При посещението си в Сливен по повод приемен ден за граждани, д-р Султанка Петрова се срещна и с журналиста от Агенция „Сливен“ Мариана Иванова. Пред нея народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО разказа за инициативите си, свързани с подобряване условията на живот и труд на хората с увреждания и с процеса по деинституционализация.
„Намерението ми е периодично да се срещам с гражданите на вашия град”, каза д-р Петрова пред Агенция „Сливен“.
С много такт, отзивчивост и разбиране тя изслуша проблемите на десетината души, дошли в офиса на ВМРО с надеждата да получат съдействие и подкрепа.
Особено фрапиращ бе случаят на онкоболна жена, изгубила правото си на пенсия заради абсурдно решение на ТЕЛК. Агенция „Сливен“ също ще се включи в разплитането на този тъжен социален казус.
Пред сливенските медии Султанка Петрова коментира хода на деинституционализацията и някои от най-тревожните проблеми на хората с увреждания.
Според депутата извеждането на децата от социалните институции е стъпка в правилната посока, синхронизирана с европейските политики и директиви, но с не дотам успешно приложение на практика.
За мен е чест и отговорност, че съм се нагърбила с толкова сложни проблеми. Признавам, че понякога ми е доста трудно и понякога виждам, че нещата не се случват – сподели тя. – А виждам, че има изключително много проблеми, особено в защитата и закрилата на децата.
Процесът на деинституционализация у нас започна през 2010 година и всъщност оттогава борбата е много голяма. Натъкнахме се на много законодателни нарушения и проблеми, които водят до отчуждаване на децата от семейството и в момента вече говорим за „родителско отчуждаване”. През годините се е допуснало строенето на центрове за настаняване от семеен тип, които в България са около 140. Оказва се обаче, че ние нямаме деца за тези центрове, а за да се усвоят парите, тъй като програмата приключи през 2015 г., трябваше децата да се местят като предмети от домовете за деца, лишени от родителски грижи, в центровете, за да могат да се усвоят тези пари – коментира още д-р Султанка Петрова. – Ще ви кажа и нещо много конкретно, което ме възмути и аз поисках да се направи много сериозна проверка.
Попаднахме на един документ, издаден от зам.-министъра на труда и социалната политика, в който се нареждаше 233 деца да бъдат изведени от домовете за деца, лишени от родителски грижи, и преместени в центрове за настаняване от семеен тип, точно заради усвояването на едни пари от ЕС. По тези програми от 2010 г. до 2015 г. са усвоени 200 млн. лева за строежа на тези ЦНСТ, които в момента стоят празни. В София например имаме 4 такива, които не са заети. Затова ние от ВМРО и аз като народен представител поискахме да се направи пълен одит на Държавната агенция за закрила на детето.
Моите предложения минаха през комисиите по бюджет и финанси и за младежта и спорта, очакваме да минат и в зала, защото за нас е изключително нетолерантно да се действа по този начин спрямо децата. Не може те да нямат достъп до семействата си, да не могат и една филия хляб да си отрежат или да си направят един сандвич… Защото цялата структура, която е изграден в момента, е такава, че те не се учат на битови умения и навици, както ние учим децата си да помагат в семейството, а напротив – учат се да бъдат консуматори на една услуга.
Другият голям проблем, на който се натъкнахме, е, че извеждането на децата от домовете е трябвало да бъде съпроводено от изключително много съпътстващи социални услуги. За съжаление обаче това не се е случило. И сега се получава така, че в тези центрове за настаняване от семеен тип, където има деца с физически или умствени увреждания, де факто няма рехабилитация. Някъде те дори не ходят на училище, просто са затворени в едни хубави, нови бели къщи.
– Проблем е и това доколко персоналът в тези центрове е подходящ и обучен…
– Поставих и такъв въпрос на министър Калфин. Дали наетите в тези центрове са достатъчно мотивирани, обучени и компетентни. Не може едни хора, които са завършили средно образование, да се пращат да работят с най-уязвимите деца, с най-крехката материя. Тези хора са минали през едномесечно обучение, но това е крайно недостатъчно! Те се пускат да работят с тези специални деца абсолютно неподготвени. Например ако се появи усложнение с едно дете с церебрална парализа или умствени отклонения, те знаят ли как да действат? Казвам това, защото съм направила задълбочен анализ, в рамките на 6 месеца, и съм подготвила едно писмо до министър Калфин.
Още повече, че на 28 март направих в Народното събрание кръгла маса, посветена точно на хората с увреждания. Защото за мен е изключително важно, че тези хора са забравени и дискриминирани от държавата, всички – във всички възрастови групи. Подготвяме анализ и от тази кръгла маса, на която присъстваха около 50 души от различни неправителствени организации. Благодаря на колегите от Министерството на труда и социалната политика за куража им да дойдат, макар че изключително много ги атакуваха, трябва да ви кажа, че от кръглата маса излязоха изключително много проблеми.
Един от тях е свързан с архитектурната среда. Според закона, от 30 декември 2006 г. средата е трябвало да бъде пригодена и достъпна за хора с увреждания. Говорим за обществени сгради, за скосени тротоари, за болници, съдилища, за аптеки. При това тези облекчения са за всички – не само за хората с някакви физически увреждания, а и за майките с колички, за възрастните, за болните, за трудно подвижните хора. Но – за 10 години нищо не се е случило!
Приемам, че 1-2 години е имало период на някакви финансови затруднения, че не е имало координация в институциите, но в никакъв случай не мога да се съглася, че вече 10 години, след като България се е ангажирала да бъде част от Европейския съюз, нищо не се е случило на практика. Помолихме колегите от МТСП да ни покажат един град, в който има достъпна архитектурна среда, съобразена с нуждите на хората с увреждания. Е, оказа се, че няма такъв. Казват, че в Бургас има най-голям напредък, виждаме, че и в София има места с адаптирана архитектурна среда, но това е недостатъчно. Защото констатациите и анализите, които направихме, показват, че едва 12 % от тези хора работят. Те нямат достъп до образование, нямат достъп до работа, нямат достъп до здравеопазване. 40 % от тези хора не могат да ходят на училище. Де факто те са необразовани. И една от най-съществените причини е точно архитектурната среда. Така хората с увреждания стават заложници на своя дом. Остават вкъщи, напълно десоциализирани.
От тази гледна точка ние ще апелираме към правителството и ще изискаме да се сформира група от експерти, която да направи мониторинг и да ревизира всичко, което се е случило от 2006 г. досега, за да видим защо и кой не си е свършил работата – каза още Султанка Петрова и добави:
– И аз зададох въпрос на министъра на регионалното развитие г–жа Павлова какво се е направило за изпълнение на законовите изисквания за достъпност на архитектурната среда, но тя ми отговори, че това не е в ресора на нейното министерство, отговорник за спазването на Закона за устройство на територията е ДНСК. Съответно ДНКС и РДНСК са тези, които трябва да извършват този контрол, както и кметовете и главните архитекти.
И знаете ли, през всичките тези години някой много си е затварял очите, след като сме свидетели на това, което все още ни заобикаля! – подчерта още депутатът от ВМРО. – Според информацията, с която се запознах, преди една година е имало възможност около 1000 души с различни увреждания да започнат работа – продължи д-р Султанка Петрова. – От всичките 4-5 хиляди души, които са се явили за работните места, са били одобрени хиляда. И нито един не е могъл да започне работа!
Защото е имал проблем с транспорта, защото е имал проблем с достъпната среда, защото е имал проблем с работното място, което е трябвало да се адаптира към конкретния човек. Изводът е ясен: дори и да си намерят работа, за хората с увреждания най-големият проблем си остава архитектурната среда. След като човекът не може да излезе на улицата, след като не може да се качи на транспорт, да се придвижи, той няма как да отиде на работното си място – коментира още тъжната ситуация д-р Петрова и продължи:
– Получавам изключително много сигнали, които са свързани с хората с увреждания. Ще ви разкажа и един интересен случай. На един младеж на 18-19 години с диагноза детска церебрална парализа. Той има ТЕЛК за 100 % неработоспособност, но е изключително талантлив. Завършил е английска гимназия и е изключителен IT специалист. Една фирма решава, че ще го вземе на работа. Младежът подава документи, но виждайки, че в ТЕЛК-овото решение пише 100 % неработоспособност, работодателят отказва да го наеме. В момента се води дело срещу този екип на ТЕЛК за това, че е написал подобна експертиза, лишаваща един способен млад човек от правото му да се социализира и да работи.
– Голям проблем има и за семействата на децата с увреждания…
– Да! Те са обречени да не работят, да не живеят нормален живот, лишени са от правото да бъдат полезни за себе си и за обществото. И отново стигаме до социалните услуги, които трябва да съществуват. И до въпроса: защо държавата дава толкова много пари за децата в домовете, между 7 и 8 хиляди лева на година за едно дете, а на родителите, които сами отглеждат децата си с увреждания, които са 24 часа на разположение, без отпуск, без почивка, за тях дава толкова малко! Тези хора завинаги остават без заплата, без пенсия, без никаква помощ от държавата.
Така че – следващата ми борба ще бъде в тази посока. Защита на родителите, които въпреки цялата си отговорност и отдаденост, въпреки цялата любов към децата си, са всъщност наказаните от държавата.
