За малките битки и подареното щастие си говориха в рубриката „Очи в очи с д-р Петрова“ водещата на предаването „Законът и Темида“ на БНР Анелия Торошанова и народният представител от Патриотичния фронт и председател на Националната женска организация на ВМРО д-р Султанка Петрова.
13-годишно дете, което беше местено по институции 16 пъти, беше осиновено, после и разсиновено. След 2 години борба детето вече е върнато в биологичното си семейство. Изключително ми е приятно да споделя с Вас тази новина и то точно в деня на светлия християнски празник Богоявление.
С тези думи народният представител се обърна към слушателите на нейната рубрика „Очи в очи с д-р Петрова“.
Тя обясни, че за случая е алармирала многократно назад във времето. Разказа, че последно се е виждала с детето, когато то е било в дом в Сливница. Социалните работници тогава споделиха с мен, че детето е много уверено и щастливо след като говори с биологичната си майка. Радвам се, че са дали разрешение за коледните празници то да е с родителите си, каза Султанка Петрова.
Петрова разкри, че битката е била изключително сериозна, в продължение на две години са се водили много съдебни дела, за да бъде защитен интересът на детето.
Успяхме заедно да постигнем добра победа, допълни тя.
Депутатът посочи, че всичко това се е случило благодарение на намесата на председателя на Фондацията за защита правата на децата Йордан Тодоров. Направена е проверка в Софийски окръжен съд, за да се получи по-бързо решението за връщане на детето в биологичното му семейство. Тя отправи огромните си благодарности към всички представители на неправителствени организации, екипа на предаването „Законът и Темида“, които са приели присърце и лично са се ангажирали с този случай.
Няма нищо по-хубаво от това детето да намери пътя към своето семейство и да живее щастливо. С общи усилия ще вървим към нашата кауза за най-доброто за българските деца. Битката ни в тази посока продължава. Трябва да сме обединени, за да продължаваме в същия дух. Защото имаме отговорност към българските гражданите, емоционално завърши разказа си д-р Султанка Петрова.
