Тони Маскръчка от в. „24 часа“ разговаря с българина от Македония Петър Колев.
Той е пробългарски активист от Република Македония. Един от неформалните лидери на българите в западната ни съседка.
Роден е през 1986 г. в Ново село, община Щип. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Цялото му семейство има българско гражданство. Брат му е завършил медицина у нас и работи в столична болница.
Колев е женен за българка от Добрич и имат малка дъщеря. Активист е на Сдружението за македонско-българско приятелство.
– Г-н Колев, преди седмица с вас коментирахме ситуацията в Македония, но тя много бързо и неочаквано се разви.
– В македонското общество отдавна има сигнали, че може да се стигне до радикални действия. Такива предупреждения идваха и от ЕС, и от международната общност. Македония, освен че е в икономическа криза, в последните месеци изпадна и в тотална политическа криза. След изнасянето от опозицията на такива скандални СРС ситуацията стана още по-нажежена. За първи път в младата ни държава се разрази такъв грандиозен скандал.
Европейски дипломати напоследък непрекъснато изпращаха послания към управляващите. Политическият елит обаче, в който включвам и управляващи, и опозиция, не разбра и не предприе мерки. За огромно съжаление, Македония след 24 г. съществуване не се е изградила като държава. Оказа се, че е разграден двор, в който всеки може да влиза и излиза въоръжен до зъби. Трагедията от последните дни се разигра не някъде в планините, а в 100-хиляден град като Куманово.
– Анализатори коментират, че правителството на Груевски едва ли не е подготвило този сценарий, за да се прекратят протестите.
– Има много спекулации кой стои зад терористите и е организирал акцията им. Не мога обаче да гадая. Не ми се иска да вярвам, че някой от управляващите може да измисли такава грандиозна провокация заради болни политически амбиции. В Македония се говори и за сценарий за ползване на наемници, които да катализират процесите в страната.
– Все по-упорито се говори и за задействане на план за Велика Албания, който периодично се активира.
– Не бих влизал в анализи за Велика Албания. Категоричен съм обаче, че албанците разбраха и приключиха с илюзията, че с военни средства могат да осъществят националния си идеал. Стана ясно, че те ще се чувстват доволни само при пълноправно членство на Македония, Косово и Албания в НАТО и ЕС. Те имат интерес регионът да е спокоен, Косово да се утвърди като държавност и да бъдат приети в евроатлантическите структури. Забелязвам обаче, че при ситуацията от последните дни реакцията на международната общност и ЕС закъснява. Трябва по-бърза и категорична намеса. Македония е чувствителна по етническите и религиозните въпроси. Не трябва да се оставят събитията да се развиват от само себе си. Нужна е не витиевата, а ясна позиция, включително и от България. Надявам се този терористичен акт да приключи по-бързо и с възможно по-малко жертви, защото ако Македония пламне, ще запали Балканите. Ще пострада най-сериозно България. В Македония живеят стотици хиляди хора с българско самосъзнание, голяма част са и български граждани. Не искам да виждам палаткови лагери с бежанци в граничните Благоевград, Кюстендил, Петрич.
– Има ли такава опасност?
– Ако се радикализира протестът, ако се стигне до сблъсъци при някакви военни действия, ако над главата на детето ти свистят куршуми, най-естествено е да бягаш. Къде биха отишли тези хора, а и не само българите, но и македонците? На север – няма как. Ясно е, че ще тръгнат към България. Не ми се иска да вярвам, че може да се стигне дотам!
Жалко е да загиват хора. Сред починалите и ранените полицаи в Куманово има и македонци, и албанци. Без значение какъв е човекът, всяка майка ще плаче еднакво. От такива черни сценарии губим всички. Не искам Майдан, стрелби и жертви.
– Къде в тази ситуация е мястото на българите в Македония?
– Не бих искал да деля гражданите на етнически принцип. На Македония сега ѝ трябват единство, спокойствие и мъдрост. Всички обществени фактори – партии, религиозни водачи, неформални лидери, истинските мъже да се съберат при президента и да вземат мерки. Да набележат 10 важни приоритета за държавата и да ги следват. Надявам се и на международен натиск върху тези, които създадоха и са отговорни за тази криза. Включително и върху премиера Груевски. Той вреди на Македония. Надявам се да осъзнае, че колкото повече бави оставката си, толкова по-лошо ще става. Опозицията пък трябва да осъзнае, че по този начин няма да стигне надалеч.
– Кой е виновен за случващото се?
– Вина имат всички партии, целият политически елит от последните 24 г. Всички са се извъртели по различно време във властта. Отговорни са, че докараха Македония до това дередже. Вместо да работят за членство в ЕС и НАТО, работеха да се доберат до властта и да се облагодетелстват. Направиха така, че да се мразим един друг, да се делим по етнически и религиозен принцип. Македония е дезориентирана. Не знае какво се случва нито вътре, нито извън нея. Основните партии се впускат в някакви игри и приключения, които вижте докъде доведоха. Надявам се да отрезвеят, не са ни нужни конфликти. Гражданите осъзнаха, че този елит трябва да се пенсионира.
– Един въпрос малко встрани от „кървавата” теза днес – още ли в Македония гледат враждебно на хората с българско самосъзнание?
– Напоследък съм изненадан, че и управляващите, и опозицията са пестеливи и обрани по отношение на българите край Вардар. Наскоро проведохме една голяма конференция на Сдружението за македонско-българско приятелство и реакцията беше изключително положителна. Изказваха се внимателно по темата, като че ли се опитват да флиртуват с българския политически фактор в Македония. Българската общност в Македония стяга редиците си не само за участие в културния живот на Македония, но няма да бъде изненада, ако нашата общност се включи и в политическия. Защо, след като има албански, турски, влашки партии, да не се появи и един политически субект, който да е европейски и пробългарски ориентиран? Това е естествен и нормален процес. Така че всички основни партии започват да се съобразяват с българския фактор. Има, разбира се, определени кръгове, които се финансират от Белград и до ден днешен си бранят сръбския интерес в Македония. Имат лостовете и продължават с антибългарската кампания. Обстановката обаче е малко по-различна отпреди няколко години. Това обаче е един дълъг процес. Натискът, който България обаче оказва, постепенно започва да дава резултати.
– Доскоро българите бяха разглеждани като основната заплаха за Македония, като се неглижираше огромното албанско малцинство.
– Аз не разглеждам нито българите, нито албанците като заплаха за Македония. Това е сръбска теза. Ако някой може да е приятел и опора на Македония, това е българската държава и поради огромното албанско население – това е албанската държава.
Все повече хора в Македония започват да си задават въпроса дали не е крайно време държавата да участва в оста изток-запад, а не да продължава да робува на север – юг. Македония трябва да прекрати с тежкото наследство от Югославия и да се ориентира към ЕС и НАТО. Съпротивление ще има, защото има просръбско, проалбанско, прогръцко, а все по-отчетливо се забелязва и руско влияние. Трябва да е ясно обаче, че интеграцията може да стане само и единствено през жълтите павета в София. Македония няма друг път, по който да върви, за да стигне до Брюксел, защото България е лидер на Балканите. България трябва да продължи да отстоява своя национален интерес и резултати ще има.
