Коментар на Николай Гергинов, ВМРО – Бобошево, по повод българска изложба в Лувъра, планирана за лятото на 2020 г., която ще представи българското изкуство от XVI до XVIII век като повлияно от османското присъствие по нашите земи.
Припомняме, че ВМРО остро реагира на новината и се противопостави на осъществяването на този проект. Дни след това от думите на министъра на културата стана ясно, че отказва да направи изложбата при отказ за благословия от страна на Светия синод.
Ето какво пише по повода Николай Гергинов:
Едно от най-интензивните явления, наблюдавано на нашия континент през последните две хиляди години, е формирането и утвърждаването на Църквата. Разбира се, процесът по развитие на църковната система в Европа, пък и не само, дълги години представлява преплитане на множество действия с мистични събития. Но Църквата от зараждането ѝ до ден днешен официално е доминирана от съборното начало. Съборното начало е заложено в самото наименование на Църквата – Еклесия, което буквално означава общо събрание на равноправни хора. (Любопитен факт е, че така се е наричало Народното събрание в Атниа през Античността.) Зараждането на Църковната организация става към средата на I век (51 г.), когато е организирано първото християнско събрание – Апостолски събор, прототип на последвалите Вселенски събори. На него се разрешава на неевреите, които искат да станат християни, да не спазват юдейските обичаи.
Както се вижда цялото това тържествено начало на Църковната организация, предшествано от разпването и възкресението на нашия Спасител и развитието на църковната институция, в България бе грубо пренебрегнато от френска страна. Искането български християнски предмети от XVI-XVIII век да бъдат експонирани в департамент „Ислямско изкуство“ в едно от подземията на Лувъра и изявлението на френската кураторка Шарлот Мори, че експонатите трябва „да докажат как в някои от декоративните си елементи тези култови предмети на християнската религия са повлияни от съвременното им ислямско изкуство“ логично предизвикаха остри реакции както сред Българската православна църква, така и сред обществото – Светият синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, не благослови църковни експонати да участват в подобна изложба в Лувъра, а български политици (Александър Сиди) призоваха Франция да спре да прави опити да опорочава стожера на българската нация – православието.
Но настоящата френска политика, т.е тази на Макрон, не е основният виновник за тази богохулствена френска линия на поведение. През последните векове Франция се е утвърдила като негостоприемна територия, генерираща църковно напрежение.
Всичко започва с т. нар. Реформация във Франция. През XVI век Калвинизмът (крайна версия на протестантството) успешно навлиза във Франция и със сключването на Болонския конкордат през 1516 г. се поставят основите на галиканската църква – епископите и архиепископите във Франция се задължават да се кълнат на френския крал, а за Рим остава единствено формалната зависимост. В последствие френската църква създава държава в държавата начело с принц Анри дьо Конде и последвалите над век гонения на протестанти на френска територия само затвръждават сбърканото изначало църковно поведение. Идеите на Авероес също спомагат за разпространението на нецърковните схващания в Западна Европа. През първата половина на XIII век трудовете на този мислител проникват сред учените в Париж и започват да влияят на редица умове там. Трактатите на Авероес намират добър прием и оказват въздействие върху формирането на начина на мислене във Франция. В Париж дори се създава и специална авероистка школа. Популярността ѝ създава сериозно безпокойство у римската курия, поради което през 1256 г. папа Александър IV осъжда заблудите на Авероес.
Паралелно с това на другия край на Европа, в България, църковната институция и традиция достигат своята връхна точка на растеж – като се започне от покръстването на българите през 864 г., мине се през действията на княз Борис в посока за получаване на църковно самоуправление, народният събор от 893 г., въвеждащ старобългарския език като официален богослужебен и държавен език, признаването на автокефалността на българската православна църква през 927 г., ръкополагането за патриарх на сръбския архиепископ от Търновската патриаршия и освещаването на сръбската владетелска титла през XIII век., написването на Четвероевангелие на цар Иван Александър през XIV век, достигането на българско евангелие в град Реймс, на което редица френски крале са се клели, борбите за независима българска църква през Възраждането и се стигне до участието на Българската православна църква в спасяването на българските евреи през Втората световна война.
Важно е да се направи уточнението, че това са само част от постиженията на българската църква през вековете. Но дори и само това да бяха достиженията на светата наша православна църква пак са достатъчни, за да се възприеме намерението на французите български християнски предмети да бъдат експонирани в департамент „Ислямско изкуство“ като крайно обидно. Нещо повече, дори твърдението на френската кураторка, че българските християнски предмети от XVI-XVIII век са повлияни от исляма издиша, защото тя пропуска един много важен факт. Църковните предмети, които трябваше да бъдат включени в изложбата, представляваха кръстове, икони, кандилници и евангелия – предмети, изцяло характерни за християнския свят и тогава възниква питането как изображенията, показващи нашия Спасител или някои наши светци, биха били повлияни от исляма, когато там изобразяването на Аллах и Пророка е строго забранено? Как християнският символ кръст би бил повлиян от ислямския полумесец? Отговорът е само един – никак! И обратното твърдение е пошла демонстрация на изключително невежество, облечено в богохулство.
