Начало Блог „Спорът“ между България и Македония не е за миналото, а за бъдещето

„Спорът“ между България и Македония не е за миналото, а за бъдещето

автор: Красимир Богданов, историк, член на националното ръководство на ВМРО и областен председател на партията за Враца

През последните седмици все по-усилено, почти пропагандно, българските политици и медии не пропускат изказване, в което да не споменат темата за членството на РС Македония в Европейския съюз. Като изключим откровените поддръжници на мнението, че България не трябва да е пречка пред Македония и трябва да загърби миналото в името на общоевропейското ни бъдеще, изразявана нееднократно от представители на ДПС и Демократична България, до момента българската позицията беше кристално ясна. Те е засвидетелствана в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, приет с единодушие от българския парламент на 27.07.2017 година и в Рамковата позиция на Народното събрание от 09.10.2019 година. Отскоро обаче започнаха „леки“ пропуквания в общодържавната концепция.

Президента Радев въпреки подчертания от него външен натиск декларира, че отстъпление от досегашната позиция няма да има. Паралелно с това обаче вкара нов нюанс по темата, като посочи като важна наша цел – включването на „българското малцинство“ в конституцията РС Македония. Тази „примамлива“ позиция беше медийно защитена от някогашният министър, а сега медиен анализатор Бойко Ноев. Така съвсем „неволно“ беше обърнат ракурсът на българо-македонската разпра не като идеологически, а като юридически казус.

Премиерът Петков, макар и споменавайки българските интереси, във всяко интервю по темата набляга на важността на другите въпроси – икономика, свързаност, инвестиции.

Лидерът на ИТН Слави Трифонов (министърът на външните ни работи е негова квота) също се „изхвърли“: щом от Вашингтон и Брюксел ни „натискат“ да подкрепим Македония, то да отменят американските визи за българи и да ни приемат в Шенген.

В общия хор част от медиите посвещават на темата цели предавания с интересни участници от бизнеса, културата и политиката, които ни говорят от името и на българите, и на македонците. Колко глупаво е да се пречи на развитието на „двата“ народа, на прогреса, контактите и сътрудничеството. Често адресатът на обвиненията е ВМРО – изразител според тях на примитивния национализъм от XIX век, на която било позволено да изземе цялото публично говорене по темата. „Компетентните“ анализатори дори не си направиха труда да се запознаят с позицията на „войводите“, подкрепили членството на Македония в НАТО, участвали в изработването и гласували Договора за приятелство (подписан и от Зоран Заев) и нееднократно изразили зачитането на правото на самоопределение. Това, което от ВМРО отричат, е инсталирането на сегашни идеологически и политически стереотипи върху събития и хора от отминали епохи. Още повече, когато самите те ясно са се самоопределили като българи.

Интересен е и опитът на въпросните анализатори да посочат положителния пример в решаване на такива спорове. Очевидният според тях е този между Гърция и Македония, скрепен с Охридския договор. Да, Гърция постигна целите си, като наложи рязка разделителна историческа и съвременна линия между всичко гръцко и всичко „северномакедонско“. Но такива ли са целите България? Лека препратка към „Договора…“, България и Македония декларират общата си история.

Още по-фрапиращо е сравнението с решаването на спорните въпроси между Германия и Франция, противници в няколко войни. Та тук става дума за два различни многовековни народа. Не беше ли по-удачно примерът да бъде с решаването на проблемите между ФРГ и ГДР?

Всъщност в опитите да се подмени досегашната българска позиция стоят редица комплекси в народопсихологията ни. Омесени с геополитическите и глобалноикономическите фактори, те фрустрират българския политически и медийно говорещ елит.

От една страна имаме дълбоко непознаване на Македонския въпрос в неговото зараждане, генезис, а до голяма степен и съвременно развитие. Познанията на „подкрепящите“ най-често стигат до някоя охридска кафана.

Лицемерие е да разплакваш десетки хиляди по концертите с „Йовано, Йованке“ и „Болен ми лежи“, а да си готов да продадеш паметта на такива хора срещу американска виза.

Търговията е отколешна политика на българската държава по отношение на Македония. Да си припомним само тайните конвенции със Сърбия или Бледската спогодба между Димитров и Тито.

България е длъжна да каже истината на Европа и света и да постави няколко въпроса.

Готов ли е ЕС да приеме държава, която не спазва междудържавните договори?

Македония едностранно денонсира Договора за приятелство и добросъседство, като блокира историческата комисия повече от 2 години. При това с политически, а не с научни аргументи. Отказа се от постигнати вече резултати за личностите и делото на Кирил и Методий, Климент Охридски, цар Самуил. Според медийни публикации Скопие е отделила 60 млн. евро за лобисти в защита на македонската позиция. Дали част от тези средства не са трансферирани и отсам Пирин и Осогово.

Готов ли е ЕС да приеме държава, която не спазва правата на малцинствата и използва език на омразата?

Определението за българите като „татари“ и „фашисти“ е най-малкият проблем. По-страшни са примерите с десетки хора, преследвани заради изразената си българска принадлежност. При това в претендираща за еврочленство страна, без да броим онези хиляди българи, „изгнили“ в югославските концлагери.

Готов ли е ЕС да приеме нереформирана държава, която все още изповядва тезите на Коминтерна за народностите и историята?

Редно е на този въпрос европейците да дадат еднозначен отговор. Иначе общият ни европейски дом ще заприличва все повече на Съветския съюз. Каква мислите ще е работата на македонските „политичари“ в европейските институции? Съдейки от досегашните методи, целта ще е да се откъртят все повече отломки от българската канара в полза на македонизма.

И накрая – готов ли е ЕС да приеме държава, която унищожава културно-историческо наследство, подменя исторически факти и истини?

Когато България кандидатстваше, бяхме принудени да приемем безброй неприемливи за нашите представи директиви. Въпреки жертвите, днес сме там. И сега разчитаме на партньорска подкрепа, а не на натиск и безпринципно извиване на ръце.

Така че, господа преговарящи, анализиращи и подкрепящи, Македония все още не е извървяла пътя си към истината. Там все още четат книгите на Тито, Колишевски и Темпо, а улиците им носят имената на тези всъщност главорези, които са избили десетки хиляди хора само за това, че са българи и не само. Проблемът е техен, не наш. Ние нашият път сме си извървели. Трябва ли да се отричаме от истината в името на някаква фалшива теза, само защото някоя велика сила иска да задоволи претенциите си за световно господство. Това би било престъпление не само към историята и паметта, но най-вече към бъдещето на българската нация.

Напишете Коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Последни Новини

Джамбазки: ВМРО ще се яви самостоятелно на предсрочния вот

ВМРО ще се яви самостоятелно на предсрочния вот.  Има решение на Организационния съвет, който натоварва Изпълнителния комитет да извърши действията по регистрация...

ВМРО в Ситово за 110 г. от Балканската война

Съпредседателите на ВМРО Ангел Джамбазки и Александър Сиди бяха гости на традиционния събор на село Ситово, община Родопи. Двамата присъстваха на честванията за...

ВМРО на протеста пред „Лукойл“: Спрете ограбването на българите! Намалете цената на бензина и нафтата!

С тези призиви тримата съпредседатели на ВМРО – Ангел Джамбазки, Искрен Веселинов и Александър Сиди, преградиха главния вход на централния офис на...

ВМРО: „Лукойл“ ограбва българите. Излизаме на протест!

Руската компания продава бензина и нафтата с 1 лев на литър по-скъпо от реалните цени На 13 август (събота)...

Александър Сиди: ИТН даде шанс на ДПС да иска от Ердоган нови 100 хил. гласа

Може би ще отидем на въртележка от избори, смята съпредседателят на ВМРО Има изключително напрежение в обществото. Не си...

Ангел Джамбазки: Темата Македония ще бъде изчерпана едва тогава, когато няма граница между Охрид и Черно море

Това са ни го завещали нашите деди В обществено-политическия живот на България има две групи сили, от които зависят...

Искрен Веселинов: Големият грях на отиващото си управление е крайното олевяване

На нашата покана откликнаха четири формации. Става дума за КОД, НФСБ, „Движението за директна демокрация“, както и „Общество за нова България“ –...

Коментари