„Най-голямото смъртно изпълнение“, „хиляди мъченици“, „български зверства, включващи отсичане на езика на първосвещеник“, „българска окупация с цел българизация“.
Това са новите инструменти на Сърбия за постигане на една от големите й цели – дебългаризация на Западните покрайнини и тотална заплаха към хората с българско самосъзнание, живеещи в откъснатия от Ньой край.
Антибългарската политика в нашата западна съседка, която никога не спи, намери убедителен похват за постигане на целите си, а именно – това, което е извършвала десетилетия сама, да го приписва на България.
Става дума за символа „Сурдулица“, където през 2010 г. бе издигната костница в памет на хилядите убити от българския окупатор сърби. Припомняме, че според сръбските историци жертвите на българската войска са били над 20 000, което само по себе си е абсурдно твърдение, предвид факта, че за периода 1915-1918 г, когато за вършени „зверствата“, в региона са живели около 2-3 хиляди души, 90% от които българи.
Въпреки крещящите несъответствия от всякакъв характер в този мит, Сърбия продължава да го използва целенасочено. През месец ноември бе отслужена панихида за „мъчениците от Сурдулица“, което подразни нашите сънародници в Западните покрайнини.
Всъщност този акт е поредно доказателство, че тази държава не бива да намира място в общността на Европейския съюз, поне докато не промени коренно политиката си спрямо българското население на Босилеградско и Царибродско.
Ето как бе отразена панихидата в сръбската преса:
В едно от най-големите смъртни изпълнения в Първата световна война в южната част на страната, в Сурдулица, са екзекутирани повече от три хиляди души, сред тях петстотин от най-видните граждани на Лесковац. В тяхно име се състоя възпоменателна служба в църквата в Оджаклия .
Само десет дни след българската окупация на Лесковац, на 19 ноември 1915 г.,те отидоха пеша до мястото на смъртното им наказание в Сурдулица. В първата група от Лесковац бяха учителят, дяконът и петима свещеници. Те бяха водени с молитва от Лесковачкия викарий Стеван Kомненович.
Последното нещо, което първосвещеникът каза, беше: „Боже, спаси Сърбия“, а след това му беше отсечен езикът. Нашият възпитател от Лесковац – Сретен Динич, ги нарича мъченици от Сурдулица, той бе инициаторът покрай героя Никола Скобалъич и те дa бъдат обявени за светци.
Това беше само началото на отвличането им, от което няма връщане за най-уважаваните граждани на Лесковац: учители, търговци, индустриалци, членове на парламента. Следващата група е брутално убита в Сурдулица, на Никулден. Mасови убийства след Топличкото въстание в края на войната има много, казва свещеник Мирослав Йованович.
За да се изпълни изцяло българизацията, окупаторите най-напред унищожават свещеници и учители. Пострадали са около петстотин от най-видните граждани, което претставява голяма загуба, ако се вземе предвид, че в тогавашния Лесковац са живели около 15 000 жители. Общият брой на жертвите в Първата световна война е бил няколко хиляди, заяви д-р Иван Бечич, историк.
Град Лесковац обеща да пази паметта на жертвите от Сурдулица. Имаше една резолюция, с която градът се обвързва, че жертвите няма да бъдат забравени – не само тези, които умряха в Сурдулица, но също така и по други места и райони. Но след Втората световна война заветът бе забравен, спомня си Живойин Ташич от Асоциацията на потомците на войниците 1912-1920 г.
Тази асоциация, която пази традицията на освободителните и отбранителни войни, от миналата година организира мемориал. И днес той се проведе в църквата в Оджаклия, в присъствието на малък брой хора, които знаят тази част от тежката история на Лесковъц, допълни Ташич.
