İstanbul escort bayan sivas escort samsun escort bayan sakarya escort Muğla escort Mersin escort Escort malatya Escort konya Kocaeli Escort Kayseri Escort izmir escort bayan hatay bayan escort antep Escort bayan eskişehir escort bayan erzurum escort bayan elazığ escort diyarbakır escort escort bayan Çanakkale Bursa Escort bayan Balıkesir escort aydın Escort Antalya Escort ankara bayan escort Adana Escort bayan

Начало Българите по света Правнук на братя Миладинови не се бои да се нарече българин насред...

Правнук на братя Миладинови не се бои да се нарече българин насред Охрид

Един разговор с Любчо Куртелов, създателят на сдружение „Хоризонти”

Петър Марчев, „Гласът на България“ 

Любчо Куртелов е роден в Охрид през 1959 година. Пра-пра-внук на Димитър Миладинов от Струга. След основното училище и гимназията (и двете с името на св. Климент Охридски) се записва да учи във Въздухоплавно-техническата военна академия в Сараево, специалност – радарен инженер. След завършването си работи 10 години като офицер на белградското военно летище „Батайница”.

Лесно ли взехте семейното решение да оставите Белград и да се върнете в Охрид, г-н Куртелов?

– Животът не беше лош, но носталгията за Охрид силно ме измъчваше през целото време. Освен това, през втората половина на 80-те години се събуди сръбският шовинизъм и това много ми пречеше. Сещам се за една случка – големият ни син, който тогава беше на 4-5 години, след връщане от детската градина, почна да рецитира – „Слобо – Сърбия, Слобо – Сърбия“. Тогава казах на жена ми, че е време да се връщаме в Охрид, в противен случай децата ще ни ги посърбят. Армията напуснах 1991 година. Нито едно важно решение в живота си не съм вземал с толкоз радост и щастие. Шофьорът на камиона, с който пренасяхме покъщнината, ми вика: „Абе, ти цело време пееш, ама да знаеш, че грешиш”. И от днешна гледна точка виждам, че решението ни за връщане е било правилно. В Охрид отворихме книжарница. Работехме доста добре, бехме една от първите частни книжарници. През 2005 година в едно „кьоше“ на малката книжарница уредихме библиотека с около 300 книги на български. История, белетристика, езотерика, рационално хранене. Имахме и 50-те CD-та от поредицата на българските филми. Давахме ги на хора (български настроени) на безплатна основа, прочете и върне книгата. Това беше едно миниатюрно българско читалище в сърцето на Охрид. След нетолкова дълго време срутиха магазина от Общината (и околните също) и книжарницата продължи да работи в помещение под наем. За жалост, место за българските книги немаше.

Кога и как се оформи самочувствието Ви на българин от Македония?

– Българин се чувствам откак знам за себе си. Баща ми у дома само за това ми говореше. Във времената, когато беше не така безопасно да се декларираш българин, той ми велеше: „Треба да си ГОРД, че си българин“.

Разкажете ни за вашето сдружение „Хоризонти” в Охрид…

– През 1999 година формирахме сдружението „Хоризонти“ с цел чрез културни мероприятия да приближаваме хората от двете страни на изкуствената граница и с тая наша активност, символично казано, да махнем некоя тухла от „Берлинската стена“ на Гюешево. Успяхме нещо и да направим. Десетки концерти на български фолклорни състави, посещения на български библиотекари при колеги в Македония, организиране на кръгли маси (за Васил Левски), събиране на парични средства и поставяне на паметни плочи на българи, загинали за свободата на Македония – капитан Христо Бърдаров от Разград (следващата седмица ни идва екип от БНТ да направим документален филм за него); Владо Черноземски от Каменица (сега Велинград), Парашкев Цветков от Плевен… През 2008 година по наша инициатива организирахме планински марш по фронтовата линия от Първата световна война. Минахме покрай окопите на Галичица, Пелистер, Червената стена, Завоя на Черна, Цапари, Дойран. Това го направихме съвместно с посолството на Р. България и посланика ген. Михо Михов. Въпреки че беха поканени посланиците от всички държави – участнички в Първата световна, само българите се отзоваха… Особено съм горд, че вече пета година организираме подготовка на македонските кандидат-студенти за българските университети. Идват професори от България и подготовката реализираме в съдействие с българското посолство и Българския културен център в Скопие. Тази година за първи път организирахме борса в Скопие и Битоля, на която пред македонските абитуриенти се представиха българските ВУЗ-ове. Според нас това е формулата, която треба да следваме за затопляне на отношенията. Разбира се правим това, което ни е по силите. Същественото оставяме на политиците, дай Боже и те да станат конструктивни и да не търсят „косъм в яйцето“ – само и само да има спънки.

Какъв е коментарът Ви по адрес на последните събития в Р Македония? Стреснаха ли някого „бомбите” на Зоран Заев?

– Бомбите на Заев развълнуваха политическата жабокречина, жабуняка в Македония. В момента сметам, че едва ли има човек, който да е сигурен как ще се развива обстановката нататък. В ход са преговори помежду ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, които се провеждат в Брюксел. Самият факт, че тези разговори не се провеждат в Македония, говори, че доверието между тях е нула и че предстои тежка „окопна битка“. Да почакаме, през следващите месеци ще бъде „весело“ на македонската политическа сцена.

Какви са настроенията сред основната част на населението на Вардарска Македония? Ако се прекрати преследването на хората с българско самосъзнание, дали повече люде биха признали, че се чувстват българи?

– Главните лостове, с които България има влияние в Македония, са българските гражданства и македонските студенти. По отношение на второто мога да призная активността на българската държава на това поле. По отношение на гражданството мнението ми е, че това треба да се либерализира до максимум (въпреки че по този въпрос има различни позиции).

Знаем, че в не така далечното минало, огромна част от християнското население в Македония се е чувствало като българско. След по-малко от един век и след неколко различни вълни на денационализация, днес обстановката вече не е така „розова“. Новите поколения са с македонско съзнание, което е антипод на българското. Никой на никого не може да налага със сила различно мнение, но поне в Македония треба да се създаде климат, където нема да е „ерес“ да кажеш, че ти самият се чувстваш българин. А това и днес не е препоръчително. Затова има доста хора, които са наясно с българските си корени, но не искат да се афишират и да направят проблеми за себе си и на своите деца. Все пак треба да се живее. Лошото е това, че и в България политическата и икономическата обстановка не е идеална. Преди години имах обичай да кажам: „Ако България беше Западна Германия, днес повечето от нас в Македония щехме да сме българи”…

Последни Новини

Каракачанов: Олигархията си намери точното място при това правителство

България се управлява от няколко посолства и от икономическите интереси на няколко олигарси. Това заяви в предаването „Лице в...

Контрера: „Спасителите“ на София ще превърнат улиците и булевардите на столицата в  бойно поле

Увеличават скоростта на градския транспорт при реална война по пътищата Това става ясно от проект на зам.-кмета по транспорт...

Джамбазки постави въпроси относно членството на България и Румъния в Шенген

В контекста на непрекъснатите усилия за интеграция на България и Румъния в Шенгенското пространство българският представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки отправи важни въпроси...

Доц. Михов: Дневният ред на обществото не присъства в речника на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС

Конструктивният и национално отговорният подход липсват, смята зам.-председателят на ВМРО Тефтерчето на Левски и написаното от него вътре: „Народе????“...

Контрера: ПП-ДБ-СС оплетоха в мрежа от лъжи София и СОС

Вече е ясно, че напълно съзнателно блокират работата на общината Такъв коментар направи в профила си във „Фейсбук“ общинският...

Красимир Каракачанов: Нашите политици освен селфи да си правят, за друго нищо не стават

По време на мюнхенската конференция по сигурността министър-председателят на Албания Еди Рама за пореден път си позволи да обижда и критикува България....

Факелно шествие в памет на Левски се проведе в Шумен

Животът и делото на Апостола на свободата Васил Левски са пример за себеотрицание в името на родината и народната свобода, а паметта...

Коментари

escort bayan sakarya escort bayan eskişehir