Нуждаем се поне веднъж да застанем притихнали заедно под издигащия се трибагреник и да се преклоним пред онези, които го запазиха като непреходен символ и светиня на Майка България!
В навечерието на един от най-големите, обединяващи и будещи гордост празници – Денят на българската писменост и култура – 24 май, по предложение на заместник-предсдателя на ВМРО и заместник-председател на ПГ „Обединени патриоти“ доц. Милен Михов Патриотите внесоха в деловодството на парламента Проект за решение за обявяване на 22 март за Ден на националното знаме и националното единство. В мотивите към документа, който трябва да бъде гласуван от Народното събрание, те обръщат внимание на национално обединяващата функция на трикольора през цялата история на страната ни от Освобождението до днес.
В нашето съвремие, белязано с разделение и липса на обществена солидарност, е необходим ден на национално единство и помирение, а това е възможно единствено под националния трицвет и в името на обединяващи нацията каузи, категорични са депутатите от ОП.
Българското национално знаме е определено като символ на държавността, свободата и единството от Учредителното събрание във Велико Търново на 22 март 1879 г. В чл. 23 от Търновската конституция е записано, че „Българското народно знаме е трицветно и се състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално“.
В днешно време българското законодателство отдава специално значение на този държавен символ. В Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България е определена характеристиката и функционалността на знамето. Независимо от най-високата позиция в символите на държавността, ние сме категорични, че е нужно да бъде отдадена специална почит на нашия трикольор. Българското знаме е единственият от държавните символи, който въпреки различните политически режими, е продължил да изпълнява ролята на обединяващ всички българи знак, което показва непреходността и държавнотворното решение на Учредителното събрание.
Уважението и преклонението на българите пред знамето се доказва и от съдбата на българските бойни знамена. Важно е да отбележим, че нито едно българско бойно знаме в новата ни история не е попадало в плен и не е ставало част от колекции на чужди музеи, което дава повод за национално самочувствие и достойнство и показва значимостта на тази светиня за българския народ, се подчертава още в Проекта за решение на НС.
В световен мащаб знамето има свой празник, който цели да покаже единството между народа и държавата. В САЩ Денят на знамето се чества на 14 юни. Този празник води началото си от 1777 г., приет за такъв от Втория конгрес, а за официален празник е обявен от президента Удроу Уилсън през 1916 г. В Италия се празнува „Ден на трикольора“, който се отбелязва от 1996 г. и е свързан със знамето на една от първите италиански републики, създадена след Наполеоновите войни. Ден на националното знаме се чества и в Руската федерация. На 22 август 1991 г. президентът Елцин подписва указ за определянето на Ден на държавния флаг на Руската федерация, с който се възстановява историческото знаме от времената на Руската империя. И други държави в Европа също отбелязват Ден на националното знаме – като Унгария, Финландия, Македония, Полша, Румъния, Словения, Швеция и др.
Определянето на 22 март за Ден на българското национално знаме и националното единство ще символизира обединението на всички българи и ще търси пътища за национално съгласие. В нашето съвремие, белязано с разделение и липса на обществена солидарност, е необходим ден на съгласие и помирение, а това е възможно единствено под националния трицвет и в името на обединяващи нацията каузи, се казва още в мотивите, изготвени от историка и зам.-председател на ВМРО доц. Милен Михов.
Проекта на решение може да намерите на сайта на НС.
