Текст от личната страница на заместник-председателя на ВМРО и член на Европейския парламент Ангел Джамбазки
Така, макар и не скромно, нарекохме конкурс, който проведохме сред студенти и докторанти от специалности, свързани с рисуване и графичен дизайн във Великотърновския Университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
Конкурс за изработване, за изрисуване, за създаване на графична система на българската кирилица. На „дигитализиране“ на българската кирилица. За печатни нужди, за документи, плакати и прочее.
Причината за този конкурс беше изключително простичка. Според български преподаватели по тези специалности не съществува „българска кирилица“.
Тоест, съществува, но не се използва и не е, да го кажем, „нормативно закрепена“.
Шрифтовете, които ние използване при работата си с компютър или в печатните издания, документи и прочее, не са български. Руски са. Включително този, който четете в момента.
На практика печатаме на руски. С руски шрифтове.
Повечето от тях са сваляни или пиратски, или безплатно. В тяхната основа е руската графична система, създадена по заповед на цар Петър Велики. Тя е опростена графична система, основана на старобългарски шрифтове, разбира се, преименувани от руските историографи на „църковно-славянски“. Защото да се признае, че са старобългарски за империята и пропагандата не е „политически коректно“ .
Както е известно съветските учени са открили всичко и не може писмеността преди тях, да е „българска“. Затова е „открита“ „църковнославянската“ такава.
Между другото, в руските училища, дори в България се твърдеше, че „Кирил и Методий“ са руснаци. Ако някой е забравил. Но, както и да е. Това е друга патология. Поразително подобна на тази на незаконнородените деца на Коминтерна в Скопие.
Според специалистите по графичен дизайн и история на тези предмети, основната разлика между българските и руските шрифтове е в големите и малките букви.
В българските има разлика при изрисуването или изписването на буквите, в руските няма. Пак според специалисти българската кирилица е по-четивна, по-лесна за възприемане и по-щадяща зрение и възприятия.
Стори ми се особена ирония на съдбата ние, народът и нацията, които сме създали глаголицата, развили, опазили и съхранили кирилицата и нейното безценно световно културно наследство, да пишем на чужда графична система. Да ползваме чужди шрифтове.
Казвам „пишем“, защото все повече се ползват печатни шрифтове, а все по-малко ръкописни. А те са руски.
Оказа се, че никой в годините не се е замислял по този въпрос. Че печатаме и пишем официалните си документи на чужд език, или по-скоро с чужда графична система.
В интерес на истината, на няколко пъти български художници и графици са създавали и рисували шрифтове на българска кирилица. Даже са печатани книги с тези шрифтове. Но после тези усилия са потъвали в забвение.
Мисля, че има един български кирилски шрифт, подарен от автора му на българската държава, на който се изработват и официалните документи, грамоти, дипломи и прочее. Това е всичко.
Именно по тази причина обявих конкурса „О писменах“ и то точно във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Който е внимавал в часовете по история, знае защо е кръстен така. Интересът беше огромен. Имаме около 30 наградени творби, сред които десетина прекрасни образци на българска кирилица.
Какво следва от тук нататък?
Сега движим процедурата по закупуването на авторските права. Предстои изложба в Брюксел, покрай Деня на будителите с цел и идея всички европейски институции да използват „заверени“ и „легализирани“ български шрифтове.
Все пак България е член на ЕС, не Русия. Когато излязоха първите евро-банкноти с български надпис, руски вестници написаха „Евро уже на руском“. И са прави. Така напечатано – на руски е.
Предстои натиск над всички български държавни и общински институции също да използват различни шрифтове, но на българска кирилица. Предстои изработването на графично приложение към проекта за Закон за българския език.
Предстоят срещи и разговори със световните социални мрежи, търсачки и текстови редактори, „заверени“ шрифтове на българска кирилица да бъдат качени в техните програми по подразбиране. За да облекчават търсенето и използването им.
