Публикуваме интервю с академик Георги Марков от Института по история на БАН, дадено за „Вяра“ под заглавие Българските политици са пристрастени единствено към своите партии, а всяка от тях си има в Брюксел своя Коминтерн – левите – ПЕС, десните – Народната партия
В Белград бе измислен македонизмът, не трябва да подкрепяме безусловно присъединяването на Сърбия към Европейския съюз, твърди известният историк, който в четвъртък бе в ЮЗУ за докторската защита на лидера на ВМРО Красимир Каракачанов.
Българските историци не бива да се поддават на никакъв натиск от Брюксел, трябва да изобличават професионалните лъжци от Скопие, които имат наглостта да превеждат на „майчин език” Смирненски, Вапцаров и Талев.
Кощунствено е да ровят в гробовете и да се гаврят с костите на толкова изявени българи, за да ги помакедончват със съвременни политически цели.
Днес политиците и политиканите са в излишък, а са ни необходими държавници.
Акад. Георги Марков е едно от водещите имена в съвременната българска историческа наука. Роден е през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски” и специализира в Института за европейска история в Майц на Рейн, Германия. От 1977 г. е на работа в Института по история при БАН и е негов дългогодишен директор. Преподавател в НБУ, през 2008 г. избран за действителен член на БАН. Сред изследванията му са заглавия като „Българо-германските отношения 1931-1939”, „Българското крушение 1913”, „Любомъдрие на историята” и др. Наскоро излезе от печат фундаменталното му изследване „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912-1913”. В четвъртък акад. Георги Марков бе в Благоевград. Той е член на академичното жури за присъждане на образователната и научна степен „доктор” на председателя на ВМРО-БНД Красимир Каракачанов. Разговаряме с акад. Марков за драматичните обрати в историята на България и налагането на „помашкия етнос” в Родопите, за съхраняването на националната ни самоличност.
– Академик Марков, познавате историята на страната ни с цялата горчилка на загубите и блясък на победите. Коя е най-силната ви болка?
– Ние носим историята в себе си дори, когато не я усещаме. В този смисъл неизлекуваната ми болка е неосъщественото национално обединение на „българите под обща държавна стряха”, въпреки стотиците хиляди жертви. Някога са ни наричали прусаците на Балканите и наистина ние имаме тяхната злощастна съдба. Войниците печелят битките на бойното поле, а политиците губят войните около зелената маса…
– А утеха?
– Историческият ми оптимизъм, който извира от познаването на родната история, защото сме преживели и по-тежки времена. Нека напомня, че Паисий Хилендарски е пробудил националния ни дух с доказателствата на историята – ДНК-то на народите, което съхранява националната ни самоличност.
– Темата „Македония” буквално извира от цялата ви съдба на учен. Кога всъщност ви грабна?
– Симеон Радев нарича Македония „люлка на Българското възраждане”, а и преди там се сътворява значителна част от историята на българите. Достатъчно е да споменем името на славния цар Самуил, чиято 1000-годишнина от смъртта предстои да отбележим. Без Македония българската история е немислима, поради което ние няма да позволим на никого да я откъсва от общото ни минало.
– Нека се върнем към съвремието ни. Свидетели бяхме преди няколко години на разпада на Версайската система, от Югославия се откъснаха и поеха своя нов път куп държави. А кой трябва да се погрижи за българите в Западните покрайнини?
– Югославия бе създадена като част от Версайската система след Първата световна война и бе крепена от заинтересованите велики сили до края на Студената война. Когато вече не им бе необходима, те я оставиха да се разпадне в насилие и кръв.
Съдбата на българите в Западните покрайнини трябва да бъде грижа на всяко българско правителство. В никакъв случай не бива да подкрепяме безусловно присъединяването на Сърбия към Европейския съюз. Нека по-напред в Белград покажат европейско поведение към малцинствените права. Още повече че там бе измислен македонизмът.
– Какво може да се направи, за да бъде преодоляна държавната идеология на Тито, която отцепи част от македонските българи? Докога ще ни разделя общото минало с БЮРМ?
– В Скопие трябва да престанат с кражбата и фалшифицирането на българската история и да се свият до периода след Втората световна война, когато Тито направи „македонска нация” по рецепта на Коминтерна. За жалост точно там е най-силна югоносталгията и насаждането на омраза срещу България продължава да е държавна политика. Кощунствено е да ровят в гробовете и да се гаврят с костите на толкова изявени българи, за да ги помакедончват със съвременни политически цели. Сърбоманството още управлява край Вардар.
– Във ваши изследвания ме впечатли едва реплика на Де Гол: „Г-н Живков, СССР ви отне Македония, Тракия и Добруджа”. Какво прави българската наука срещу мътния порой от псевдоисторически истини, с който „историците” от Скопие атакуват подрастващите поколения в БЮРМ, европейския и световния политически елит?
– Никога няма да нарека колеги скопските фалшификатори, защото в историята освен истина трябва да има и справедливост. Лъжата е морално престъпление, особено за онези, които знаят, че заблуждават умишлено. А българските историци не бива да се поддават на никакъв натиск от Брюксел в името на бъдещето да се зачеркне историята. Напротив, те трябва да изобличават професионалните лъжци, които, щом срещнат в документите „българин”, го поправят на „македонец” и дори имат наглостта да превеждат на „майчин език” Смирненски, Вапцаров и Талев.
– Широката общественост у нас посрещна с нескрито любопитство последните известия за връзката на известна в Италия благородническа фамилия с рода на цар Самуил. Тези факти се отричат от някои наши учени, но не поставят ли в неудобно положение българската историческа наука?
– Историците на Средновековието трябва да изследват всяка възможност за откриване следи на потомците на цар Самуил. Българската академия на науките е национален център за научни изследвания и едновременно духовен център, който трябва да опазва националната самоличност. Тя подготвя голяма международна конференция, посветена на 1000-годишнината от смъртта на славния български владетел, на която се надявам да се докладва и за родословието на цар Самуил.
– Преди няколко дни случайно попаднах на любопитен надпис до гроба на цар Борис ІІІ в Рилския манастир: „На своя Царь Освободитель Борись ІІІ – от признателна Македония”. Имате ли надежда, че бъдещето ще роди новият ни обединител на нацията?
– Борис ІІІ заслужено е наречен „цар Обединител”, защото направи възможното в изключително трудните исторически обстоятелства на Втората световна война да реши наболелия български национален въпрос. Преди всичко е необходим държавник с мисия, за когото добруването на народа е над личните и партийните интереси. Властта не е самоцел, а средство да управляваш държавата, в името на нацията. За жалост днес политиците и политиканите са в излишък, а ни са необходими държавници. Вижте как турските политици бленуват по Османската империя: те мечтаят за Балкани, Северна Африка, Близък изток, Кавказ, чак и за Средна Азия. Тяхното имперско самочувствие се е превърнало в държавна политика.
Къде сме ние? Казвал съм и друг път – съвременните ни политици са пристрастени единствено към своите партии, зависими са от своите ръководства. Освен това всяка партия си има в Брюксел своя Коминтерн – левите – ПЕС, десните – Народната партия, центърът пък –Либералния алианс. И всички очакват подкрепа оттам. Надеждата ми е в младото поколение, което да се поучи от сторените грешки на нашите държавници и да ги поправи.
– Какво бихте казали на македонистите у нас и извън България, осребряващи доста активно бягството си от българщината?
– По време на Студената война бих могъл за разбера македонизма като начин на оцеляване, но днес за него няма прошка. Разбира се, необходимо е да правим разлика между сърбоманската върхушка и изстрадалото население, на което системно промиваха мозъците поколения наред. Преди 15 години заявих на посланика Георги Спасов: „Вие имате право да се самоопределяте като македонец, но това не означава, че вашият дядо, участвал в Тиквешкото въстание през 1913 г., не е българин!”
– И един последен въпрос: каква е съдбата на културно-просветната организация „Дружба Родина”, която ръководехте?
– Възстановихме правата й преди няколко години. Всъщност културно-просветната организация на българите мохамедани, която работи за единението с българите християни „Дружба Родина”, просъществува едва няколко години – от 1937 до 1944 г. Това е жизненоважна кауза, като имаме предвид вредителската дейност на т. нар. Европейски институт „Помак” и стремежа му да всява разцепление и противопоставяне. Че в цялата тази история са замесени и чужди сили, последно доказателство е сайтът „Помак” – чрез Стокхолм. Оттук непрекъснато се лее пропаганда и се злепоставя България. Не само в Европейския съюз, но и по целия свят. Горчивият опит от създаването на „македонска нация” още повече ни прави решени да не допуснем учредяването на някакъв измислен „помашки етнос” от нашите братя в Родопите. Стига толкова са късали от снагата на българския народ!
