Начало Новини Общинските съветници от ВМРО в СОС искат финансова децентрализация и повече свобода...

Общинските съветници от ВМРО в СОС искат финансова децентрализация и повече свобода в бюджетите на общините

Те изпратиха конкретни предложения до всички парламентарно представени партии

Писмата са внесени в Народното събрание, като целта е конкретните идеи на войводите да намерят място в Бюджет 2022 г. Предложенията са мотивирани с последиците, които трябва да регулират общините от продължаващата вече 2 години ковид криза, които извеждат на преден план и дефектите в комуникацията между централната и местните власти.

На първо място силната зависимост за една част от общините от средствата от държавния бюджет, с които практически се издържат общините. На второ място създадената зависимост на общините от средствата по европейските програми и проекти, които за последните два програмни периода се оказаха в много отношения единствен инструмент за инвестиционни разходи. На трето място е липсващата корелация между администрираните на централно ниво данъци и мястото на тяхното генериране, се пише в мотивите на общинските съветници от ВМРО Карлос Контрера и Михаил Петров.

Поради изброените факти те предлагат въвеждането за правило за преразпределение на приходите от данъка върху доходите на физическите лица и от корпоративния данък (данък печалба) към общините. Според Контрера и Петров на този етап в ЗДФЛ и ЗКПО може да се заложи правилото, че 20 на сто от събраните приходи да се връщат по сметка към общините. Всъщност това е въвеждане на принципа „парите следват адреса на работещия“ и „парите следват седалището на търговеца“.

Видео >>>

Прилагаме и пълния текст на писмото:

ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ

Г-Н КИРИЛ ПЕТКОВ

ДО ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ГРУПИ НА:

„ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА“

„ГЕРБ – СДС“

„ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“

„БСП ЗА БЪЛГАРИЯ“

„ИМА ТАКЪВ НАРОД“

„ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ“

„ВЪЗРАЖДАНЕ“

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

от Карлос Контрера и Михаил Петров – общински съветници в Столичен общински съвет

адрес за кореспонденция: гр. София, ул. „Пиротска“ 5, ет. 5 (приемна на общинските съветници)

Относно: Предложения за законодателни мерки за въвеждане на фискална децентрализация

Пандемията от COVID-19, започнала в началото на 2020 г., изправи публичните системи пред безпрецедентен натиск. Санитарната криза в общоевропейски план доведе до своеобразен стрес тест на държавните и местни управленски механизми. Периодът от началото на 2020 г. до момента изисква кардинално пренастройване на публичните механизми за управление, включително изцяло нов подход за преодоляване на самата криза и за икономическо възстановяване на икономиките, които преминаха през поредица от затваряния (локдауни), ограничения и изцяло нови правила за работа. Частният сектор, доста по-гъвкав от публичните структури, пренастрои – доколкото е в рамките на обективно възможното, начина си на работа – част от екипите преминаха на работа от вкъщи, което се отрази на управлението и отдаването на офис площи под наем, на трудовите пътувания, на начина на пазаруване и ползване на услуги в цялост (например приготвяне и доставка на храна). Очевидно е, че резултатите от все още неприключилата криза изискват промяна във философията на публичните системи и тяхното адаптиране спрямо новите реалности. На първо място едно дълго и тежко възстановяване на икономиките от ефектите на санитарната криза и последвалата енергийна такава (за Европа). Комбинацията от санитарна криза (налагането на мерки за ограничаването ѝ) и ръст на цените на енергоносителите доведе до кумулативен негативен ефект върху публичните финанси. В резултат започна увеличаване на публичния дълг, а някои от обществените сектори започнаха да изпитват все по-големи трудности поради ограничено или прогресивно намаляващо финансиране. Така например общественият и междуградският транспорт се изправи едновременно пред спад на пътниците (т.е. и спад на собствените приходи) и пред повишени разходи за горива и електроенергия. Сливането на двете кризи доведе до свръх концентрация на финансов ресурс основно в централните държавни органи и все по-голямо преразпределение на публични средства по политическо усмотрение. В резултат органите на местното самоуправление, особено по-малките общини, се оказаха пред повишени разходи за текуща издръжка и пред намалени приходи. Ситуацията води до развиване на трайна и хронична зависимост от субсидиите през държавния бюджет или други компенсаторни механизми. Ситуацията от средата на 2021 г. до момента е проблематична откъм обезпечаване на основни обществени дейности – издръжка на здравни заведения, училища, детски градини, социални домове и институции, обществен транспорт, улично осветление. Ръстът в текущите разходи (разходи за издръжка) води до чувствително свиване на капиталовите разходи на ниво общини. С други думи намаляват средствата за инвестиции в инфраструктура, а и в модернизация на налични материални активи – техника например. Общините се превръщат в буфер, тъй като голям комплекс от обществените услуги са тяхна функция. Като вземем предвид и липсващата финансова децентрализация и преди кризата, заключението е, че местното самоуправление тепърва ще засилва тежката си и хронична зависимост от централния бюджет. Респективно тези зависимости изкривяват нормалния път за развитие на местните общности и го поставят в пряка зависимост от субективни решения на националните власти – размер на субсидиране, подреждане на проекти с приоритет, методика за определяне на финансирането на общините и други. Винаги е изкушение за централната власт (особено за министъра на финансите) да държи общините в зависимост от конюнктурното преразпределение на средства (най-вече за капиталови разходи). Практиката е това да става чрез ПМС, решения ad hoc в зависимост от политическата конюнктура.

Правените до момента анализи на отношенията между местна и централна власт показват няколко силно изразени дефекта. На първо място силната зависимост за една част от общините от средствата от държавния бюджет, с които практически се издържат общините. На второ място създадената зависимост на общините от средствата по европейските програми и проекти, които за последните два програмни периода се оказаха в много отношения единствен инструмент за инвестиционни разходи. На трето място е липсващата корелация между администрираните на централно ниво данъци и мястото на тяхното генериране. Въпреки многократно препотвърждаваните стратегически цели за реална децентрализация до момента около една трета от всички залагани стратегически мерки са изпълнени. Липсва обаче анализът за постигнатия ефект.

Настоящите кризисни времена са възможност за кардинална промяна в посока по-голяма децентрализация и подсигуряване на по-голяма независимост на общините от централната власт. Като етап от постигане на по-голяма свобода на общините виждаме въвеждането на законово закрепен механизъм за преразпределение на приходи от преки данъци към общините.

Всички общини биха спечелили от реформата, като тези, които концентрират икономическа активност – повече работни места и по-високи заплати, ще получат сериозен ресурс, който би ги направил независими от централната власт.

 В публикувания през февруари 2021 г. анализ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се акцентира основно върху особеностите на местната власт, предизвикателствата пред децентрализацията и растящото неравенство между отделните райони на страната и столицата. Сред притеснителните тенденции, очертани в доклада, е и задълбочаването на социално-икономическите различия както между отделните региони на страната, така и спрямо централноевропейското равнище след влизането на страната в ЕС, въпреки големите инвестиции в регионално развитие, финансирани от кохезионните фондове.

  • Реалната възможност на местните власти да управляват съществена част от обществените дела на своя отговорност.
  • Местните власти имат по-ясна представа за приоритетите на местните общности.
  • Децентрализацията насърчава конкуренцията между местните власти, тъй като създава стимули последните да се стремят към разширяване на съществуващата данъчна база.
  • Насърчава възприемането на иновативни, спестяващи разходите подходи за предоставяне на местни публични услуги.
  • Фискална децентрализация може да помогне за обособяването на дълготрайни и функционално устойчиви административни единици, които да се намират в по-добра връзка с протичащите на тяхна територия социални и икономически процеси.
  • Фискалната децентрализация ще преустанови прекомерните харчове и злоупотреби с обществен ресурс.
  • Ще се стимулира събираемостта на данъците на местно ниво.
  • Фискалната децентрализация ще намали склонността към дефицитно харчене и трупане на задължения.
  • Фискалната децентрализация ще предотврати практиката на търсене на „покровители“, които разпределят трансферите от централния бюджет към общините.
  • Фискалната децентрализация ще удвои собствените данъчни приходи на общините без да се вдигат местни данъци.
  • Фискалната децентрализация ще намали неравенствата между общините.
  • Фискалната децентрализация ще подобри публичните услуги.

Предлагаме въвеждането за правило за преразпределение на приходите от данъка върху доходите на физическите лица и от корпоративния данък (данък печалба) към общините. Считаме, че на този етап в ЗДФЛ и ЗКПО може да се заложи правилото, че 20 на сто от събраните приходи да се връщат по сметка към общините. Всъщност това е въвеждане на принципа „парите следват адреса на работещия“ и „парите следват седалището на търговеца“. Една подобна мярка освен за реалната децентрализация в настоящия момент ще бъде и противокризисна мярка, тъй като ще бъде създаден механизъм за финансово обезпечаване на общините. Една подобна стъпка със сигурност ще засили конкуренцията между общините с цел създаване на повече работни места, както и привличането на частни инвестиции. Предлагаме също така тези средства да могат да се разходват само за капиталови разходи. Аргументът ни е, че това пък ще дисциплинира общините да инвестират в инфраструктура, чието състояние е ключово за привличането на инвестиции и разкриването на работни места.

18.02.2022 г.                             С уважение:

Гр. София                                          Карлос Контрера ………………

Михаил Петров………………

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

ВМРО на протеста пред „Лукойл“: Спрете ограбването на българите! Намалете цената на бензина и нафтата!

С тези призиви тримата съпредседатели на ВМРО – Ангел Джамбазки, Искрен Веселинов и Александър Сиди, преградиха главния вход на централния офис на...

ВМРО: „Лукойл“ ограбва българите. Излизаме на протест!

Руската компания продава бензина и нафтата с 1 лев на литър по-скъпо от реалните цени На 13 август (събота)...

Александър Сиди: ИТН даде шанс на ДПС да иска от Ердоган нови 100 хил. гласа

Може би ще отидем на въртележка от избори, смята съпредседателят на ВМРО Има изключително напрежение в обществото. Не си...

Ангел Джамбазки: Темата Македония ще бъде изчерпана едва тогава, когато няма граница между Охрид и Черно море

Това са ни го завещали нашите деди В обществено-политическия живот на България има две групи сили, от които зависят...

Искрен Веселинов: Големият грях на отиващото си управление е крайното олевяване

На нашата покана откликнаха четири формации. Става дума за КОД, НФСБ, „Движението за директна демокрация“, както и „Общество за нова България“ –...

ВМРО започна преговори за патриотично-консервативна коалиция, основана на база ценности и родолюбие

Сред приоритетите на бъдещия формат са демографията, „Зелената сделка“, конституционна реформа и отстояване на принципите за Европа на държавите и нациите

Искрен Веселинов: ВМРО е пазител на националните интереси

Искрен Веселинов, съпредседател на ВМРО, в „Беновска пита“ в youtube.com/Беновска пита-Радио К2,  във facebook.com/iliana.benovska и  по Радио К2 на 93.9MHz на 6-и август 2022 г., заяви позиции по следните теми:

Коментари