Интервю на „Смолян прес“ с професор Христо Смоленов, водач на листата на ВМРО в 22 МИРСмолян
Г-н Смоленов, от какво според Вас има най-спешна нужда регион като Смолянска област?
Необходимо е приоритетно и спешно внимание от страна на държавата към родопчани. Те нямат навик да хленчат и това им прави чест. Но избраните от тях политици трябва често да бият тревога за условията на живот и работа в региона. Обезлюдяването тук е опасна тенденция, която в най-голяма степен зависи от липсата на работа. Трябва да се отхвърли либералната догма, че държавата не следвало да създава работни места. (Всъщност тази догма е израз на либерАЛЧНА нагласа да се плячкосва де каквото може от природата и от труда на хората без отговорност и грижа за по-нататъшната им съдба.)
Да вземем Държавните горски стопанства, които в миналото осигуряваха поминък за цели села и хиляди родопчани. Те бяха заети например с цивилизован дърводобив (последван от планомерно залесяване, защото гората не е ресурс, а е капитал – самонарастваща стойност). Но тези добри времена отдавна отминаха, дърводобивът е „аутсорсван“ на външни фирми, които се интересуват само от пари – не и от поминъка на селата, нито от разрушените пътища до тях.
В крайна сметка държавата занемари организиращото си присъствие в този специфичен регион. Резултат от оттеглянето ѝ бе обезлюдяване, което на свой ред засилва негативната тенденция. За да променим този тягостен тренд, трябва да върнем отговорността на държавата към Смолян и родопчани. И тук не става дума само за дърводобива и стопанисването на горите, а и за високите технологии, за модерен туризъм, за новите шансове, които целият регион трябва да получи по линия на прокламирания ЗЕЛЕН ПРЕХОД…Смолян и областта заслужават приоритетно профилиране като ПОРТАЛ ЗА ЗЕЛЕНИЯ ПРЕХОД В БЪЛГАРИЯ! С екип от способни и добре информирани експерти вече работя за тази цел, на която съм се посветил още от времето, когато през 1988 – 1989 година създадохме „Екогласност“.
Как да постигнем хармония с природата, като живеем в толкова разединено общество? Способно ли е то да различава големите истини от глобалните лъжи, с които го заливат от всички страни?
Светът се задъхва от корпоративна алчност и преразход на стратегически ресурси. Това води до конфликти и пренапрежение в системите за сигурност на регионално и глобално равнище. Възникват нови предизвикателства и заплахи, за които обществото не е подготвено. То е разединено до степен на масово „изперкване“ в условията на либерАЛЧНИЯ глобализъм. Развихрянето му ерозира устоите на нормалността и човещината.
Вместо тези ценности корпоративните медии с повсеместно лъготене утвърждават властта на глобалните крадци. За тях лъжата е с много висок коефициент на „полезно“ действие. Извращаването на обществото има икономически цели свързани с ламтеж за контрол над света от един единствен команден център. Такава е идеологията на неолиберализма. Обаче тази амбиция за повсеместен господство се сблъсква с кибернетичния закон за необходимото разнообразие. Според този закон е невъзможно една сложна среда да се командва от един-единствен център. Освен ако той не е по-сложно изграден от самата контролирана среда. Представете си какво значи това с оглед на икономиката – да не говорим за по-висши прояви на човешката цивилизация. Ето защо възниква изкушението да се разедини и „опростачи“ обществото в интерес на глобалната клептокрация. Това е властта на големите крадци, които още в края на студената война планираха да плячкосат света, объркан от тъпо идеологическо противопоставяне. И го направиха с обединените усилия на мафиите от двете страни на желязната завеса. Има ли още наивници, които да оспорват тази тъжна истина с телешки възторг от сбъркания преход? Как е възможно само три десетилетия след края на първата студена война светът пак да се готви на нова световна конфронтация? Явно на планетата цари първичен култ към лъжата, истината агонизира, а измамата триумфира…
Има ли това отношение към ерозирането на държавата, срещу което Вие се обявявате?
ВМРО е най-изявената политическа сила у нас, която се противопоставя на опитите за обезсилване на националната държава. Защо неолиберализмът иска да ерозира националните държави? Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно състояние. А това води и до духовно обезличаване на народите. В ожесточена битка за ресурси естественият стремеж на всеки народ е да запази страната си от външни посегателства. Но това се сблъсква с интереса на глобалните мега-мутри, международните мафии, някои от които се маскират като филантропи. Освен тукашно задкулисие, има също и външно, международно задкулисие. То е несравнимо по-богато и по-могъщо от нашенското. Та ентусиастите, викащи „Мутри вън!“ трябва да се запитат дали пък не са слуги на някоя едра чужбинска Мега-мутра?! Международната организирана престъпност дестабилизира цели държави и големи региони, които след това стават театър на военни действия. Така се случи и на Балканите, и в Кавказ, и в Близкия изток. В противовес на това, България е стратегически център на равновесие сред тези огнища на напрежение. За страната ни е приоритет и призвание да работи за системна деескалация на конфликтите. Това трябва да е смисъл на усилията ни както в НАТО, така и в Европейския съюз. Държавата ни може с успех да бъде фактор на мира. Всяко друго поведение на България на международната сцена би било недалновидно и вредно за страната. Ние сме древен и мъдър народ – не ни приляга да се натягаме, да тичаме пред вятъра, за да се харесаме на поредните силни на деня. Баща ми – вечна му памет – беше трето поколение офицер на тази страна. Той обичаше да казва, че винаги има по-силен и от най-силния. Така че нека не градим отношенията си върху моментни съотношения на силите – има човешки ценности и народно достойнство, което всеки фактор в политиката би следвало да уважава. Системата на тези ценности има силата да опазва духа и душевността на българите. Тя е живото единство на здравомислие и свободомислие, еднакво необходими за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията.
