След дебати, промени в текста и протоколни хватки от миналия ден, с които се искаше забавяне на гласуването на декларация за признаване на геноцида над арменците, все пак 43-то Народно събрание прие текста.
Промяната, която е направена е във формулировката – вместо „геноцид“ е записано „масово изтребление“ на арменци в Османската империя 1915-1922 г.
Всички народни представители от Патриотичния фронт гласуваха за решението за приемането на декларацията. Това решение има силата на закон и освен осъждането на престъплението срещу човечеството определя датата 24 април за ден на възпоменание на жертвите.
След гласуването депутатите се изправиха на крака и отдадоха почит към паметта на жертвите с едноминутно мълчание. Цялата група на ДПС напусна показно пленарна зала.
Приемането на документ, в деня, в който се навършват 100 г. от геноцида на арменците, показва, че българските народни представители могат да се обединят зад каузи, от национално значение.
Геноцидът, извършен от Османската империя, е не само срещу арменците, а срещу всички християни на нейна територия. Масовото разоряване и избиване на мирно и невъоръжено българско население по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., продължилото след това системно разоряване и избиване на българи в подвластните на Османската империя територии и поголовното етническо прочистване с оръжие, извършено от турската войска през 1913 г. в Източна и Западна Тракия и Мала Азия, е проява на геноцид спрямо българите. През периода 1903-1913 г. са избити над 100 000 българи цивилно население – мъже, жени и деца, а други близо милион са били принудени насилствено да оставят домовете си и цялото си имущество, за да потърсят спасение като бежанци в пределите на българската държава. Тези деяния на Османската империя са документирани с автентични исторически материали и безброй свидетелства на потърпевшите българи и на представителите на медиите от целия свят.
Символът на 100-годишнината от арменския геноцид е цветето незабравка. Избрано е, защото на всички езици носи едно и също име. Петте венчелистчета олицетворяват петте континента, по които се е заселил арменския народ. Лилавият цвят е символ на духовните одежди и сочи връзката на народа с арменската църква. Жълтият цвят е бъдещето на арменския народ, а черният, разположен в средата на цветчето, напомня за ужасните събития от 1915 г.
Днес целият цвят припознава себе си в посланието „Помня и осъждам. Помня и изисквам. Живея и помня. Живея и изисквам.“
Поклон пред жертвите на арменския геноцид, извършен от Османската империя.
