Княжество България и Източна Румелия изтласква временно Македония на заден план. През 1889 г. в българската гимназия в Солун Пере Тошев създава революционен кръжок. Подобна структура е изградена и в Софийския университет през 1890 г. от Даме Груев. Тези две революционни групи не просъществуват дълго.
Началото на националноосвободителното движение в Македония поставят шестима български интелигенти – Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Петъп Попарсов, Иван Хаджиниколов, Христо Батанджиев и Андон Димитров, които на 23 октомври 1893 г. в Солун поставят началото на организирано националноосвободително движение в Македония. Основната цел е автономна Македония. Идеята е, че една автономна Македония в подходящ политически момент подобно на Съединението на Източна Румелия ще може лесно да се присъедини към България.
В началото на 1894 г. Организацията приема името Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), но скоро се налага наименованието Вътрешна Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО). На конгреса в Солун през 1896 г. са приети уставът и правилникът на Организацията, определен е и ЦК, с председател д-р Христо Татарчев и секретар Даме Груев.
Още в началото започва изграждане на мрежа от комитети, за което успешно съдейства и Гоце Делчев. Създава се и четнически институт към Организацията. Появяват се два типа чети: селски чети, които се свикват само при въстание или нападение от други чети, и постоянни чети, които са причислени към всеки революционен окръг и го обикалят и дават отпор на чужди банди. Има 6 революционни окръга – Скопски, Струмски, Битолски, Солунски, Серски и Одрински.
Основен проблем пред ВМОРО е набирането на средства за въоръжение и подготовка. За целта се събират данъци от местното българско население, приемат се дарения от богати българи, а понякога се прибягва и до по-крайни действия. Такъв е случаят с четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев, която през 1901 г. отвлича американската мисионерка мис Елен Стоун с цел откуп. Въпросът става международен. Османската полиция веднага е вдигната на крак. Четата скрива мис Стоун за около 10 месеца. Семейството ѝ се съгласява да плати за нейното освобождение и всичко завършва благополучно. С голяма част от парите е закупено оръжие, нужно за четите на Организацията. По време на своя „плен“ Елен Стоун възприема каузата на ВМОРО за освобождение на Македония като своя и след нейното освобождаване тя се превръща в основен пропагандатор на българската кауза в Македония.
За първите 10 години от своето учредяване Организацията постига големи успехи в изграждането на четнически корпус, в набирането на средства и най-вече в разпространяването на българския идеал в Македония.
За тези 125 години съществуване ВМРО показа своята непрестанната упоритост в борбата за съхранение на българщината в Македония, ВМРО показа своята решимост за защитата на българското население в Македония през годините, ВМРО ясно показа и ще продължава да показва на сърби и гърци, че е невъзможно да има граница между Охрид и Черно море.