То е неглижирано, от което потърпевш е пациентът
Интервю на в. „24 часа“ с народния представител от ПГ „Патриотичния фронт“, член на здравната комисия и комисията по земеделие и храни към 43-о Народно събрание д-р Султанка Петрова. Тя е и председател на Националната женска организация на ВМРО. Работила е към „Столична регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве”, като държавен здравен инспектор в дирекция „Здравен контрол”, отдел „Контрол на хранителни обекти и храни”, сектор „Специализиран контрол”. Била е председател на Управителния съвет на „Балкански център по безопасност на храните“.
Наред с проблемите, свързани с качеството на медицинските грижи у нас, повдигате въпроса и за храната, предлагана в болничните заведения. Какво е притеснението Ви?
Още преди да бъда избрана за народен представител получавах сигнали от граждани за нарушения в почти всяка обществена сфера. Националната женска организация на ВМРО, която оглавявам, е възприемана от хората като неформален омбудсман. Те се обръщат към нас за съдействие, подкрепа и решаване на проблемите им. Традиционно българинът възприема правата си като негарантирани и често потъпкани. Това с особена сила касае медицинските грижи и трудностите, с които се сблъскват гражданите, прекрачвайки прага на болнично заведение.
Разбира се не можем да си позволим да обобщаваме – здравната система има своите позитиви, не само недостатъци. Има добри болници, има и лоши, има съвестни лекари и такива, който нарушават Хипократовата клетва.
В дневния ред на здравната сфера стои и въпросът за грижите, получавани на територията на болниците, каквото е храненето, например. Мнението ми е, че болничното хранене е неглижирано, от което потърпевш е пациентът. Получавам непрекъснато сигнали именно за това направление услуги. На всеки е ясно, че човек не влиза от хубаво в болница и е адекватно да получава качествена комплексна грижа. Неприемливо е пациентите да са принудени да внасят храна отвън или да се хранят в столовете и бюфетите към болниците, след като имат осигурено меню. Това ясно показва, че услугата „болнично хранене“ е на незадоволително ниво. Болницата не е казарма или затвор – места, известни с лош стандарт за храна. Именно патронът на медицинската грижа – Хипократ, е казал „Нашата храна трябва да бъде нашето лекарство“.
Какви са конкретните Ви забележки относно болничната храна?
Проучванията, които направих, показват няколко слаби места в организацията на тази услуга. На първо място е изключително притеснително, че основен критерий при избор на изпълнител за доставка на храна е ниската цена, а не качеството. Решението за отдаване на обществена поръчка трябва да бъде симбиоза от двете. От друга страна – в условията на болниците не е вписано изискване хранителните продукти да отговарят на българския държавен стандарт. Няма и изискване към съдържанието на влаганите храни особено що се касае до консерванти, оцветители, подсладители, подобрители и др. Повечето болници подписват договори с фирми за кетъринг услуги, тоест храната пристига готова и опакована в болничното заведението. На кутиите в повечето случаи не е посочено съдържанието, нито срок на годност. Хлябът е насипен, а прибори не се предоставят. Според данни от експертни анализи на няколко болници в малки населени места енергийната стойност на дневното меню е по-ниска от здравословната норма, като така пациентите остават недохранени.
След като дадена фирма е спечелила конкурса за обществената поръчка, би трябвало да отговаря на стандартите за качество, не е ли така?
Така е по нормативна уредба, но какво точно се случва в практиката – гаранция нямаме, защото и тук липсва контрол. Давам пример с регулярните хранителни отравяния на деца в детска и ученическа възраст, преди години в АГ-болница десетки родилки бяха натровени. Както в болниците, така и в детски градини и училища се използва предимно кетъринг-фирма – смята се, че е по-лесно и по-евтино, за което може да се спори. След като има случаи на некачествена храна в училище, не смятам, че за болниците няма такъв риск. Сред оплакванията на пациентите е и фактът, че получават малки порции и почти винаги студена храна. Това какво е – гавра с болните хора. Други пък съобщават, че в дневното си меню не получават сурови плодове и зеленчуци, които са включени във всички диети, предлагани като болнично хранене в България, според здравния статус на пациента. Друг случай – сервиране на пържена храна в болница, не звучи ли абсурдно, предвид негативната тенденция за затлъстяване на нацията и увеличен риск от сърдечносъдови заболявания.
За мен е необясним фактът, че в сградата на всяка болница има заведение за хранене, предлагащо разнообразна храна – от сандвич до готвено ястие, но въпреки това болницата подписва договор с външна фирма. Защо се прави това? От една страна болницата получава наем за използване на помещението, а от друга изплаща средства на външен доставчик на храна. В повечето случаи пациентът не харесва храната приготвяна от кетъринга и закупува храна от бюфета. Това е омагьосан кръг, в който част от бюджета на болницата изтича към външна фирма, а лежащоболният търси алтернатива на болничната храна. Явно понякога друг интерес е с приоритет спрямо този на пациентите. В пъти по-важно е качеството и удовлетвореността на този, към когото е насочена услугата.
Какво е решението според Вас?
Повече отговорност и контрол. Нужно е вземане на оптимални решения, а не отчитане на дейност. Защото – да, болницата осигурява храна, която обаче има ниска качествена стойност. Не задоволява нуждите и изискванията за правилно и диетично хранене на пациентите. За сметка на това пък цената не винаги е преференциална, каквато трябва да бъде при подписване на едногодишен договор – най-често залегналият срок в договорите. Пример – условие на болницата е да се осигури кисело мляко с 2% масленост на цена до 90 ст., като това е и цената на дребно в търговската мрежа. Нормалната пазарна логика предполага, че при подписване на дългосрочен договор за ежедневна доставка на хранителен продукт, то цената му ще е значително редуцирана спрямо тази в магазина.
Като народен представител смятате ли да предприемете нещо?
Член съм и на здравната комисия и на тази по земеделие и храни, като в това си качество смятам да инициирам широк дебат по темата за предлаганите храни в обществени заведения – детски градини, училища, болници и социални домове. Знаете, че съм лично ангажирана с проблемите за грижата, закрилата и правата на децата. Нееднократно изказвам своето неудовлетворение от социалната система, свързана с деца в риск, живеещи в център за настаняване от семеен тип. За мен не е нормално в дом, изграден като семейна среда, храната да бъде доставяна от кетъринг-фирми. Осъзнавам интереса на ръководствата на някои заведения от провеждане на обществени поръчки и съпътстващи стимули, изразявам се възможно най-меко, но за мен – като народен представител, най-важно е благосъстоянието на децата и българските граждани, а не на страните по договори за обществени поръчки.
Надявам се с колегите в парламента да проведем задълбочен диалог по темата за общественото хранене и здраве, за да гарантираме, че на гърба на пациенти, деца и хора в неравностойно положение няма да се извършват злоупотреби с власт, разходвайки обществени средства за некачествени услуги. Промените в здравната система трябва най-после да бъдат почувствани от българските граждани на всички нива. Това е моя лична отговорност и ще се боря с всички сили и средства да гарантирам заедно с моите колеги комплексна и качествена грижа за всички потребители.
