Начало Народно събрание Обединени патриоти изготвиха Закон за личния фалит. Целта е да се сложи...

Обединени патриоти изготвиха Закон за личния фалит. Целта е да се сложи край на фигурата „доживотен длъжник“

България е сред малкото държави в ЕС, която няма законодателна защита при задлъжнялост на физически лица

Според представения законопрокт за защита на физическите лица при неплатежеспособност (за повече от три месеца) защита може да получи длъжник, който има едно или повече парични задължения с общ размер до 200 000 лв. и предостави на разположение на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години, с изключение на несеквестируемите вещи и доходи. За да бъде поставено физическото лице под закрила, законопроектът изисква кумулативното наличие на две предпоставки – неплатежоспособност и добросъвестност.

Лицата, поставени под защита ще бъдат вписвани в Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията.

Проектът има за цел да защити правата и интересите на физическите лица, изпаднали в състоянието на неплатежоспособност, като създаде възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност, както и осигуряване на справедливо удовлетворяване на техните кредитори. Това ще доведе до прекратяване на съществуващото в Република България положение на „доживотна задълженост” на длъжници – физически лица, които нито могат да удовлетворят кредиторите си, нито да се освободят от съществуващата обвързаност с тях. Въведеното със законопроекта бързо и ефективно производство цели да се постигне справедливо пълно или частично удовлетворяване на кредиторите на неплатежоспособния длъжник, като се гарантират  правата на всички правни субекти, участващи в него.

С предлагания законопроект за защита при неплатежоспособност на физическите лица се цели транспонирането на Директивата ЕС 2019/1023 в българското законодателство, като следва да се отбележи, че Република България е от малкото държави в света, която няма действащ нормативен акт, уреждащ тази материя. Неговата изключителна важност и актуалност се мотивират и с непредвидимите последици, които ще настъпят след приключването на пандемията, предизвикана от коронавируса COVID-19 и въведеното с решение на Народното събрание извънредно положение в Република България.

Предвижда се законът да се прилага за физически лица, които са български граждани, както и чужденци, постоянно пребиваващи на територията на Република България, като са изключени едноличните търговци, съдружниците и акционери в търговски дружества.

Законопроектът беше представен от заместник председателя на ВМРО и съпредседател на ПГ „Обединени патриоти“ Искрен Веселинов и от секретаря на групата Християн Митев. Те подчертаха, че законът ще бъде представен за разглеждане на всички парламентарни групи, на министерство на правосъдието и за обществено обсъждане.

Ето и целия текст на законопроекта:

           ДО

           ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА  

           НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

           Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

 УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

         На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал. 1 от ПОДНС внасяме проект на Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност с мотиви към него и предварителна оценка на въздействието, съгласно методологията – приложение към ПОДНС.

         Молим, законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.

  ВНОСИТЕЛИ:

Р Е П У Б Л И К А   Б Ъ Л Г А Р И Я

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Проект!                                                                                 

                                                                                        ЗАКОН

ЗА ЗАЩИТА НА ФИЗИЧЕСКИТЕ

ЛИЦА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ 

Глава I

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 

Раздел първи

ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ НА ЗАКОНА.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ 

Предмет 

Чл.1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със защитата на добросъвестните физически лица, намиращи се в неплатежоспособност.

Цел 

Чл.2. Целта на закона е да защити правата и интересите на физическите лица за преодоляване състоянието на неплатежоспособност, създаване на възможност за възстановяване на социалната и трудовата им активност, както и осигуряване на справедливо удовлетворяване на техните кредитори. 

Принципи 

Чл. 3. (1) Защитата на физическите лица, намиращи се в състояние на неплатежоспособност се предоставя при спазване на следните принципи:

  1. публичност;
  2. добросъвестност;
  3. зачитане на правото на труд и достоен живот;
  4. баланс между интересите на длъжника и кредиторите;
  5. бързина, предвидимост, достъпност и ефективност на производството;
  6. право на участие на всички кредитори в производството, независимо от вида и произхода на вземанията им.

(2) В производството по защита съдът може служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото.

Приложно поле    

Чл. 4. (1) Законът се прилага за физически лица, които са „местно лице“ по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Законът не се прилага за еднолични търговци и за лицата по чл. 609, 610 и 611, ал. 1 и 2 от Търговския закон. 

Раздел втори

ОСНОВАНИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ЗАЩИТА

Неплатежоспособност

Чл. 5. (1) Защита по този закон може да получи физическо лице, което е изпаднало в неплатежоспособност и е в неизпълнение на свои парични задължения или парични задължения на трети лица, които са обезпечени от него и то отговаря солидарно с тях.

(2) Неплатежоспособността по ал. 1 е налице, когато физическото лице не е в състояние в продължение на най-малко три месеца да изпълни едно или повече свои изискуеми парични задължения на обща стойност не по-малка от пет минимални работни заплати.

(3) Защита може да получи длъжник, който има едно или повече парични задължения с общ размер до 200 000 лв. и предостави на разположение на кредиторите си за удовлетворяване на вземанията им цялото си имущество и бъдещите доходи за пет години, с изключение на несеквестируемите вещи и доходи.

(4) Под закрила съдът може да постави и длъжник, задълженията на който надхвърлят размера по ал. 3, ако неплатежоспособността произтича от непреодолима сила и интересите на кредиторите му налагат това.

(5)  Производство по този закон може да се открие и за съпрузите, които се намират в законов режим на общност, ако те поискат това изрично с обща молба. В този случай всеки от съпрузите може да упражнява и правата на съпруга си след откриване на производството.

 (6) Производство по този закон може да бъде открито и при неплатежоспособност на недееспособно физическо лице по искане на неговия настойник или със съгласие на попечителя му.

Добросъвестност

Чл. 6. (1) Защита при неплатежоспособност може да поиска длъжник, който е добросъвестен.

(2) Длъжникът е недобросъвестен по този закон ако:

1. е предизвикал неплатежоспособността със свои умишлени действия, представляващи престъпления или административни нарушения, което е установено с влязъл в сила акт по надлежния ред;

2. е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи, освен ако е реабилитиран;

3. задълженията му са за обезщетение на вреди от непозволено увреждане;

4. не е получавал доход по трудово или друго правоотношение през три от последните пет години преди започване на производството, освен ако има обективни причини за това;

5. е укрил свое имущество или не е изпълнил задължение в хода на производството по този закон, с което е създал пречки за удовлетворяване на кредиторите;

6. в период от три години преди подаване на молбата за откриване на производството, но след поемане на задълженията, длъжникът се е разпоредил със свое имущество чрез безвъзмездни сделки в полза на трети лица или чрез възмездни сделки, сключени с лицата по чл. 135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите;

7. е получил защита по този закон в последните пет години.

(3) Съдът е длъжен по време на цялото производството да следи служебно за добросъвестността на длъжника.

 (4) В случай, че обстоятелство по ал. 2 се установи във висящото производство, същото се прекратява от съда. Когато обстоятелство по ал. 2 е установено след предоставяне на исканата от длъжника защита, се прилага чл. 29. 

Регистър

          Чл. 7. (1) Лицата, за които е открито и водено производство по реда на този закон и свързаните с тях обстоятелства, се вписват в Централен електронен регистър на физическите лица в неплатежоспособност към Агенцията по вписванията.

(2) Регистърът на физическите лица в неплатежоспособност е електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, подлежащи на вписване по реда на този закон, и актовете, обявени по реда на този закон.

(3) В регистъра по ал.1 се обявяват и вписват:

  1. 1.      датата на подаване на молба за откриване на производство по неплатежоспособност на физическо лице;
  2. 2.      налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника;
  3. 3.      определението за откриване на производството по неплатежоспособност и уведомление до кредиторите за откритото производство;
  4. 4.      окончателният опис на имуществото на длъжника по чл. 16;
  5. 5.      решението за поставяне на длъжника под защита поради неплатежоспособност;
  6. 6.      списък на кредиторите с приети от съда вземания по чл. 20;
  7. 7.      назначаването и промените в надзорния орган по чл.22;
  8. 8.      други обстоятелства и актове, подлежащи на вписване по силата на този закон.

(4) Съдът е длъжен да изпрати в съответното териториално подразделение на Агенцията по вписванията препис от актовете и документите, подлежащи на обявяване или вписване  най-късно до края на работния ден следващ деня на постановяването или получаването им.

(5) Регистърът по ал. 1 е публичен. За справки и удостоверения от него се събират такси по тарифа, приета от Министерския съвет, по предложение на министъра на правосъдието.

(6) Редът за водене и съхраняване на регистъра се определя с наредба на министъра на правосъдието.

Действие на вписването 

Чл. 8. Третите лица се смятат за уведомени за обявените в регистъра обстоятелства от момента на вписването им.

Глава II

ПРОИЗВОДСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ 

Раздел първи

ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО 

Искане за защита

Чл. 9. (1) Производството за защита се открива по искане на физическото лице, което е изпаднало в неплатежоспособност.

 (2) Искането е в писмена форма и съдържа:

  1. 1.  посочване на съда;
  2. 2.  трите имена на подателя, единен граждански номер и настоящият адрес за призоваване;
  3. 3.  общо описание на задълженията по вид, размер и основание, както и кредиторите по тях;
    1. 4.        искане за предоставяне на защита на длъжника поради неплатежоспособност.

(3) Към искането се прилагат декларацията по чл.12, ал.1 и документите по чл.12, ал.2. Когато искането се подава чрез пълномощник се прилага изрично пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя.  

Компетентен съд

Чл. 10. (1) Искането за защита по чл.9 се подава до районния съд по настоящия адрес на длъжника.

 (2) Промяната на настоящия адрес на длъжника в хода на производството не променя местната подсъдност.

Освобождаване от държавни такси. Правна помощ.

          Чл. 11. (1) В производството по защита при неплатежоспособност длъжникът е освободен от заплащането на държавни такси.

(2)  Длъжникът има право на безплатна правна помощ при условията и по реда на Закона за правната помощ.

(3) При прекратяване на делото поради недобросъвестност на длъжника, му се възлагат всички разноски, направени в производството. 

Декларация 

Чл. 12. (1) Длъжникът прилага декларация с нотариално заверен подпис по образец, утвърден от министъра на правосъдието. Тя съдържа информация относно следните обстоятелства:

  1. 1.              притежаваните от него недвижими вещи и тяхната данъчна оценка, моторни превозни средства и застрахователната им стойност, други движими вещи, парични средства в брой и банкови сметки, вземания, участия в търговски дружества, ценни книги, интелектуална собственост – патенти, търговски марки, полезни модели, авторски и сродни права;
  2. 2.              получените през последните три години доходи от трудови и граждански договори, издръжка, дивиденти, тантиеми, наеми и аренди, ренти, продажба или отстъпване на права върху обекти на интелектуална собственост, доходи от продажба на движими и недвижими вещи, включително предмети на изкуството и антикварни ценности, доходи от дейност като земеделски производител, доходи от упражняване на свободна професия или занаят, както и други доходи, които са част от имуществото на длъжника;
  3. 3.              кредиторите на длъжника, с посочване на седалището, постоянния или настоящия им адрес, вида на вземанията, размера им и направените обезпечения, както и кредиторите на трети лица,  задълженията, на които са обезпечени лично или реално от него;
  4. 4.              длъжниците на длъжника, с посочване на седалището, постоянния или настоящия им адрес, вида на вземанията, размера им и направените обезпечения;
  5. 5.              когато е налице законов режим на общност –  недвижимите и движими вещи, представляващи общи имущества на съпрузите;
  6. 6.              несеквестируемите вещи и доходи по параграф 1, т.1 и 2 от Допълнителните разпоредби на този закон;
  7. 7.              правата и задълженията за издръжка, установени с влязло в сила съдебно решение;
  8. 8.              заведените от длъжника и образуваните срещу него дела с материален интерес и изпълнителни производства;
  9. 9.              извършените разпоредителни сделки с имущество на обща стойност над 15 минимални работни заплати за последните три години преди подаване на молбата за защита;
  10. 10.          наличие на предходни решения за поставяне под защита при неплатежоспособност.

(2) Не подлежат на деклариране движими вещи на стойност по-малка от половината минимална работна заплата. Това правило не се прилага за съставни вещи с обща стойност, надхвърляща този размер.

(3) Длъжникът прилага заверени преписи от притежаваните от него документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1.

(4) В случай, че в хода на производството съдът установи, че декларацията по ал.1 е с невярно съдържание, той прекратява производството и уведомява прокурора. Когато това обстоятелство се установи след предоставяне на исканата защита се прилага чл. 29.

Допълване на декларацията

          Чл. 13. До приключване на съдебното производство, длъжникът има право да допълва декларацията по предходната разпоредба, ако е пропуснал да обяви имущества или доходи, или други подлежащи на деклариране обстоятелства. 

Раздел втори

ДЕЙСТВИЯ НА СЪДА

Проверка на молбата за откриване на производството

Чл. 14. (1) Ако искането е подадено до ненадлежен съд, той я изпраща до надлежния съд. Съдът, на който делото е изпратено, може да повдигне спор за подсъдност по правилата на чл. 122 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Съдът проверява редовността на искането. Ако установи нередовности, той оставя искането без движение, уведомява длъжника като му дава указания за отстраняване на нередовностите в седемдневен срок и го информира за възможността по чл.11, ал.2 да ползва безплатна правна помощ. Ако длъжникът не отстрани нередовностите в срок, съдът връща молбата.

(3) Ако след проверката по ал. 2, съдът намери молбата за редовна, той открива производството за защита при неплатежоспособност с определение и уведомява Агенцията по вписванията за обстоятелствата по чл. 7, ал. 3, т. 1- 3.

(4) Определението по ал.3 не подлежи на обжалване, освен в хипотезата на чл.15, ал.2.

Предварителни обезпечителни мерки 

Чл. 15. (1) С определението за откриване на производството съдът може да допусне предварителни обезпечителни мерки по чл. 397 от Гражданско процесуалния кодекс с цел запазване на имуществото на длъжника. Налагането на мерките се осъществява по Глава тридесет и пета от Гражданско процесуалния кодекс.

(2) Определението по ал. 1 подлежи на незабавно изпълнение и може да се обжалва с частна жалба от длъжника в седемдневен срок, който тече от връчването му. 

Опис на имуществото на длъжника 

Чл. 16.  (1) С определението за откриване на производството съдът възлага на държавен съдебен изпълнител изготвянето на проект за опис на имуществото на длъжника.

(2) Проектът на опис се изготвя в едноседмичен срок от възлагането, като се прилагат съответно правилата на чл.557 от Гражданско процесуалния кодекс.

(3) В описа по ал.1 се включват:

  1. 1.  движими и недвижими вещи на длъжника;
  2. 2.  вещни права на длъжника върху чужди вещи;
  3. 3.  налични парични средства на длъжника;
  4. 4.  парични и непарични вземания на длъжника;
  5. 5.  други имуществени права на длъжника, включително дялове и акции в търговски дружества, права върху интелектуална собственост и права върху съвкупности;
  6. 6.  доходите по чл.12, ал.1, т.2.

(4) Описът съдържа и информация за:

  1. парични и непарични задължения на длъжника към датата на подаване на искането за откриване на производството и данни за идентификация на кредитора, включително и задължения на трети лица, за които длъжникът отговаря;
  2. три имена или наименование и адрес или седалище на лицата, които претендират вземания от длъжника, но които длъжникът оспорва;
  3. учредени обезпечения върху имуществото на длъжника и три имена или наименование и адрес или седалище на кредитора;
  4. задължения на длъжника за издръжка, установени със съдебно решение;
  5. три имена, дата и място на раждане на членовете на семейството;
  6. висящи съдебни и арбитражни производства, по които длъжникът е страна;
  7. сделки на разпореждане с вещи или права на длъжника за последните три години.

 (5) Съдът одобрява изготвения проект на опис с определение и го обявява в регистъра по чл. 7 в тридневен срок от одобряването.

(6)  В случай, че се установи ново обстоятелство по ал. 3 или 4, съдът възобновява производството по опис.  В тази хипотеза съдът одобрява описа с решението по чл. 19.

(7) Държавният съдебен изпълнител, изготвил одобрения проект за опис, извършва действията по Глава пета от този закон.

Уведомяване на кредиторите 

          Чл.17. (1) В седемдневен срок от обявяване на описа по чл. 16 съдът уведомява кредиторите, посочени в него за започналото производство, като ги информира за възможността да дадат писмено становище по искането на длъжника в седемдневен срок.

 (2) Не се допуска предявяване на искове за оспорване на вземанията на кредитори по ал. 1 от други кредитори до постановяване на решението от съда. 

Разглеждане на молбата

Чл.18. Съдът разглежда искането за защита при неплатежоспособност в закрито заседание и се произнася с решение в едномесечен  срок от подаването й. Решението се обявява в регистъра

Раздел трети

РЕШЕНИЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ 

Постановяване на решение

          Чл. 19. Когато констатира, че са налице предпоставките по този закон, съдът постановява решението, с което:

  1. 1.              обявява че е налице неплатежоспособност по отношение на длъжника, който е добросъвестен;
  2. 2.              поставя длъжника под защита и определя несеквестируемите му имущество и доходи;
  3. 3.              назначава длъжника за пазач на декларираното в декларацията и описа имущество;
  4. 4.  одобрява списък на кредиторите с приети от съда вземания и се разпорежда за откриване на специална банкова сметка на името на длъжника;

5. назначава надзорен орган в хипотезата на чл.22.

Списък на кредиторите с приети от съда вземания

Чл.20. (1) С решението за защита при неплатежоспособност, съдът одобрява списък на кредиторите с приети вземания въз основа на първоначално декларираните данни и установените такива в хода на производството по този закон и включени в описа. Списъкът се обявява в регистъра.

(2) В едномесечен срок от обявяване на решението за поставяне под защита всеки кредитор със съдебно установено вземане може да поиска допълване на решението с искане да бъде включен в списъка. Допълненото решение също се обявява в регистъра. 

Специална сметка на длъжника

Чл. 21. (1) С решението по чл.19, съдът се разпорежда за откриване на сметка на името на длъжника в определена от него банка, като й изпраща препис от решението.

(2) В сметката по ал. 1 се внасят паричните средства, надвишаващи несеквестируемите доходи и предназначени за удовлетворяване на кредиторите. Вземанията по сметката се запорират по реда на изпълнителното производство, като длъжникът няма право да се разпорежда с тях.

(3) Кредиторите на длъжника се удовлетворяват от постъпилите средства в сметката по реда, предвиден в Закона за задълженията и договорите.

(4) След изтичане на петгодишния срок от влизане в сила на решението за защита средствата по сметката, които не са запорирани, остават на разположение на длъжника. 

Надзорен орган

Чл. 22. (1) С решението по чл.19, съдът може служебно или по искане на кредитора да го назначи за надзорен орган за осъществяване на контрол върху дейността на длъжника за срока на действие на защитата или за по-кратък срок.

(2) Когато кредиторите са повече от един, съдът може да определи съвет на кредиторите, състоящ се от два до пет члена.

(3) Изменения в надзорния орган по ал. 1 или 2 се извършва с решение на съда, поставил длъжника под защита. Назначаването и измененията на надзорния орган се вписват в регистъра по чл. 7.

(4) Надзорният орган подпомага и контролира действията на защитения длъжник по управление на имуществото и доходите му. Той има следните права и задължения:

  1. 1.              да получава информация за всички сделки по разпореждане с имуществото на длъжника.
  2. 2.              да иска справка за доходите, получени от длъжника за период от шест месеца.
  3. 3.              да информира останалите кредитори от списъка за всяка настъпила промяна в имуществото и доходите на длъжника.
  4. 4.              да съдейства за спазването на реда за осребряване на имуществото на поставения под защита длъжник и за справедливото му разпределение между всички кредитори по реда установен в Гражданския процесуален кодекс. 

Обжалване и влизане в сила на решението

Чл. 23. (1) Решението, с което молбата се уважава, може да бъде обжалвано пред окръжния съд в едноседмичен срок от длъжника и кредиторите само в частта относно несеквестируемото имущество и доходи и списъка на кредиторите. Решението на окръжния съд е окончателно.

(2) Влязлото в сила решение има действие по отношение на всички лица. 

Отхвърляне на молбата 

          Чл. 24. (1) Съдът отхвърля молбата за защита по това производство, когато установи, че длъжникът не е неплатежоспособен или е недобросъвестен.

          (2) Решението, с което молбата се отхвърля, може да се обжалва от длъжника по реда на чл. 538 от Гражданския процесуален кодекс.

Глава III

ДЕЙСТВИЕ НА РЕШЕНИЕТО ЗА ЗАЩИТА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. ОТМЯНА НА РЕШЕНИЕТО 

Непосредствено действие 

Чл.25. (1) С влизане на решението за защита при неплатежоспособност в сила се спират:

  1. висящите изпълнителни производства срещу длъжника с изключение на тези за издръжка, за вреди от непозволено увреждане, за финансови начети, както и за предаване на вещ, която длъжникът е бил осъден да върне на собственика й;
  2. висящите искови производства срещу длъжника, освен ако се отнасят за вземания, включени в описа, които се прекратяват;
  3. висящите обезпечителни производства за налагане на мерки и обезпечения по предявен или бъдещ иск.

(2) Прекратява се начисляването на лихви и неустойки върху всички задължения, установени в рамките на производството и се прекъсва  давността за вземанията на кредиторите от списъка с приети вземания. 

Изискуемост на задълженията

Чл. 26. (1) Всички имуществени задължения на длъжника стават изискуеми от влизане в сила на решението за защита при неплатежоспособност.

(2) За задължения за предаване на движими вещи се прилага чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазване на обезпеченията

          Чл. 27. (1) Кредитор, чиито вземания са обезпечени преди датата на обявяване на решението за защита с ипотека или залог, запазва обезпеченията си. Несеквестируемостта на веща или правото не може да се противопостави на ипотекарния, съответно на заложния кредитор.

          (2) Запазват се правото на задържане на кредитора, както и всички други привилегии по чл.136 от Закона за задълженията и договорите.

          (3) Кредитор, който има насрещно задължение по отношение на длъжника може да извърши прихващане. Ако двете насрещни вземания са нееднородни се прилага чл.26, ал.2. 

Публични вземания  

          Чл. 28.  Актовете за установяване на публични вземания, които не са връчени преди поставянето на длъжника под защита при неплатежоспособност, се обявяват в регистъра от съответния компетентен орган.     

Отмяна на решението

          Чл. 29. (1) В  тримесечен срок от узнаването, но не по-късно от една година от влизане в сила на решението за защита при неплатежоспособност, всеки от кредиторите и прокурорът могат да предявят иск за отмяна на решението на основанията по чл. 5 и чл. 6, ал. 1, както и когато длъжникът е декларирал невярно обстоятелство по чл. 12, ал.1, т. 1 и 2.

          (2) В тримесечен  срок от узнаването, но не по-късно от пет години от влизане на решението в сила, всеки от кредиторите и прокурорът могат да предявят иск за отмяна на решението, ако длъжникът не е декларирал имущества по чл. 33, ал. 1, или се е разпоредил с декларирано или подлежащо на деклариране имущество в нарушение на предвидения в този закон ред.

          (3) Исковете по ал. 1 и ал. 2 се предявяват пред съда, постановил решението по защитата.

          (4) При отмяна на решението, длъжникът отговаря за причинените вреди, а последиците от защитата се заличават от момента на отмяната.

Глава IV

ПРОМЕНИ В ПРАВНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЛИЦЕТО, ПОСТАВЕНО ПОД ЗАЩИТА 

Ограничения в правата

          Чл. 30. (1) Длъжник, който е получил защита, няма право за срок от пет години от влизане на решението в сила:

1. да участва в учредяването на търговски дружества, както и да бъде съдружник, акционер или търговски представител в такива;

2. да бъде управител, както и да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

          (2) Ако лицето, което е било поставено под защита, започне дейност в срока по ал.1 като едноличен търговец, земеделски производител, занаятчия или упражняващ свободна професия, е длъжно да обяви това обстоятелство в регистъра, както и да го съобщава на лицата, с които договоря. 

Забрана за разпореждане и изменения на правоотношенията 

Чл. 31.  (1) Длъжникът не може да се разпорежда с имуществата по чл. 16, ал.3 и чл. 33, ал.1 и тези, които са възбранени или запорирани в срок от пет години от подаване на искането за защита, освен в предвидените в закона случаи.

(2) Длъжникът не може да договаря във вреда на кредиторите изменения в правоотношенията, които засягат имущества по предходната алинея до изтичане на пет години от подаване на молбата по защита.

          (3) Длъжникът не може да признава искове и да се отказва или оттегля предявени искове, нито да прави спогодби по дела, които засягат имущества по ал. 1.

          (4) Длъжникът е длъжен да пази имуществото по чл. 16, ал. 3 и по чл. 33, ал.1 с грижата на добър стопанин.

Приемане на наследство от длъжника

Чл. 32. При откриване на наследство след влизане на решението за защита в сила, длъжникът задължително го приема по опис. 

Новопридобити имущества и доходи

          Чл. 33.  (1) Когато длъжникът придобие имущество, надвишаващо несеквестируемото, същото служи единствено за удовлетворяване на кредиторите.

          (2) Той е длъжен да декларира имуществата по ал. 1 пред съда в 14-дневен срок от придобиването им. Декларацията се обявява в регистъра.

(3) При нужда от лечение или при настъпване на друго непредвидено обстоятелство от извънреден характер, по искане на длъжника съдът може да му разреши да извърши разход на стойност над несеквестируемия минимум от средства. Длъжникът представя пред съда писмени доказателства за направените от него въз основа на разрешението от съда разходи.

Упражняване на имуществените права на длъжника

          Чл. 34. (1) Всеки кредитор, може да упражни имуществените права на длъжника при бездействие от негова страна, за своя сметка, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от личната преценка на длъжника по реда на чл.134 от Закона за задълженията и договорите.

(2) Всеки кредитор може да развали договор, по който длъжникът е изправна страна по чл.87 от Закона за задълженията и договорите.

          (3) Ако упражнението на правото не се състои в предявяване на иск, кредиторът, за да извърши действието, трябва да бъде овластен от съда по реда за обезпечаване на исковете. Съдът се произнася с определение по искането, което се публикува в регистъра.

          (4) Всеки кредитор може да встъпи в дела, свързани с упражняване на имуществените права на длъжника, образувани по иск на последния.

Предявяване на отменителни искове

          Чл. 35. Всеки кредитор може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, които го увреждат, по реда на чл. 135 от Закона за задълженията и договорите. Исковата молба се обявява в регистъра. Останалите кредитори могат да встъпят в делото в едномесечен срок от обявяването.

Глава V

ОСРЕБРЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСРЕБРЕНОТО ИМУЩЕСТВО. 

Ред за осребряване

          Чл. 36. (1) Имуществото на длъжника се осребрява по реда на изпълнителното производство, уредено в Част пета на Гражданския процесуален кодекс. Държавният съдебен изпълнител по чл. 16, ал.7 уведомява кредиторите за започналото изпълнение чрез публикуване на съобщение в регистъра.

          (2) Съдебният изпълнител следи за несеквестируемите имущества и доходи и няма право да насочва изпълнение срещу такива, включени в одобрения от съда опис. Длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо по реда на чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) Паричните суми, получени от осребряването на имуществото на длъжника се внасят в сметката по чл. 21.

Глава VI

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Погасяване на задълженията

Чл. 37. (1) След изтичането на пет години от влизане в сила на решението за защита всички необезпечени имуществени задължения на длъжника, които са  възникнали преди този момент и не са отсрочени или разсрочени, се погасяват.

(2) Погасяват се и всички задължения, които са породени от факти, настъпили преди влизането в сила на решението за защита, но правните последици, от които са възникнали след него.

(3) Не се погасяват задълженията на трети лица, обезпечени от длъжника, задълженията за издръжка и гледане, както и задължения за обезщетяване на настъпили вреди от непозволено увреждане или от престъпления, извършени от длъжника. 

Глава VII

ЗАЛИЧАВАНЕ ОТ РЕГИСТЪРА

Служебно заличаване 

          Чл. 38. (1) След изтичане на пет години от влизане в сила на решението за защита, длъжникът и всички обявени и вписани съдебни актове и документи, свързани с производството за защита, се заличават от регистъра.

(2) Информацията за обстоятелства по ал.1 се съхранява по ред, определен в наредбата по чл. 7, ал. 6 и може да се предоставя на лицата, които имат правен интерес от това.

Предсрочно заличаване

          Чл. 39. (1) Длъжник, който е удовлетворил кредиторите си преди изтичане на срока по чл. 38, както и когато задълженията му са били погасени на друго, предвидено в закона основание може да бъде заличен предсрочно от регистъра, като се заличават и всички обявени и вписани съдебни актове и документи, свързани с производството за защита.

          (2) Заличаването се извършва по молба на длъжника, придружена с декларации с нотариално заверен подпис от всичките му кредитори, включени в списъка по чл.20, че задълженията му към тях са погасени.

          (3) Ако някой кредитор откаже да удостовери погасяването на вземането си, длъжникът може да го установи по исков ред.

(4) Всички предвидени в този закон ограничения в правата на длъжника, отпадат от момента на заличаването му от регистъра.

Глава VIII

ПОВТОРНО ИСКАНЕ ЗА ЗАЩИТА ПРИ НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ

Повторно искане за защита

Чл. 40. Длъжник, който е получил защита при неплатежоспособност, може да иска откриването на ново производство ако са изтекли не по-малко от пет години от приключване на предходното.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Несеквестируеми вещи“ са движимите и недвижими вещи, предвидени в чл. 444 от Гражданския процесуален кодекс, както и:

  1. единственото моторно превозно средство, лична собственост на длъжника или в законов режим на общност, ако застрахователната му стойност е до пет минимални работни заплати;
  2. вещите, предназначени за компенсиране на дефицита му, когато е лице с увреждания.

2. „Несеквестируем доход” е доходът, предвиден в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс.

 

3. „Членове на семейството” са съпругът и ненавършилите пълнолетие деца, с които длъжникът живее в едно домакинство, лицето, с което живее съпружески без да има сключен брак, както и лицата по чл.135, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

§ 1. Производството по този закон се прилага и когато задълженията на длъжника са възникнали преди влизането му в сила, но са налице предпоставките по чл. 5 и 6. 

§2. Министерски съвет в тримесечен срок от влизане на закона в сила приема Тарифата по чл. 7, ал. 5 по предложение на министъра на правосъдието.

§3. Министърът на правосъдието издава наредба за воденето на регистъра по чл. 7 в тримесечен срок от влиз

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Патриотично видео за Деня на будителите от дамите във ВМРО

Патриотично видео – поздравление по повод Деня на народните будители – 1 ноември, публикуваха дамите от ВМРО. Членовете на...

Крепост Европа срещу нелегална миграция, иска Ангел Джамбазки

Крепост Европа Крепост Европа. Вишеградски подход. Нулева миграция. Стена, тел, ров с крокодили по границата. Християнски корени, християнски празници. Европейска...

Тазгодишната награда на НЖО „Достойнство и чест“ е за Райна Дрангова и Евгения Гешева

Националната женска организация на ВМРО не се уморява да търси и показва достойни за пример хора в българското общество. Тази година с...

Законът за личния фалит влезе в парламента

ВМРО внесе в НС закона за личния фалит Тази мярка ще избави много хора от капана „вечен длъжник“

Доц. Михов: За първи път тази година пенсиите са приоритет в бюджета

Приоритет ще имат и учителите, чиято заплата ще бъде с 20% над средната през следващата година, заяви депутатът

Паметна плоча извади от забвение търновски войвода в Илинденското въстание

Плоча на подпоручик Александър Панайотов бе официално поставена Плоча на подп. Александър Панайотов бе официално поставена на едноименната улица...

За новата вълна на коронавируса говори д-р Калин Поповски

Самият аз не очаквах да е толкова „стръмна“ новата вълна на коронавируса, споделя лекарят и депутат от ВМРО В...

Коментари