Начало Народно събрание Патриотите внесоха промени в Закона за вероизповеданията

Патриотите внесоха промени в Закона за вероизповеданията

Народните представители от парламентарната група на Патриотичния фронт внесоха предложения за промени в Закона за вероизповеданията.

Залегналото в предложението беше представено на брифинг в парламента днес от председателя на ПГ на ПФ Валери Симеонов и Красимир Каракачанов, заместник-председател на парламента и лидер на ВМРО.

Промените в Закона за вероизповеданията целят прекратяването на опитите на Турция чрез религиозните институции на мюсюлманите да се бърка в суверенните работи на България, посочи Каракачанов.

В експозето си пред медиите Симеонов обясни причините, заради които се внасят промените и оповести основните акценти.

Предложените промени са основани на идеята, че свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица.

Иска се забрана в ръководните органи на религиозните общности и институции да участват чужди граждани. Така ще се премахне възможността за злоупотреба с използването на верски убеждения за политически цели от чуждестранни лица и организации.

Прозрачност в източниците и начина на финансиране на религиозните вероизповедания са също част от предлаганите промени.

Предвижда се всички религиозни служби да се извършват задължително на официалния език в страната – българският.

Искането на ПФ за промяна на Закона за вероизповеданията са свързани също с промяна на текстове в Наказателния кодекс и Закона за държавния печат и националното знаме на Република България.

Предложенията на Патриотите не са свързани с разходване на финансови средства, се казва още в мотивите.

Ето аргументацията >>>

МОТИВИ

1. Относно предложените с §1 и § 2 изменения и допълнения на чл. 7 и чл. 11 от Закона за вероизповеданията.

Религиозните институции и общности в Република България са автономни образувания на български граждани. Държавата не се намесва в тяхната религиозна дейност, а ги защитава и подпомага, като български юридически лица и организации на български граждани.

От друга страна свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, а религиозните общности и институции, както и верските убеждения, не могат да се използват за политически цели – чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията. Посочените конституционни принципи са възпроизведени в разпоредбите на чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от Закона за вероизповеданията.

В съответствие с тях намираме за необходимо въвеждането на забрана религиозните общности и институции да включват участие на чуждестранни лица в ръководните им органи.

Допълнението на новата разпоредба на ал. 6 е наложено заради необходимостта да се разграничи евентуално участие на чужди граждани в религиозни служби, което е гаранция за религиозните свободи на лицата, от другите дейности организационни и др. както и възможностите за злоупотреба с религиозните свободи и използването им за параван за други цели с насоченост срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както е посочено в ал.1. В този смисъл предлаганата нова ал.6 допълва и гарантира на практика спазването на прокламирания принцип в ал.1 на същата разпоредба.

Според нас така ще се дадат реални гаранции против намеса на чуждестранни лица и организации в дейността на българските религиозни общности.  Но по-важната и съществена последица е предотвратяването и пресичането на действията на лица или организации, насочени против националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на българските граждани, както и действия  извършвани в услуга на чужда организация или държава, които не зачитат суверенитета или законите на Република България и се опитват да налагат  правила и норми, които не са традиционни за българските религиозни организации и са противоречащи на установения в страната правов ред. Друг целен резултат с предлаганите забрани е премахване на възможностите за злоупотреба с използването на верски убеждения за политически цели от чуждестранни лица и организации.

Съгласно чл. 36, ал. 1 и 3 от Конституцията ползването на българския език е право и задължение на българските граждани, като случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона. В изпълнение на посочените конституционни норми и принципи предлагаме изменението с § 2 от законопроекта на чл. 11 от Закона за вероизповеданията. Предвиждаме всички религиозни служби, проповеди, съобщения, послания, изявления на духовни лица и призиви за подпомагане на благотворителни прояви към членовете на религиозната общност да се извършват задължително на официалния език в страната – българският. Запазваме възможността при извършване на някои ритуали  да се използва наравно с българския и друг традиционен език на съответната религиозна общност. Намираме, че с посочената нова разпоредба  изпълняваме законовата  делегация заложена в чл. 36, ал. 3 от Конституцията като едновременно с това запълваме съществуваща празнота в действащото българско законодателство.

2. Относно предложените с § 3 – § 8 изменения и допълнения в глава ІV „Имущество и финанси” от Закона за вероизповеданията.

Предложенията в тази част на законопроекта са в две насоки:

1. детайлни правила относно финансирането на религиозните институции и извършването на строг контрол от страна на държавата за спазване на ограниченията, които се предвиждат за това финансиране;

2. въвеждане на ограничения за участие на религиозните институции в дейности по създаване или в съвместна дейност със съществуващи чуждестранни юридически лица или международни организации, както и създаване на норми за предотвратяване на възможността за чуждестранно финансиране, пране на пари и получаване на средства с неясен или предполагаем незаконен произход, както и възможностите за прикриване на подобен произход или източник.

Смятаме, че на първо място с предлаганите предложения ще се осигури необходимата прозрачност в източниците и начинът на финансиране на религиозните вероизповедания. На следващо място ще съобразим действащата уредба в тази част на закона с променените обществени и икономически условия в страната и в света – сега действащите норми не са променяни от близо 15 години. С предлаганите промени се засилва и контролната роля на държавата в лицето на Сметната палата и НАП при установяване на закононарушения в дейностите по финансиране на вероизповеданията.

С най-съществено значение е новата разпоредба на чл. 28а от законопроекта, която въвежда забрана за вероизповеданията да получават финансиране от чужди държави, чуждестранни физически и юридически лица, както и местни лица с чуждестранно участие в капитала или управлението. По този начин се цели в максимална степен възможността за предотвратяване на използване на религиозните институции в България за извършване на дейности и за постигане на цели, противоречащи или насочени срещу установения в страната правов ред. Смятаме, че след като държавата осигурява субсидия и различни данъчни и финансови облекчения за българските  вероизповедания, то следва да има установен от нейна страна ограничителен режим и засилен контрол върху начина за финансиране на тези религиозни институции.

Все в тази връзка са и установените забрани за анонимни дарения, финансиране от страна на политически партии, участие и извършване на съвместна дейност с чуждестранни юридически лица. 

Посочената група изменения, както и предходните са обусловени от принципите заложени в чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията, а именно забраната свободата на вероизповедание да не бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица, както и забраната  религиозните общности и институции, както и верските убеждения да се използват за политически цели.

3. Относно предложените с §9 нови разпоредби в Глава седма от Наказателния кодекс „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“.

Предлаганите промени са свързани и обусловени от измененията в Закона за вероизповеданията. Нерядко предвидените в закона финансови и други облекчения за разнообразните дейности, извършвани от религиозните организации създават затруднения в проследяването на финансовите потоци и откриват възможности за навлизане на финансови средства с неясен или престъпен произход. Ето защо предвиждаме създаването на престъпни състави и налагането на съответни наказания, посредством които да се противодейства на възможностите за неправомерно използване на дейността на религиозните институции за прикриване на разнообразни неправомерни действия по изпиране на финансови средства с престъпен или съмнителен произход или прикриване на пряко финансиране и подпомагане на престъпления или подготовка за извършване на престъпления на територията на България под привидното извършване на стопански дейности, които подпомагат религиозни или благотворителни дейности.  

Смятаме, че деянията описани в новите разпоредби, които предлагаме да бъдат включени в Особената част на Наказателния кодекс, са с висока степен на обществена опасност, което обуславя използването на наказателна репресия от страна на държавата за защита на засегнатите от тях обществени отношения свързани с финансирането на религиозните институции.  

4. Относно допълнението на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България

Националното знаме на Република България е национален символ, който изразява независимостта и суверенитета на българската държава. Считаме за редно то да бъде поставено на сградите на вероизповеданията, за да бъде безспорно декларирано, че това са сгради на законно регистрирани вероизповедания съгласно правилата установени от българската държава. Подобна практика има и в други държави като най-близък пример в това отношение е нашата южна съседка Република Гърция. 

С предлаганият законопроект се отстраняват действащи слабости и непълноти в нормативната уредба на вероизповеданията като разпоредбите на закона се синхронизират с конституционните принципи и норми и се привеждат в адекватен за съвременните обществени отношения вид.

За прилагането на  измененията и допълненията не са необходими финансови средства.

Последни Новини

ВМРО: Готвят ли нова сглобка ПП-ДБ и ГЕРБ?

Днес Деница Сачева е заявила, че времето на сглобката не е било загубено. По думите ѝ имало постигнати нелоши текстове по едно...

Карлос Контрера: Новият бюджет на София гарантира хаос, анархия и пълен батак

Зачеркнаха всичките ни добри идеи и за транспорт, и за инфраструктура, и за екология, и за образование и спорт, посочва общинският съветник...

Каракачанов: Може да се появи политическа алтернатива, която да предизвика интереса на отвратените от сглобката

Според мен и вчерашният позорен ден в парламента и целият този пазарлък, който горе-долу от един месец тече, отврати българите. Тук има...

Красимир Каракачанов: Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни

Никой български политик не трябва да ни вкарва в чужди войни, каза председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, който беше гост в предаването...

Контрера: Асен Василев не трябва да бъде министър никога повече!

Ще изтъргува горите и ще наложи финансов Big Brother на хората чрез НАП Министърът на финансите (в оставка) залага...

Кр. Каракачанов призовава: Всички срещу сглобката в национално обединение – за национален суверенитет и излизане от кризата

Време е всички нормални личности, организации и политически субекти да застанат в едно обединение срещу сглобката и да създадат истинската алтернатива на...

ВМРО: Кой стои зад кампанията срещу Югозападния университет в Благоевград?

В основата на атаката е преподавател, който иска да се откажем от езика и историята си за сметка на Скопие!

Коментари

serdivan escort adapazarı escort odunpazarı escort

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir