Текст на заместник-председателя на ВМРО и български представител в Европейския парламент Ангел Джамбазки за „Lentata.com“
Превратът успя. Превратът на Ердоган. Парадоксално, но истинските превратаджии не бяха тези, които показваха по телевизора. Това беше контра-превратът. Това беше съпротивата срещу преврата на Еродган.
Ердоган подготвя и провежда този преврат срещу светската турска република от десетилетия. Тихо и неусетно демонтира светската република в Турция и я заменя със свой едноличен режим. Чиято крайна цел е възстановяването на Османската империя. Вероятно вижда себе си като султан.
Ердоган извървя дълъг политически път. През 1994 става кмет на Истанбул, подкрепен от Партията на благоденствието, през 1997 получава четиримесечна присъда за проповядване на ислямизъм, а самата партия е разпусната. През 2001 учредява Партията на справедливостта и развитието и с нея печели парламентарните избори следващата година. Негов политически ментор по това време е Неджеметин Ербакан, министър-председател на Турция в периода 1996-1997, когато турските военни го принуждават да напусне поста заради проислямистките си позиции.
Самият Ердоган споделя същите политически възгледи. Те са в рязко противоречие със светския характер на турската република. Всъщност ислямът е единствената спойка на неустойчивата и тежко разделена турска нация, създадена след разгрома на Османската империя в края на ПСВ. Това е причината Ердоган последователно да се стреми да реислямизира турското общество, за да реконструира Османската империя на тази основа. Именно на тази основа се опита да привлече кюрдите, но получи категоричен отказ. След което ожесточи гражданската война в провинциите Диарбекир и Източен Анадол. Да, гражданска война. Ожесточена. С открито етническо прочистване.
В последното десетилетие Ердоган успя да смаже свободната преса. Полиция, жандармерия и съд превземаха редакции на вестници, телевизии, радиостанции. Журналистите бяха изхвърляни от редакциите си, а изданията им започваха незабавно да подкрепят диктатурата на Ердоган. Пример – вестник „Хюриет“. С тираж над 800 000 броя. Силно критичен към властта, превзет с полиция, в деня на преврата именно журналистка от този вестник държеше телефона на Ердоган, за да направи изявление в социалните мрежи. Социалните мрежи, които Ердоган не веднъж критикува и се опитва да ограничава. Журналисти, които не разбират посланието, попадат в затвора или са разстрелвани направо в съдебните зали от „неизвестни“ извършители. Пример – журналист и редактор от вестник „Джумхюриет“, които разкриха как един от синовете на Ердоган доставя на Ислямска държава оръжие и боеприпаси, маскирани като хуманитарна помощ, срещу петрол.
Паралелно с това държавната машина установи пълен контрол над медии, над телекомуникационни компании, над всички сфери на обществения живот. Помним как потопи в кръв протестите срещу плановете му да изгради наново огромна джамия в парка „Гези“ на площад „Тексим“ в Истанбул през 2013 година. С цената на човешки животи.
През 2010 чрез референдум успя да прокара множество промени в турската конституция, като най-съществените от тях бяха премахването на текстовете, които нормативно закрепваха ролята на турската армия и правораздавателна система, като пазители на светската република. Това беше поредна, голяма стъпка от преврата на Ердоган. Сега е планирал нови промени на конституцията, които да засилят правомощията на президента и на практика превръщат Турция от парламентарна в президентска република.
Събитията от нощта на петък срещу съботата показват, че най-малкото Ердоган и обкръжението му са били информирани и наясно с подготвяните от част от военните действия. Незабавната мобилизация на привържениците му, осъществена чрез изпратено до всички мобилни телефони съобщение, призивът на всички моли и мюезини от минаретата в 3.30 сутринта, подготвеният предварително „черен списък“ с хиляди имена, които бяха арестувани още на другата сутрин. Нали никой не е толкова наивен, да си вярва на абсурдната теза, че тези арести са извършени след разследване, започнало след преврата?
Така или иначе още нищо не е свършило. По неофициална информация все още липсват около 40 изтребители от турските ВВС, една военноморска фрегата е в неизвестност, няколко бойни части също. Това е и причината Ердоган да държи хората по улиците. Защото страха от нов удар си остава.
По улиците на Истанбул и Анкара в нощта на преврата се появиха цивилни мъже, въоръжени с автомати „Калашников“. Това оръжие не е на въоръжение в турската армия, тоест няма как да е попаднало от там в ръцете на цивилни. Това доказа едно – че партията на Ердоган има собствени въоръжени милиции от ислямисти. Те именно водиха престрелките с армията. Пак ще повторя – ислямистка партийна милиция в държава-член на НАТО и кандидат за член на ЕС.
Но отвратителните и ужасяващи кадри от улиците на Истанбул и Анкара, на които озверели брадати ислямисти бият с камшици, унижават, пребиват и обезглавяват наборни войници показват в каква опасност сме.
Пак да повторим – в държава-член на НАТО, озверели ислямисти публично обезглавяват войници на НАТО. Това е много лоша новина за нас.
Превратът на Ердоган успя. И за Турския, а и за България и Европа предстоят тежки, мрачни и тревожни времена.
