Всяка година около празника на българската писменост, просвета и култура общественото настроение в страната е приповдигнато и празнично от тържествените чествания, свързани с делото на светите братя Кирил и Методий. 24 май все пак остава и един от дните, в който България се превръща в обект на активни провокации от различни страни. За щастие фалшивите интерпретации на Кирило-Методиевото дело през тази и изминалите години не успявха да помрачат отбелязването на празника в страната. Но тази година станахме свидетели на една по-дълга и координирана провокация.
Тазгодишната провокативна кампания спрямо България започна малко преди 24 май. В началото на този месец различни държавни и правителствени ръководители в Македония, опитвайки се да мобилизират своя електорат, възприеха неуредените исторически спорове с България като възможност за извличане на политически дивиденти чрез изостряне на тона спрямо София. Естествено фалшивите и определените по-скоро като комични заплашителни словоизлияния отатък Гюешево не можеха да останат без отговор от страна на България.
На дневен ред отново изплува езиковият спор, което провокира Българската академия на науките да издаде книга, доказваща, че официалният език на Република Северна Македония е югозападна писмено-регионална норма на българския език. Това разбира се отприщи царящия в Скопие от десетилетия комплекс за малоценност. България, българският език и БАН биваха оплювани, охулвани, обвинявани и дори ругани от всякакви претендиращи за умствен капацитет в излишък езиковеди, историци и обикновени безумци край Вардара. Нещо повече – историческата истина отключи и югоносталгичността на учените от македонска страна, които в своята подчиненост към Белград са известили Сръбската академия на нуките. Представителите на сдружението „Спона“, представяйки България като езиков агресор на Балканите, са поискали реакция от страна на сръбските си колеги.
Тя естествено не закъсня. Представител на сръбската акдемия на науките в едно телевизионно предаване обяви, че „сръбският език, както и всички славянски езици, произлизат от протославянски и че по времето, когато се е формирал сръбският език, българите изобщо не са били славяни. Те са дошли на Балканите по-късно от сърбите и че по това време те са били част от тюркската етническа група“. В това изказване може ясно да проследим 150-годишното сръбско държавно поведение спрямо България. Първо – много силно се отличава страхът на официален Белград, че Сърбия не е по-по-най от България в духовната, културната, военната или която и да е друга сфера. Второ – вижда се официално възприемане от страна на Сръбската академия на науките на македониската теза, че българите произлизаме от някакви татаро-монголски племена, нямащи нищо общо с „генетично неповторимите сърби“. Накрая виждаме един жалък опит да се омаловажи българската нация като се представи, че тя е по-млада от сръбския език.
Първите две, очевидно симптоми на психично разстройство, трябва да бъдат анализирани от специалисти в тази област. Но принизяването на българската нация и издигането на значимостта на сръбския език може да бъде лесно оборено. Достатъчно е да разгледаме историята на сръбския език и да видим как „великият сръбски кодификатор“ Вук Карадждич единственото, което успява да направи със сръбския език, е да премахне от кирилицата някои букви, заменяйки ги с латински и да препише хърватската граматика на Бартол Кашич от XVII век.
Като закючение бих коментирал изказване на македонското издание „Вечер“, в което казват: „сърбите за разлика от нас (северномакедонците) няма да приематдокумент, на който ще се подпише, че с България споделят общ език и история“. И това е точно така – София никога няма да се подпише документ, в който се твърди, че България е имала обща история със слугите на средновековните български владетели.
автор: Николай Гергинов – ВМРО – Бобошево
