Начало Блог Пътепис „По старите български земи“ – 2019 г., част I-ва „Проломът Матка...

Пътепис „По старите български земи“ – 2019 г., част I-ва „Проломът Матка и Охрид“

автор: Цветан Александров, младежка организация на ВМРО – София

И тази година софийската младежка организация на ВМРО – БНД реши да се включи в честването на Илинден в с. Смилево, съчетавайки с повода една обиколка на исторически места в Македония и Беломорска Тракия. Изминахме над 1200 километра.

Решихме да съчетаем полезното с приятното и така първа спирка по маршрута ни бе проломът Матка на 17 км югозападно от град Скопие. Намира се на река Треска или както е старото българско име – Голема река. В дефилето ѝ има изкуствено езеро, образувано от бетонената стена на построения през 1938 г. ВЕЦ. В района има много старинни манастири и църкви, скални и една подводна пещера.

След обиколката из природата на Матка се отправихме към старата българска столица Охрид, където прекарахме 2 дни. Добре познатият град не спира да ни привлича към себе си и да ни подтиква всеки път да го обикаляме и да му се наслаждаваме сякаш никога не сме били тук. Може би причината е, че е в пределите на друга държава или просто защото този град е пропит с историята на българския род.

Както знаем, той е населен със славяни през VI век, през VIII в. влиза в пределите на България, а в края на X в. и началото на XI в. става столица на Първата българска държава по времето на управлението на Цар Самуил. Тогава старото име Лихнида изчезва и се смята, че днешното произлиза от думите на царя, който при гледката на градската панорама възкликнал „Ох, рид“. По времето на Златния век Климент Охридски е изпратен да учителства в града, където по-късно става епископ и заедно с Наум Преславски основава Охридската книжовна школа, която впоследствие става столицата на българската книжнина. Именно тогава Охрид се превръща в един от най-развитите и известни средновековни, културни центрове в Европа. През втората половина на X в. седалището на Българската патриаршия се премества в Охрид, където остава и през последващото Византийско владичество, понижена в Охридска архиепископия. Такава и отново там продължава да бъде и по време на Турското робство.

По време на църковните борби овладяната от гърци Цариградска патриаршия успява да издейства от османската власт закриването на архиепископията и понижена в ранг да я присъедини към себе си през 1767 г. След протести на местното население, на което гръцкото духовно водачество се опитва да пречи да се черкува и учи на български, и след усилени действия на българските представители в Цариград, които се застъпват пред Високата порта за идеята да се възвърнат привилегиите на Охридската архиепископия едва през 1874 г. е назначен митрополит от Българската екзархия.

Самуиловата крепост е мястото в града, където може да почувстваме тази величествена дори и в слабите си моменти история. От там цар Самуил и по-късно Иван Владислав са управлявали България.

Църквата „Света София“ е била седалищният храм на Българската патриаршия и Охридската архиепископия, изградена по заповед на Цар Борис I Михаил върху основите на митрополитска катедрала от VI век, основно преустроена за коронацията на Цар Самуил, през Османското робство превърната в джамия. Днес отново е православен храм.

Едно от най-интересните места в исторически план в Охрид е хълмът (и архитектурен резерват) Плаошник, където от 1999 г. се провеждат археологически разкопки и е открит старият античен град Лихнида. Там отново по поръчение на царя покръстител и по инициатива на Св. Климент Охридски върху основите на раннохристиянска базилика е построено едно от най-старите и популярни български светилища – манастирски комплекс с църквата „Св. Климент и Пантелеймон“. Това е мястото, където светията по поръчението на българския княз до 893 г. обучил почти 3500 свещеници, а впоследствие Свети Наум продължил делото му. Народното вярване, че мощите на Климент Охридски са положени в нея след смъртта му през 916 г., се оправдава при разкопки от 1943 г., когато се открива гробницата му. След превземането на тези земи от османците на мястото ѝ е построена Имарет джамия, а духовниците за затворени в кладенеца в близост до нея, оставени да умрат бавно и мъчително от глад и жажда. След разчистване останките от ислямския храм през 2001-2002 г. манастирската църква е отново възстановена и мощите на съградителя ѝ са върнати на старото място.

Следващият важен храм е „Света Богородица Привлепта“, който получава името „Свети Климент“ в османския си период, след като става новото място на вечен покой за мощите на светията. В същия период се превръща и в седалище на Охридската архиепископия (до закриването ѝ през 1767 г.) и на Охридската митрополия. Манастирските конаци и патриаршеският дворец изгарят през 1862 г. и така до днес оцелява единствено църквата.

Църквата „Свети Йоан Канео“, в която легендата гласи, че се е венчал цар Иван Асен II, може да се види днес във вида, в който е възстановена от местните българи през 1850 г.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Мария Цветкова награди победители в крос „Диана“ в Ямбол

Мария Цветкова - народен представител от ВМРО, беше гост на най-старото атлетическо състезание в България. Тя награди с лични финансови средства първите...

ВМРО с нова структура в Струпец

Разраства се Организацията във Врачанско На 23 октомври в село Струпец, община Роман, беше учредена поредната нова структура на...

Каракачанов: Провежда се най-мащабното учение на Сухопътните войски през последните 20 години

Учение „Балканска стена - 2020” на Сухопътните войски , което се провежда в момента на учебен полигон „Корен“, е

Веселинов: ВМРО е единствената партия, която се опитва да помогне на туристическия бранш

На Общинската конференция на ВМРО - Варна Искрен Веселинов представи пакет от мерки за подпомагане на туристическия бранш Подпомагане...

Каракачанов пред „Сител“: По време на Титова Югославия, ако говориш за ВМРО – отиваш в „Идризово“

По повод празника 23 октомври, датата на основаване на ВМРО, лидерът на Организацията Красимир Каракачанов даде интервю за македонската телевизия „Сител“.

127 години ВМРО (ОБЗОР)

На 23 октомври 2020 г. се навършиха 127 години от създаването на родолюбивата, българска, патриотична организация ВМРО. По този...

ВМРО – Карлово с пореден жест към медицинските лица

Поредно дарение на защитни средства направиха общинските съветници от ВМРО - Карлово. То бе заинфекциозното отделение в...

Коментари