Националният младежки комитет на ВМРО-БНД проведе факелно шествие за Деня на Тракия в Пазарджик. Проявата се организира от местния лидер на общинската организация и член на централното ръководство на НМК на ВМРО-БНД Георги Коприщенов и общинския съветник в Пловдив Александър Сиди. Гости на събитието бяха председателят на НМК Михаил Петров, членът на НИК Стефан Послийски, организациите ВМРО от Пловдив, Харманли, Димитровград, Пещера.
Близо 200 шестващи преминаха по централните улици на града под одобрителните погледи на пазарджиклии. Множеството се спря пред Съдебната палата, където Александър Сиди припомни, че съвсем скоро ще се гледа делото за насаждането на радикален ислям в местната циганска махала и призова обществото да следи тези процеси, за да не се повторят кървавите атентати от Париж и Брюксел на българска земя. Шествието приключи на пл. „Константин Величков“, където председателят на НМК Михаил Петров призова всички българи да следват заветите и идеалите на тракийци и да почетат паметта на загиналите с минута мълчание и падане на колене.
В София представители на ВМРО се поклониха пред паметника на Македоно-одринското опълчение в столицата.
Председателят на областния комитет на ВМРО – София Владимир Митов, потомък на тракийци, разказва защо трябва да помним този ден:
Отново е 26 март – денят на Тракия. Днес си припомняме за геройството на българската армия, която през 1913 г. успя да завземе непревземаемата крепост в Одрин. Дата, която напомня за жертвите от Беломорието и Тракия и милионите бежанци от тези територии. 26 март е ден, в който не може да отминем хилядите българи от Тракия, които участваха активно в национално-освободителните войни на България в началото на XX в. Те се сражаваха в най-масовото въстание, а именно Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание от 1903 г.
Със избухването на Балканската война през 1913 г. българите от Тракия виждаха реално как те и земята, която населяват и от която се изхранват, се присъединява към майка България. Една година по-късно – през 1913 г., независимо от победите на българската армия тези надежди за тракийските българи се изпариха. Те не само не можаха да присъединят имотите и бащините си към отечество България, но ги изгубиха завинаги по най-несправедлив начин.
От едни имотни българи, прогонени от родните земи, за да се превърнат в бездомни бежанци, които майка България приюти след събитията от 1913 г. Не е случайно, че професор Любомир Милетич определя тяхното изгонване от властите на Османската империя като „Разорението“.
С това драмата на тракийци не приключва. Зверствата, които са извършени от гърците след Първата световна война са не по-малко трагични от „Разорението“ през 1913 г. Те са подробно описани от Атанас Разбойников.
26 март – в деня на Тракия си припомняме за всички тези българи от Тракия и Беломорието, които не заслужаваха тази съдба.
Както в миналото, така и днес Тракийските дружества продължават да търсят справедливост и възмездие за съдбата, която преживяха братята ни от онези български землища. Припомнят на политиците, че трябва да се търсят обезщетенията на „Разорените“ от днешните управляващи в Република Турция. Не забравят да търсят възмездие за българските „Мъченици“ от Беломорието, с които гърците се отнасяха зловещо. С борбата, която водят неспирно, Тракийските дружества доказаха, че следват завета на Апостола на Свободата, че „Дела трябват, а не думи“.
През годините ВМРО и Тракийските дружества бяха пример как две отделни организации, с различни лидери, устави, структури, членове и симпатизанти могат да работят заедно в името на националните идеали и интереси. Правим общи чествания и акции, защото не делим героите на тракийци, македонци, шопи, мизийци и др. За нас това на първо място са българи.
ВМРО и днес остава верен приятел и съратник на Тракийските дружества. Ние от ВМРО, пожелаваме крепко здраве на водачите, членовете и симпатизантите на Тракийските организации. През годините ВМРО и Тракийските дружества бяха пример, че „Съединението прави силата“ не е само надпис на сградата на парламента.
На 26 март се навършват 103 години от победния щурм на Одринската крепост през 1913 г. Смятаната за непревземаема твърдина, е овладяна от българските войски само след 30 часов героичен щурм. Победата ни в тази битка принуждава османския султан да проси мир и да признае поражението си.
От Националния младежки комитет на ВМРО напомнят , че в чест на българските войни, паднали по бранните полета на Тракия и на стотиците хиляди български бежанци, прогонени от родните си домове, през 2006 г. датата 26 март е обявена за национален празник от Министерски съвет. Преди това е чествана от потомците на онези тракийски българи, спасили се от турските кланета през лятото на 1913 г.
Макар и днес ВМРО да е позната единствено като организация за освобождението на македонските българи, трябва да направим уточнението, че тя възниква като Български македоно-одрински революционни комитети, която скоро се преименува на Вътрешна македоно-одринска революционна организация. С това име тя брани българите до края на Първата световна война. След нейния край, Организацията е възстановена само като ВМРО, тъй като след етническото прочистване на Източна Тракия от българи през 1913 г., в тази област почти не остават наши сънародници, споделят още от НМК.
