В Мелник през почивните дни се проведе Младежки организационен съвет, на който бяха гласувани промени в Централното ръководство на Националния младежки комитет (НМК) на ВМРО.
Старото Централно ръководство на НМК направи отчет за свършеното през изминалата година. В отчета бяха припомнени множеството нови инициативи и просветни кампании.
Някои от тях са първото по рода си шествие в гр. Пазарджик по случай Деня на Тракия (победата на Одрин, 26 март 1913 г.), традиционното участие на младежи от Северозападна България в Ботевите празници, във Врачанско, историческите обиколки в Северна Добруджа (2015 г.) и Вардарска Македония (2016 г.), младежките семинари в Мелник (2015 г. и 2016 г.), традиционните шествия в цялата страна по случай годишнините от Ньойския диктат, почитта към Мара Бунева и делото ѝ в Скопие, декларациите в подкрепа на Македония в справянето с бежанската вълна, срещу политиката на македонизма водена от Никола Груевски и нестабилността на съседката ни, срещу гей парада в България, срещу някои неблагоразумни промени в образованието и други.
Десетките инициативи в рамките на дългогодишните кампании „Зеленото е родолюбие“, „Чиста памет“, изработване, издаване и разпространение на стотици хиляди просветни, печатни материали в цяла България и Македония.
Припомнени бяха и отличните резултати на младежите в местните избори 2015 г., в резултат на които ВМРО може да се похвали с най-младия кмет на населено място (с. Мърчаево), най-младия председател на общински съвет (гр. Елин Пелин), най-младите общински съветници в редица общини – Петрич, Сандански, София, Враца, Карлово и др.
След като делегатите изслушаха отчета на председателя в оставка Михаил Петров, единодушно гласуваха за приемането му, за да освободят старото ръководство.
На срещата присъстваха представители от почти всички големи градове в страната, където ВМРО – БНД има свои младежки организации – София, Елин Пелин, Перник, Радомир, Благоевград, Разлог, Петрич, Варна, Силистра, Русе, Шумен, Горна Оряховица, Велико Търново, Средец, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Горно Сахране, Шипка, Карлово, Харманли, Кнежа, Лом, Монтана, Враца, Плевен и Мездра.
Очаквано в новото ръководство намериха място широко представителство на тези структури.
За председател на Националния младежки комитет (НМК) на ВМРО – БНД беше преизбран Михаил Петров, който предложи екип, с който да работи в ЦР на НМК:
– заместник-председатели – регион Македония – Славчо Свиленов (предс. на Мл. О. Радомир), регион Тракия – Николай Марков (предс. на М. О. Горно Сахране), регион Северозападна Мизия – Момчил Янков (предс. на Мл. О. Враца), Североизточна Мизия – Траян Тотев (предс. на Мл. О. „Велика България“ Русе);
– секретар – Цветан Александров (член на Мл. О. София)
– членове на ЦР – Тодор Стаматов (предс. Мл. О. Средец), Ивайло Джилянов (член на Ст. О. Велико Търново), Георги Коприщенов (член на Мл. О. Пазарджик);
– членове на контролно-ревизионната комисия (КРК) – Кирил Шивачев (председател на Мл. О. Петрич), Златин Златев (член на Мл. О. Шумен), Борис Георгиев (предс. на Мл. О. Монтана);
Мандатът на новото ръководство на НМК бе гласувано да бъде с продължителност 1 година с цел постоянна мотивация на членовете му за развитие на младежкото обединение.
Младежите участваха и в 92 години от смъртта на Т. Александров
На 27 и 28 август 2016 година в живописния град Мелник, разположен в полите на Пирин планина, представители на младежките организации на ВМРО от цялата страна се събраха, за да си изберат ново ръководство и за да почетат паметта на един от най-великите исторически водачи на Организацията Тодор Александров.
115 младежи изслушаха приветствието на председателя на ВМРО-БНД и заместник-председател на Народното събрание Красимир Каракачанов. Той припомни на младите за проблемите пред България и Европа и заяви, че на страната е нужен президент, който поставя на първо място именно националният интерес, а не заповедите от Брюксел, Берлин, Москва или Вашингтон. Специален гост на събитието бе и Ангел Джамбазки, член на ЕП от групата на „Европейските консерватори и реформисти“, който също се обърна към младежите на ВМРО, призовавайки ги да продължат борбата без да скъпят нито сили, нито време и напомни за обновеното място на вечен покой на легендарния водач на ВМРО Тодор Александров.
Заедно със съмишленици преди месец почистихме района около гроба на Тодор Александров, тук в Пирин планина над мелнишкото село Сугарево. След оборката извозихме четири буса, пълни с боклуци и храсти, събрани от гробното място и параклиса „Свети Илия“, разказа евродепутатът.
Доброволците са маркирали наново три екопътеки, поставени са указателни табели и са монтирани 100 метра оградна мрежа около храма.
ВМРО ще настоява гробът и параклисът да бъдат включени в списък с паметници на културата от национално или местно значение. Ако има техническа възможност, ще опитаме да поставим и малки видеокамери, за да видим кои са хората, които посещават мястото и не си събират боклуците след себе си, заяви още Джамбазки.
Почит към великана на борбата на поробените българи в Македония
След провеждането на Младежкия организационен съвет младите воеводи се отправиха към гроба на Тодор Александров, намиращ се над село Сугарево, в местността Равна бука. Преходът е труден, но никой не се отказва, както е било досега. А там горе нещата се променят. По пътя се срещат нови големи указателни табели, сочещи посоката в която се намира гробът на некоронования цар на българите в Македония, нови огради и места за отдих, всички изградени от ВМРО само месец преди събитието.
На мястото, на което почиват тленните останки на Тодор Александров и Панзо Зафиров (личният му телохранител), десетки нови членове на ВМРО положиха клетва към Организацията и получиха своите членски карти.
След заупокойната служба от височините на Пирин проехтяха три изстрела, всеки от които съпровождан от силните възгласи на присъстващите. 500 души от всички краища на България и над 50 души от Македония се поклониха пред делото на великия войвода на ВМРО.
Гробът на великият водач на ВМРО е особено място за почит на поколения българи. Ето какво пише в далечната вече 1940 година Орлин Василев в „Македонски алманах“:
„В дъното на изток се издига масива на Пирина, срещу него тръпне в маранята Беласица, а встрани, на югоизток, смръщено, като да ревнува, ги поглежда мрачният Али-ботуш. Щастлив е смъртният, над чийто гроб бди такава великанска стража. Свалям шапка, тръгвам към железната ограда на белия гроб, а при всяка стъпка ми се струва, че става все по-тихо – дълбока, страшна тишина. Спирам до оградата, гледам два кръста от черно напръскан мрамор:
… Падна убит …
… Падна убит …
От близкия люляк изведнъж се донася едно тихо, сподавено
– Гу-гу-у … гу-у … гу-гуу-гуу …
Едничка сивата, скръбна птица промълви над гроба на двамата герои и в страшна тишина гласът ѝ бе толкова безнадеждно тъжен, като да бе сбрал в себе си мъката на всички македонски майки, плакали по своите рано загинали синове.
– Гууу-гууу … гу-гууу-гууу …
И пак тишина – величествена, дълбока, глуха, надгробна, страшна пиринска тишина.
Незнайна ръка на чужденец-поклонник написал с въглен на стената на гроба: Животът е сън.
За някои – може би, но не и за тия, които почиват под присадените, вече подивели цветя. Не беше сън, спокоен, мирен, а огън на пирински борини – изгоряха, преди да могат да си починат. Почивката за тях беше по-страшна от смъртта и смъртта по-страшна от почивката на вечния сън.
Не беше сън животът им!“
