Великото търпение на българския народ е към изчерпване. Поради политическата, икономическата, социалната и финансова криза в страната, растежът и инвестициите спряха. Предстоят ни трудни дни. Дъното на бедността, мизерията, недоимъка вещаят промяна, която трябва да започне от мащабни реформи в пенсионната и социалната система, здравеопазване, образование и всички сфери на икономическия живот.
Тази прогноза прави председателят на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова.
Проблемите на българските пенсионери са нерешени от десетилетия. Огромна част от тях са подложени на истински геноцид. При нужните около 600 лева месечна издръжка, хиляди пенсионери „живеят” със 154,50лв. Приблизително 77 евро е минимална пенсия за България, а минималната пенсия в най-бедната държава в Близкия изток, Йемен е 74,41 евро. В Габон, Африка, минималната пенсия е в размер на 194,37 евро.
Издръжката на едно бездомно куче в столицата ни за един месец е 300лв., спрямо 154,50 за един пенсионер.
Ето това е цената на живота в съвременна България! Правя това сравнение, за да акцентирам върху безхаберието на българските политици към хората, които отдадоха живота си да работят и строят за родината ни, не скрива възмущението си д-р Петрова.
НЖО на ВМРО настоява за осигуряване на достойни старини на всички пенсионери, като минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст стане 300лв. Наши експерти икономисти гарантират, че реалното ниво на минималната пенсия при сегашното състояние на икономиката е между 250-300лв.. За това повишение са нужни увеличаване на инвестициите, подпомагане на малкия и среден бизнес, осигуряване на конкурентна икономика и много работа.
Като социално отговорна и патриотична партия ВМРО настоява за провеждане на спешни реформи в социалната система, като се акцентира върху спирането на изплащане на помощи на хора без един ден трудов стаж, ревизия на изплащаните инвалидни пенсии от НОИ, спиране на злоупотребите и източване на системата.
Пенсионерите имат нужда от солидарна подкрепа на цялото общество, осигуряване на минимален стандарт на живот, както е в Европа и всички цивилизовани страни. Те го заслужават, а ние им го дължим, завършва д-р Петрова.
