Вергов пали фитила на „Солунските съзаклятници”. Така е озаглавен материалът на Мариана Първанова за в. „Монитор“, в който се разказва за историческата случка с дейците на революционното движение от 1903 г.
„Солунските съзаклятници“ е пиесата на Георги Данаилов, с която Народният театър отбелязва 110-годишнината си.
Юлиан Вергов е чаровен бонвиван, който с героичния ореол на членуващ в тайнствена българска революционна организация сваля кабаретни певици и богаташки дъщери в Женева. Чековете сами идват при него от богат англичанин, който предпочита да откупи дъщеря си (Теодора Духовникова), вместо тя да се омъжи за някакъв тъмен балкански субект. Е, той пилее така лесно спечелените пари не само с широки пръсти, а финансира ВМРО и купува 100 кг динамит за делото. Това не е поредното превъплъщение на Вергов („Стъклен дом”, „Мисия Лондон” и „Революция Z”) в нов сериал, а ролята му на Борис Сарафов в премиерния спектакъл на Народния театър „Солунските съзаклятници”.
Най-старата ни трупа е избрала пиесата на големия наш писател Георги Данаилов (известна още и като „Солунските атентатори”) да отбележи по достоен начин своята 110-годишнина. С исторически текст от български автор, който майсторски, широко и полемично ни връща към драматичните събития от 1903 г.
Тогава група ученици от Солунската гимназия и членове на ВМРО решават да взривят Отоман банк и френския кораб „Гуадалкивир” в пристанището в Солун, за да привлекат вниманието на Европа към положението на българите в Македония. Пиесата проследява подготовката на този отчаян атентат, като интересното е, че почти всички участници в събитието имат реални прототипи.
Заговорниците са взривоопасна комбинация от остри и силни характери, често с напълно противоположни възгледи за борбата, но всички са водени от една-единствена цел – свободата на България. Различният им подход води до остър сблъсък на мнения и конфликти, така че зрителят сам трябва да реши – кой крив и кой прав.
За да пресъздаде този колорит, режисьорът Стоян Радев е успял да подбере широка палитра от актьори, начело с четиримата главни атентатори – Орце Попйорданов (Леонид Йовчев), Коста Кирков (Павлин Петрунов), Георги Манаев/Павел Шатев (Петко Венелинов) и Димитър Мечев-Мече (Валери Йорданов). В ролята на възрастния Павел Шатев е Руси Чанев, който от името на Стареца води полемика с въображаемия съдия (на историята) и разказва истината за онези събития.
Борис Сарафов е техният аристократ и главен финансист, човек на действието, с ум като бръснач и чудесно чувство за хумор. Образ, с който Вергов се слива напълно. Както винаги, Валери Йорданов дълбоко е навлязъл в образа, който играе, като на неговия Мече принадлежи един от най-важните монолози, който завършва с думите: „Търся Бога да му искам сметка, но него го няма…”. Стабилен е Христо Петков като турския полицай Джемал бей. Владо Карамазов играе един от известните дейци на ВМРО – Иван Гарванов, който застъпва линията на интелектуалеца, който не обича да прибързва, а предпочита „100 пъти да премери, преди да отреже”. Компания на този пъстър мъжки състав правят няколко дами. Мария Каварджикова прави много интересна роля – на суровата Леля, събирателен образ на коравата българка, преживяла много и видяла какво ли не в своя живот. Тя произнася финалните думи – „Ние, които треперим за живота си, не можем да съдим тези, които са го жертвали”, с което слага точка на дискусията струвала ли си е саможертвата на тези момчета.
Теодора Духовникова е неузнаваема като британската годеница на Сарафов – Емили. Виждаме, че след второто си майчинство Ани Пападополу е влязла във форма в ролята на кабаретна певица. Новото лице е Мила Люцканова като Радостина – възлюбената на един от атентаторите.
Правят впечатление прекрасните костюми на Елица Георгиева.
Сценограф е Венелин Шурелов, композитор – Виктор Стоянов. Без съмнение новата постановка на Народния „Солунските съзаклятници” ще бъде сравнявана с предшествениците ѝ, както и с „Хъшове” на Морфов и с филма „Мера според мера” може би заради известното сходство в тематиката. Защото те са от малкото постановки/филми, които дръзват да сложат пръст в една доста болезнена за българина тема – че слабо познаваме миналото си и не умеем да уважаваме героите си, които са се жертвали тогава, за да ни има днес нас.
Сн. 1 Главните извършители на солунските атентати – Димитър Мечев-Мече (Валери Йорданов), Коста Кирков (Павлин Петрунов), Павел Шатев (Петко Венелинов) и Орце Попйорданов (Леонид Йовчев)
Сн. 2 Юлиан Вергов в ролята на Борис Сарафов, който за малко не се жени за Емили (Теодора Духовникова)
Сн. 3 Руси Чанев като единствения оцелял от събитията Павел Шатев заедно с Борис Сарафов
