Автор: Стефан Грънчаров, организатор на ВМРО – София
В разгара на кампанията за местни избори в София един от основните поoстъпи към „чистата ни европейска“ столица се превърна офроуд трасе. Става дума за пътя, идващ от дефилето, преминаващ през град Нови Искър, кварталите „Илиянци“ и „Требич“, надлез „Надежда“ и стигащ до реновирания „леко“ позадръстен Лъвов мост.
По средата на този живописен маршрут се предвижда да минава и толкова проблемната Северна скоростна тангента. Имено покрай нейния строеж възникна и поредният проблем. От известно време насам на средата на пътя между „Илиянци“ и „Требич“ зее огромна дупка. Шофьорите са принудени не само да намаляват скоростта си, но и да се чудят как да преминат с по-малко щети на автомобилите си. Днес сутринта положението става вече неописуемо. Получава се километрична опашка от автомобили, тирове, автобуси. Чуват се само клаксони, псувни и закани. Чакането трае между 30 и 50 минути, запълването на проблемната дупка би отнело дори по-малко време. Изнервените хора започват да звънят на различни институции, но те си прехвърлят топката от една на друга.
В задръстването за пореден път се намира и Бранимира Велчева, изпитан борец в битката при отчуждаване на имоти по трасето на тангентата. Тя е и кандидат за кмет на ВМРО за столичния район „Надежда“. Натрупала опит през годините, тя успява да стигне до контакт със служителка от Агенция пътна инфраструктура, която учтиво ѝ е обяснила, че няма смисъл да се занимава с такава дреболия. Инатът на кандидата обаче успява да придобие някакъв, макар и временен, успех. След още няколко подадени сигнала и предупреждение, че ще извика телевизии на място, часове по-късно дупката е запълнена частично, но проблемът не е решен.
След посещение на място с екип на телевизия става ясно, че просто от АПИ са хвърлили прах или по-скоро кал в очите на преминаващите. Наистина дупката е засипана, но с кал и камъни, дори липсва баластра. Колите отново пълзят, а в пиковите часове адът продължава.
Бранимира Велчева заяви, че няма да остави нещата по този начин, докато проблемът не бъде решен изцяло. По думите ѝ не бива просто институциите да засипят проблема, както засипват със сладки предизборни обещания българския избирател, а трябва да бъдат заставени да си свършат работата.
