Петиция към Народното събрание, президента и министър-председателя на Република България и международната демократична общност отправиха потомци на тракийски бежанци, интелектуалци и съмишленици, събрали се в изконното българско село Хухла, Ивайловградско.
В обръщението си те заявяват, че никой няма право да обрича на забрава кървавите събития от 1913 г. Те поискаха и достойно място и признание от българската държава, от историята и от медиите за геноцида над тракийските българи през 1913 г.
За това съобщава електронното издание „Хасково.нет“. По време на срещата в Хухла бе дадено и посмъртно отличие на Коста Хаджиев, изследовател и краевед. Той е дядо на члена на ИК на ВМРО Георги Дракалиев, последвал пътя му в изучаването и представянето на различни моменти от българската история. Последният проект на Дракалиев „Концлагерът Трикери“ също бе представен пред присъстващите.
Признанието получи дъщерята на Коста Хаджиев Петя Дракалиева.
Какво се случи в село Хухла в началото на май вижте тук:
По български, под асмата, под дъжда, като по дядо Вазов, родолюбците поставиха началото на Възраждането на историята за тракийските родове, обединени от „Национално движение – Памет за 1913”. На кръглата маса редом застанаха проф. Стоян Райчевски, проф. Георги Граматиков, поетът Петър Василев, писателят Георги Петков, драматургът Петър Маринков, документалистът Георги Дракалиев, адвокатът Елена Костова– Петкова, депутатът Стефан Танев, поетесата Ели Видева, писателят и председател на „Памет за 1913“ Иван Бунков и много наследници на изстрадали тракийци.
„Историята се учи, за да ни направи по-силни и за да я знаят, както децата ни, така и потомците на мъчителите, потомците, които нямат вина за зверствата на своите деди. Поколенията трябва да бъдат будни, за да се предпазват от повторенията на историята“, подчерта проф. Райчевски. Вярно е, че народите не носят отговорност за решенията на политиците, но ние сме длъжни да заклеймим такива събития, които днешната световна общност определя като престъпления срещу човечеството“, допълни той.
Елена Костова-Петкова, внучка на заклания през 1913 г. свещеник в Хухла, подчерта, че голяма част от съвременните българи не знаят какво се е случило. „Тази година се навършват сто години от завръщането на Малоазийските българи! Няма нито дума в националните медии за съдбата на тези изстрадали сънародници, изоставили всичкото си имане, мъртвите си близки, нарамили челяд и спомени, тръгнали към Родината си!“
Ще позволим ли да останат непочетени, този риторичен въпрос се повтаряше от всички участници на кръглата маса. Иван Бунков се застъпи за съвременен прочит на историята, като акцентува върху това, че винаги трябва да се взимат под внимание по-голям брой гледни точки, особено когато имаме ярко драматично историческо събитие, за да не се получи опростяване, което често довежда до ненужен национализъм. „Само чистата истина ще направи всички ни свободни“, подчерта писателят.
За жестоката смърт на стотици невинни деца говори проф. Граматиков и поиска място за тях в учебниците по история. От човешкия разказ за страданието на писателя Георги Петков, описал трагедията на опожареното с. Гугугка в „Кървавата 1913“ се просълзиха всички. И обърнаха погледа си към цъфналите макове в Хухла, а те цъфнаха в този ден с кръвта на дедите им.
Декларацията беше подписана от десетки жители и гости на Хухла и ще поеме своя път по другите селски събори, за да положат подписите си родолюбци от всички краища на България.
В този дух бе връчена посмъртно наградата „Почетен селянин“ от „Мистериите на Хухла“ на изследователя краевед Коста Хаджиев, който първи изучава събитията от 1913 г. и създава родословно дърво на 40 хухленски рода, включително и на бежанците от Егейска Македония. Статуетка във формата на пробит цървул със земното кълбо получи дъщеря му Петя Дракалиева. „Хаджиев обикаляше като един Апостол от село на село и от град на град, за да записва и съхранява родовата памет“, заяви при връчването на наградата Иван Бунков. Делото на краеведа достойно продължава внукът му Георги Дракалиев с документалния си филм „Концлагерът Трикери“.
Събирането завърши с изпълнения на виртуозите – световният цигулар Недим Налбантоглу и акордеонистът Нешко Нешев. Над 80-годишната баба Кера с два бастуна поведе хорото.
Ето и текста на цялата декларация:
ГЕНОЦИДЪТ – СТО ГОДИНИ ПО-КЪСНО
ОБРЪЩЕНИЕ
ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КРЪГЛА МАСА НА ОТКРИТО „МАЙСКИ МИСТЕРИИ ХУХЛА 2014”
ПОСВЕТЕНА НА 100 ГОДИНИОТ ЗАВРЪЩАНЕТО НА МАЛОАЗИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ И 101 ГОДИНИ ОГ ГЕНОЦИДА НАДТРАКИЙСКИТЕ БЪЛГАРИ (1913 г.)
ДО:
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МЕЖДУНАРОДНАТА ДЕМОКРАТИЧНА ОБЩНОСТ
Уважаеми госпожи и господа,
Отминаха сто години от драматичните събития, довели до физическото унищожение и разорение на стотици хиляди българи, от Беломорска и Одринска Тракия. Обелязването на тези събития провокира противоречиви коментарии в т.н. „политически елит” на нацията, а светлината на прожекторите изкриви до неузнаваемост. Откровения национален нихилизъм провокира група потомци, на преживелите трагичните събития през 1913 българи, сподвижници, учени и интелектуалци, на 15 декември 2013 г. в София да учредим ”Национално движение – Памет за 1913”. За драмата и погрома над тракийските българи, съвременниците ни не знаят почти нищо. Днешното обезбългаряване на паметта е толкова страшен факт, колкото физическото обезбългаряване на изконните български земи през 1913 г. Ето защо, ”Национално движение – Памет за 1913” ще събира, съхранява и популяризира всичко, свързано с трагичните събития около разорението на българите от Беломорска и Одринска Тракия през 1913 г.
Тази година се навършват сто години от завръщането на Малоазийските българи! Няма нито дума в националните медии за съдбата на тези изстрадали сънародници, изоставили всичкото си имане, мъртвите си близки, нарамили челяд и спомени, тръгнали към Родината си! Ще позволим ли да останат непочетени, ще позволим да бъдат подминати с коалиционно безразличие?!
Днес, ние потомците на онези, които боси ходеха, но тежко стъпваха, изгубиха имот, но не загубиха честта си, които поругани, никога не поискаха мъст, днес, ние, потомците им, заявяваме:
Никой няма право да обрича на забрава кървавите събития от 1913!!!
Българската памет няма цвят, няма партии, няма разделение – тя е с цвета на синовния дълг към пръстта, където са закопани костите на дедите ни.
Духът им не почива в покой, щото съдбата им тъне в забвение. ”Национално движение – Памет за 1913” не иска мъст, нито власт, нито разединение.
Иска просто истината за 1913–та. Такава, каквато изглежда днес с възможните различни гледни точки.
Иска ужасяващата истина за геноцида над тракийските българи през 1913, да бъде най-сетне признат!
И тази истина да влезе и в учебниците, и в медиите, и в обществото. И в паметта на нацията, завинаги!!!
